България има най-скъпите и неефективни правосъдие и полиция в ЕС

Българската правораздавателна и правоохранителната система са сред най-скъпите и неефективни в Европа и се ползват с най-ниско доверие сред обществото, показва доклад за цената на родното правосъдие, публикуван в сайта на Институт "Отворено общество".

При представянето на изследването икономистът от организацията Георги Ангелов изнесе данни, според които в последните 10 години правосъдието е бюджетен приоритет, като от 0.6% от общия бюджет в началото на периода, разходите за системата вече достигат 2% от него.

Икономистът отбеляза, че след началото на икономическата криза най-орязани са били капиталовите инвестиции, въпреки че "съдебната система очевидно има проблем със сградите и материалната база”. От друга страна съдилищата отчитат значително по-малко приходи от правосъдното министерство например, което ги прави по-зависими.

"Собствените приходи на Министерството на правосъдието запазват тенденцията значително да се увеличават след преминаването на Търговския регистър към ведомството”, уточни Ангелов.

Според заключенията в изследването значителен ръст са отбелязали и средните заплати в правосъдната система. Най-високо ниво държат възнагражденията в комисията за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин – 1707 лева, следва съдът с около 1354, и правосъдното министерство с 1101 лева. Разходите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата също растат всяка година.

В ЕС България и Полша си делят първото място по разходи за съдебната система като процентен дял от БВП. В същото време страната ни е на челните места и по брой прокурори на 100 000 души население – 19.9, а сравнение в Русия този показател е 21.3, а във Великобритания – 5.3.

Според данни на Евробарометър доверието към съдебната система у нас е в дъното на класацията, като само в Молдова е по-ниско. Едва 17% вярват в ефективността на правосъдието, докато този дял в Дания е 80%, във Финландия – 74%, в Австрия – 67%, В Швеция – 60%, а в Германия – 56%.

Ситуацията в сектора за сигурност също не се различава особено, като между 2000 и 2011 г. България отделя средно 5% от БВП за вътрешен ред. Според Георги Ангелов, подобно на правосъдната система и в МВР големият проблем са капиталовите разходи, които за последните 10 години са намалели от 5.4% от ведомствения бюджет на 1.2%.

"Може да има много голям ресурс от хора в МВР, но ако те нямат необходимите коли, камери и най-общо – техника, няма как да бъдат ефективни в работата си”, коментира Ангелов.

Вътрешното министерство има сравнително ниски разходи на година за един служител – 19 351 лева, за разлика от парламента – 57 174, МВнР – 87 160 и МО – 27 518 лева. Броят на полицаите обаче се запазва доста висок – 1.01% от всички работещи у нас, като по този показател сме на шесто място в Европа.

Според данните на Евробарометър, по доверие родната полиция се нарежда на последно място в Европа подобно на съда, макар че според последните проучвания на НЦИОМ МВР е най-уважаваната институция в държавата.

"Заделяме достатъчно и дори твърде много ресурси за правосъдие и вътрешен ред, но за съжаление не получаваме достатъчно ефективност”, обобщи Ангелов.

По думите му силовото ведомство все още не разполага с реален механизъм за отчитане на ефективността си, което осоебно ярко личи в работата на ГДБОП. Ръководителят на правната програма в "Отворено общество” Иванка Иванова добави, че всяка година антимафиотите отчитат N на брой "неутрализирани” престъпни групи, но на практика това число нищо не означава.

"Използвайки думи като "неутрализирани” или "разбити” МВР отделя дейността си от правосъдието”, обясни Иванова.

По повод ниските собствени приходи на съдилищата тя коментира, че има голямо поле за намаляване на таксите към регитрите, поддържани от МП, докато съдебните такси трябва да се увеличат.