България има проблеми с корупцията, полицейското насилие и натиска върху медиите

България има проблеми с корупцията, полицейското насилие и натиска върху медиите

Българското правителство като цяло зачита правата на българските граждани, но в някои области в България има проблеми със спазването на правата на човека, се казва в оповестения годишен доклад на Държавния департамент за правата на човека.

Корупция, неефективност и безотчетност в правораздаването

Конституцията и законите изискват независимо правосъдие, което обаче е възпрепятствано заради корупция, неефективност и липса на контрол и отчетност, се казва в доклада.

Въпреки сериозните системни слабости, които остават, наблюдатели отбелязват скромно подобрение при движението на делата. Практика са големите забавяния в разследването, има и огромен брой изостанали дела.

Макар ефективността на системата да се подобрява, няма присъди за организирана престъпност, корупция и пране на пари.

Проблематична остава огромната власт на главния прокурор. Друг проблем е структурата на Висшия съдебен съвет като фактор, който спъва ефективността на системата и оставя магистратите отрити за влияние.

По повод реформите в съдебната система в доклада се отбелязва назначаването на Борис Велчев за нов главен прокурор в началото на 2006 г. и започната от него широка кампания за структурни и персонални реформи в системата на прокуратурата, изразили се в оставката на трима прокурори и в разследването на други осем за злоупотреби със служебно положение. Необходими са обаче повече реформи, за да бъде установена честна, безпристрастна и ефективна съдебна система в България, се посочва в доклада.

Натиск върху медиите

В частта за свободата на словото и пресата се посочва, че като цяло правителството зачита тези принципи. Въпреки това има съобщения, че журналисти са заплашвани от лица, които имат политически интереси.

По данни на неправителствените организации значителен брой от журналистите си налагат автоцензура вследствие на политическо влияние, организираната престъпност и натиск над ръководството на медиите.

Твърди се, че някои журналисти вземат пари, за да отразяват положително политици, изтъкнати бизнесмени и организирани престъпни групи.

Въпреки това отделните граждани могат свободно да критикуват властта. В доклада се отбелязва, че свободно се издават вестници на политически партии и на други организации, представящи целия спектър на общественото мнение.

Посочва се, че през октомври м.г. журналистът Иво Инджев е уволнен от бТВ за това, че е съобщил непроверена информация за апаратменти на президента Георги Първанов.

Наблюдатели смятат, че уволнението е резултат на натиск от страна на президентството. Около 15 народни представители написаха протестно писмо по този повод до медийни организации, като определиха случая за нарушение на свободата на словото.

На 6 април неизвестни взривиха бомба в апартамента на разследващия журналист от Нова телевизия Васил Иванов и макар за нямаше пострадали, бяха нанесени сериозни поражения. Журналистът, който е правил материали за широко разпространеното насилие в централния затвор, няколко месеца преди взрива е получавал заплахи за живота си. МВР започна разследване за инцидента, което още не е приключило.

В доклада се споменава и за откраднато от редакцията на в. “Новинар” журналистическо разследване за връзки на богаташи с политически партии, като разследването също не е приключило. Остават отворени и разследванията за инциденти във врачанския офис на в. “Труд” през 2005 г., за заплахите срещу в. “Народен глас” от 2004 г., новинарската агенция “Де факто” и в. “24 часа”.

В доклада на Държавния департамент се дава косвена оценка на поведението на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов, като се посочва, че след смяната на ръководството на ведомството през август 2005 г. е прекратена практиката МВР шефове да използват медиите, за да обвиняват съдебните органи за липсата на напредък в борбата с престъпността.

Макар че държавните медии представят и гледната точка на опозицията, наблюдатели смятат, че неадекватността на съществуващото законодателство прави тези медии уязвими за правителствено влияние. Независимо от това БТА, държавната информационна агенция, се ползва с репутацията на независима медия, а държавното БНР често е сред най-изтъкнатите критици на правителството и политиката му.

В доклада на Държавния департамент е отчетено, че няма наложени от правителството ограничения върху Интернет и няма сигнали, че властите следят електронната поща и чатовете. В България 28,5% от населението редовно използва Интернет, макар че по-слабо развитите селски райони нямат необходимата инфраструктура за достъп в мрежата.

Сериозни проблеми с корупцията

В частта на доклада, посветена на корупцията и прозрачността, се припомня, че през 2006 г. България е получила оценка 4 по десетобалната скала на организацията "Трансперънси интернешънъл" за наличието на корупция сред политиците и държавните служители. Тази оценка говори, че България има сериозен проблем с корупцията, се казва в доклада. Уволнения на високопоставени фигури и разследванията срещу тях подобриха до известна степен репутацията на правителството в борбата с корупцията, се посочва в доклада. 

Документът припомня и доклада на Европейската комисия от септември м.г., в който се отбелязва, че България трябва да направи повече, за да ликвидира корупцията по високите етажи на властта.

Полицейско насилие и произвол

Няма политически мотивирани убийства, но миналата година имаше случай на убийство на гражданин от полицай. В доклада е разказано как полицейският служител Стоян Пачалов е застрелял при безразборна стрелба берящия гъби пенсионер Георги Божанов. Двамата полицаи, участвали в инцидента, бяха дадени на съд и осъдени за платят глоба, а директорът на регионалната полиция подаде оставка.

През януари м.г. Софийският военно-апелативен съд отмени прокурорското решение и разпореди ново разследване на смъртта на Ангел Димитров- Чората, който почина след побой от страна на полицаи, които се опитаха да го задържат при национална полицейска операция.

Споменава се и разследването на варненската военна прокуратура срещу полицейския служител Диан Василев, който преби до смърт бездомен мъж в града.

Макар че конституцията и законите забраняват употреба на сила и мъчения, полицията традиционно бие криминално заподозрени, особено от малцинствата, по време на предварителния арест. 

Неправителствени организации съобщават, че получават сигнали за брутално полицейско поведение спрямо жертви от ромски произход, които са твърде наплашени, за да подадат официално жалби пред властите.

Като пример за прекомерно използване на сила от полицията е посочена полицейска операция в ромски квартал в град Пазарджик, разпоредена от местния началник на полицията за умиротворяване на сблъсъци сред жителите на квартала. Общинският съвет призова за оставка на шефа на полицията и създаде комисия за оценка на щетите. МВР проведе вътрешно разследване и не откри доказателства за прекомерно използване на сила, като потвърди, че полицаите са действали в рамките на закона.

Правозащитни организации твърдят, че медицинските експертизи при случаи на полицейско насилие не се документират точно, че рядко се води цялостно разследване и отговорните служители рядко биват наказвани.

Затворите не отговарят на международните стандарти

Условията в българските затвори като цяло не отговарят на международните стандарти, а правителството не влага средства за значителни подобрения. По данни на Министерството на правосъдието на всеки затворник се полагат два кв.м. пространство, а международните стандарти предвиждат минимум 6 кв.м. Посочват се лошите санитарно-хигиенни условия.

По данни на неправителствени организации остават проблеми с насилие на затворническите власти спрямо задържаните, както и насилие между самите затворници.

Затворите са пренаселени. В 12-те български затвора присъди излежават 11 165 души – три пъти повече от капацитета на местата за лишаване от свобода.

Докладът цитира проучване на Центъра за изследване на демокрацията от 2005 г., според което значителен процент от престъпленията в страната не се докладват на полицията. Основата причина, която посочват гражданите е, че нямат доверие в полицията и се страхуват.

Военните съдилища и прокуратури са пречка

Безнаказаността остава проблем, а липсата на отчетност пречи на усилията на правителството да се справи с полицейското насилие. Правозащитни организации твърдят, че структурата на съдебната власт е сериозна пречка за правозащитните органи да търсят отговорност за нарушения на човешките права.

Всички жалби, отнасящи се до вътрешното министерство и други силови структури, се гледат от отделни военни прокурори и съдилища, което е предпоставка за по-благосклонно отношение, половинчати разследвания и липса на желание за наказателни присъди срещу колеги под пагон, посочват неправителствени организации.

По отношение на религиозните свободи се отбелязва, че в България е забранена дейността на нерегистрирани религиозни организации. По закон Българската православна църква е определена като “традиционно” вероизповедание и се ползва с преференциално финансово третиране от страна на държавата.

Посочва се, че две години продължават съдебните спорове около легитимността на ръководството на мюсюлманското вероизповедание. Според редица наблюдатели съдебните процедури са противоречиви и политически повлияни.

Като проблем за България са посочени и случаите на домашно насилие, на недостатъчните грижи за децата в детските домове, на недостатъчно доброто  качество на образованието, което получават децата от ромски произход.

В раздела, посветен на трафика на жени и на деца, се припомнят случаите на трафик на бебета за западни държави и най-вече за Гърция.

Широкоразпространената бедност кара много ромски деца да просят, проституират или да крадат по улиците, се казва още в доклада.

Докладът е достъпен на интернет адрес http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2006/78805.htm

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?