България има реални възможности да намали енергийната си зависимост от Русия

След управлението на СДС тази стратегическа цел бе изоставена, казва Иван Иванов, председател на Комитета за българо-европейско сътрудничество със седалище в Швеция

България има реални възможности да намали енергийната си зависимост от Русия

Г-н Иванов, неотдавна Русия извърши тежко престъпление срещу мира с анексията на Крим, а от идването на Путин на власт руската държава организира и поддържа терористи в чужди държави. Какво трябва да бъде отношението на страни като България днес към Русия?

Агресивното поведение и действията на днешна Русия спрямо някогашни руски и съветски завоевания, днес – свободни независими държави, дават основание за охлаждане и замразяване на отношенията с Русия от страна на прилични демократични държави само до необходимия формален минимум.

Такова основание дава и възстановяването на тоталитарни порядки в самата Русия, както и изграждането на дегизирано издание на култ към личността на Путин като непогрешим "богатир” от сталински тертип.

България вчера посрещна външния министър на Русия. Как може да бъде разчетен този политически жест на управляващите български политици на фона на агресията на Русия срещу Украйна?

Сегашното българско правителство не дава убедително обяснение (някаква некръгла годишнина не става за такова обяснение) защо е отправило покана към руския външен министър, известен с всеотдайното си слугинстване на Путин, досущ предшествениците си от времето на Сталин и Брежнев –Молотов и Громико. Защо е това посещение в България точно сега, при неотдавнашния хитлеристки "аншлус” към Русия на полуостров Крим, част от суверенна Украйна и при продължаваща ежедневна руска подкрепа на шепата руски сепаратисти в Украйна?

Нещо повече – при обявените миналата седмица намерения на това българско правителство да подаде оставка в близките дни и твърдения, че в тези малко оставащи му дни има да приключва вътрешнополитически въпроси от важно значение за страната, сегашното правителство трябваше напълно резонно и естествено да отмени или да отложи посещението на руския външен министър до идването на следващо правителство.

Според Вас каква може да бъде истинската цел на посещението на Сергей Лавров в България отвъд несъстоятелния претекст за "честване” на една некръгла годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия ?

Според мен възможните цели на сегашното посещение на руския външен министър са предимно две. Първо, за оказване на натиск над България. Натиск България да пренебрегне действителните си интереси, както и антимонополните закони на Европейския съюз (ЕС) по отношение на енергийните планове и проекти на Русия. Става дума конкретно (и "спешно”) за "Южен поток”, който е и от икономическо, и от политическо значение за Русия. Не само за печалби, но и за влияние и изнудване в Европа (вече случвало се неколкократно).

Второ, за даване на "рамо” на проруски сили в БСП да получат надмощие в тази партия. Нека да припомним, че днешният лидер на БСП е роден в Украйна с майка украинка и не е изключено да е считан от руските националисти край Путин за недостатъчно приятелски настроен към Русия в контекста на днешната агресивна руска политика спрямо Украйна.
Така че наследяването на лидерския пост в БСП от евентуален негов избраник, който също не би бил благосклонен към Русия в конфликта ѝ с Украйна, със сигурност тревожи Кремъл.

Какво трябва да знае българското общество за "Южен поток"?

Българските граждани трябва да знаят, че съоръжение на българска земя от стратегическо значение за Русия, която за съжаление се оказа неспособна да запази и развие демокрация, винаги ще означава риск и заплаха за всеки от един тях и за България като цяло.

След собствения КПП на Русия на българска територия в Бургас, газопроводът "Южен поток” ще стане точно това, което неотдавна реши руският парламент – руска собственост в чужбина.

Нека да припомним, че Русия сама си даде "право“ в противоречие с международния правов ред да "защитава” всяка руска собственост, вкл. на територията на суверенни държави, включително и с военна агресия.

Тази заплаха е съвсем реална и не бива да се забравя, че България е само на два часа път от Русия през достъпни ѝ международни води.

Българските граждани трябва да знаят, че някакъв смисъл за тях от изграждане на "Южен поток” може да има единствено, ако той бъде свързан към алтернативни източници на газ в Централна и Северна Европа в ръцете на прилични държави като Германия, Великобритания, Норвегия и само ако българската държава предварително получи договорни гаранции за доставка на алтернативен европейски и световен газ по газопровода "Южен поток” в обратна посока от Централна и Северна Европа към България.

Българските граждани трябва да знаят, че действия на български политици срещу законите на ЕС за избягване на монополни предимства на отделни държави, ще поставят България в ролята на "троянски кон” (или по-скоро магаре) на Русия и ще лепнат окончателен етикет на тях и държавата им "непоправими”. А това ще струва скъпо и прескъпо на всеки отделен български гражданин. Западноевропейските граждани не са безумни да продължават да хранят с помощи непоправими лакеи на Путинова Русия и да ги допускат гостоприемно в държавите си.

При какви условия газопроводът "Южен поток“ би представлявал интерес за България?

Газопроводът "Южен поток” с трасе през България може да представлява някакъв действителен интерес за българските граждани единствено при две предварително гарантирани условия.

Първо, ако европейският му участък ще завърши не задънен, а с връзка към европейски газови пристанища и към газопроводи към находищата в Северно море в ръцете на доставчици в демократични прилични държави като Великобритания и Норвегия.

И второ, ако в договорите за изграждането и експлоатацията на газопровода "Южен поток” се гарантира според законите на ЕС предоставянето на значителен газопреносен капацитет през него на костуема за преноса цена (без печалба за собственика на газопровода) на алтернативни европейски доставчици извън Русия. И то не само на руски газ от Русия през България за Европа, а и в обратна посока – на европейски и световен газ от Европа за България и други балкански държави.

Има ли реални възможности България да намали енергийната зависимост от Русия?

Разбира се! Първо, чрез активно търсене и намиране на алтернативен доставчик на ядрено гориво и приемчик на отработено гориво от АЕЦ "Козлодуй”, както и на алтернативен технически партньор за поддържането ѝ.

Второ, чрез изграждане с предлаганата щедра помощ от ЕС на сравнително недълги и не непосилно скъпи газови и нефтени връзки към съществуващи газопроводи, нефтопроводи и газови и нефтени пристанища в Гърция и Турция, а в перспектива – и свързване към централно и западноевропейската газова и нефтена преносна мрежа и пристанища.

Изграждането на минималната необходима съвсем реално осъществима инфраструктура, даваща възможност за алтернативни енергийни доставчици и доставки, ще премахне незабавно опасната едностранна енергийна зависимост на България от Русия.

Това не означава непременно, че България не ще продължава да купува от Русия енергийни носители при предлагани ѝ от Русия изгодни цени и условия, но ще отнеме възможността на Русия да изнудва политически и ценово България. Точно това направи навремето Чехия – когато за газови доставки от Русия ѝ бяха поставени политически условия, правителството ѝ незабавно се обърна към приличен доставчик – Норвегия, необходимата газопроводна връзка бе изградена за нула време и чешките потребители и индустрия получиха газ от Северно море. Тогава правителството им завъртя "кранчето” към Русия и запита държавния ѝ "Газпром”: "Искате да доставяте газ в Чехия? Ние имаме друг доставчик, но да чуем и Вашите цени и условия? Ако са изгодни, ще доставяте, ако не са, няма да доставяте.”

Днес Чехия продължава да купува значителни количества газ и от Русия, но при изгодни ѝ цени и условия и без шанс за политическо изнудване, благодарение на далновидното премахване на монопола на Русия на един- единствен възможен доставчик.

Защо според Вас българските политици не предприемат тези наложителни с оглед защитата на националните и икономическите интереси на България стъпки?

Причините за бездействието и съпротивата са различни за различните политици и партии.

До управлението на СДС 1997-2001 г. в България практически не бе извършена действителна преориентация на страната в политическо и икономическо отношение, включително и в енергийния сектор, полувековна "запазена марка” на СССР и Русия.

Правителството на СДС с премиер Иван Костов направи "на галоп” ( и то само за четири години) най-необходимите радикални промени за преход на страната от съветски и руски сателит към кандидат за завръщане в Европа и от планова лъжеикономика към пазарна конкурентна икономика. То договори и подписа един изгоден и достатъчно дългосрочен договор за доставка и транзит на газ от Русия. Това стана по времето на Борис Елцин, когато Русия все още не беше зарязала преустройството си към демокрация.

При логично полагащия се втори мандат на СДС (ако българският избирател не бе заблуден да даде власт на хитър политикански интересчия и да си избере царопремиер) може би щеше да бъде отрязана и последната жилка на пъпната връв към Русия – енергийната, чрез разнообразяване на възможностите за енергийни доставки от алтернативни доставчици.

За жалост след управлението на СДС стратегическата цел за намаляване на недопустимата по обхват опасна енергийна зависимост на България от една единствена държава– Русия (при това вече рухнала в ръцете на полковника от КГБ Путин и завърнала се в "обичайното” ѝ състояние на несвобода и недемокрация), практически бе зарязана.

Дълги години в БСП "енергетиците” на Русия имаха значително влияние в тази партия. Те бяха успешно поразчистени от оттеглящия се сега неин лидер и то едва при последните парламентарни избори. Но си останаха с мераците си и с потенциала си за реванш за връщане на позициите си с действия в интерес на Русия и стратегическите ѝ енергийни арсенали.

Лидерите на демократичната (що-годе) партия на прехода СДС и на отцепилата се от нея ДСБ не пропускаха над десетилетие да направят всички възможни катастрофални политически грешки, за да съсипят и изпепелят партиите си и накрая успяха.

Последното катастрофално реставраторско управление на милиционерския ешалон на БКП на партията-личност ГЕРБ завърши с неизползване на резултата от референдума за АЕЦ за приемане на задължително в бъдеще парламентарно решение за неизграждане на бъдещи АЕЦ мощности от монополния досега доставчик Русия. Вместо това ГЕРБ предателски подписа договор с Русия за изграждането и на "Южен поток” – един договор без помен в него на решаващите и важни за България клаузи и на изискванията на законите на ЕС.

ДПС, партия с ограничени интереси и ограничен потенциал като крепител на други партии на власт, няма никакъв интерес, нито възможност за промени към енергийна независимост на България от Русия. Останалото в България са партийки и "политици”, които според мен въобще не оправдават споменаването им (особено в контекста на идеи и действия за намаляване на опасната едностранна енергийна зависимост на България от Русия).

Още по темата
Още от Интервюта

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?