България иска хъб, Брюксел – готови газови връзки в региона

Борисов разкри пред ЕК план за 2.2 млрд. евро, с които да изградим газов хъб, захранван от "Южен поток"

Борисов показа нагледно газовите планове на България. Снимка:МС

Премиерът Бойко Борисов използва проведения в София европейски форум, посветен на свързването на страните от Югоизточна Европа с европейските енергийни системи, за да представи официално идеята си за газов хъб в България, който да се захранва с природен газ от газопровода "Южен поток", на който Москва сложи кръст и реши вместо него да строи "Турски поток". Заместник-председателят на Еврокомисията и еврокомисар за единния енергиен съюз Марош Шефчович, който присъства на проведената в понеделник среща, даде да се разбере, че ЕК залага на бързото приключване на вече започнати с нейни пари газови инфраструктури проекти в региона.

Целта на Брюксел е да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Югоизточна Европа в контекста на украинската криза, а на по-късен етап да се реализират по-мащабни проекти за връзването на мрежите в региона с тези на Централна Европа.

ЕК разглежда като проблем съществуването на "енергийни острови" и множество пазари, като например в Южна Европа, които не са достатъчно добре интегрирани с останалата част на Европа, се посочва в документ, обсъждан от ЕК миналата седмица, съобщи EurActiv. Описаният регион обхваща Гърция, България и Румъния, както и кандидатките за членство в ЕС Сърбия, Македония, Албания, Косово, Черна Гора и Босна и Херцеговина. В по-широки граници регионът включва също Унгария, Хърватия, Словения, Словакия и Австрия.

Освен еврокомисаря Шефчович, в първата среща на високо равнище на Групата за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа, участваха премиерът Бойко Борисов, комисарят за енергетиката и климатични промени Мигел Ариас Канете, представители на страните от Централна и Югоизточна Европа, чиито имена и длъжности обаче не бяха уточнени от правителствената пресслужба и те не се явиха пред медиите, както и вицепремиерът Томислав Дончев, енергийният министър Теменужка Петкова и зам.-министърът на енергетиката Антон Павлов.

След приключването на срещата Борисов се фокусира предимно върху идеята си за създаване на газов хъб в България, захранван от "Южен поток", с местен добив и суровина от румънски находища, от гръцки терминали за втечнен газ и доставки през междусистемните газови връзки със съседните държави.

Страните от ЕС да разчитат на поне три източника на природен газ

Шефчович пък акцентира върху това, че ситуацията с газовите доставки в Европа е сериозна и под натиск заради кризата в Украйна и това изисква бързи и адекватни решения за енергийната сигурност в региона.

На срещата е решено страните от ЕС в бъдеще да разчитат на поне три източника на природен газ, както и да преразгледат плановете си за диверсификация на енергийните доставки.

"Направихме бърз инвентаризационен преглед на инфраструктурните газови проекти в региона, което ще се съфинансират от Европейската комисия и нашите експерти пристъпват към незабавни действия, за да се обсъдят те по-конкретно на следващата среща на групата през юни", каза еврокомисарят Шефчович. Той допълни, че се разглеждат 14 газови проекта за региона, четири от които са български, но не стана ясно дали сред тях е газовият хъб.

Трябват 2.2 млрд. евро за газовото хъбче

Последно намерението на Борисов е за газоразпределителен център край Варна (наричан галено "газово хъбче") и в него да влизат 63 млрд. куб. м. газ от "Южен поток", 2 млрд. куб. м. от местен добив в Черно море, още толкова от румънски находища също в Черно море, 3 млрд. куб. м от гръцката връзка, част от които ще са от терминали за втечнен газ и 1 млрд. куб. м. от Каспийско море, вече договорени от "Булгаргаз", и други 3 млрд. куб. м от турската газова връзка. От тези количества България ще ползва нужните ѝ 3.3 млрд. куб. м, според разчетите на кабинета, което обаче е повече то сегашното потребление на страната ни. 42.6 млрд. куб. м ще отиват към Централна Европа през Сърбия, 21. 1 млрд. куб. м – към Румъния, и известни количества директно за Сърбия.

За да стане това са нужни 2.2 млрд. евро, които ще отидат за изграждането на 844 км нови газопроводи, приемен терминал и две компресорни станции с обща инсталирана мощност от 265 мегавата. Те ще са в района на Левски и Провадия. Отделно ще бъде модернизирана съществуващата инфраструктура – повишаване на мощността на комперсорната станция в Странджа с 10 мегавата, изграждане на лупинг Лозенец – Рупча с дължина 50 км, както и на още 20 км газопроводи. За модернизацията и разширението на северния полупръстен (272 км) е планирано да бъдат инвестирани 140 млн. евро. Заложено е разширяване на газохранилището в Чирен, както и на изграждане на ново край град Левски. Плановете бяха новото газохранилище да бъде построено край Галата, там където се добива газ и се очаква да бъдат разкрити нови залежи.

Реално включените дейности по обезпечаването на бъдещия газов център са част от плановете на държавния оператор "Булгартрансгаз" за развитие на газопреносната мрежа, като изглежда целта е това да стане и с европейски пари.

От думите на Борисов стана ясно, че България ще търси съфинансиране за газовия хъб от ЕК. Теменужка Петкова допълни по-късно пред журналисти, че не са правени детайлни разчети каква сума може да поискаме от плана "Юнкер", колко може да осигури страната и дали ще се търсят кредити.

Шефчович пък се въздържа от коментар въобще по идеята за газовия хъб.

Ако ЕК одобри проекта, Борисов ще го представи в Москва, ако го поканят

"Ще предложим на руската страна да построи "Южен поток" до Варна, към днешна дата няма нито едни документ, че "Южен поток" е спрян. Продължавам да считам, че много по-обосновано икономически е "Южен поток" да дойде на границата с България", заяви Бойко Борисов.

Планът му предвижда, ако ЕК одобри проекта за газов хъб, София да представи идеята си в Москва. "След като юристите на ЕК разгледат предложението и дали ние да купуваме целия газ не нарушава европейските правила и има решение – ще отидем в Москва", каза Борисов.

В същото време той отбеляза, че "ходенето в Москва става след като те поканят, с удоволствие бих отишъл в Москва да направя това предложение, ако всички излезем с общо решение". "Президентът Путин също е бил в София, няма причина да се притеснявам", заяви Борисов.

Той отбеляза в акаунта си в Туитър провеждащата се в София среща с тиут на английски: "Bulgaria has the potential to be a gas distribution center for Southeast Europe" (България има потенциал да е газов разпределителен център за Югоизточна Европа-бел.ред.).

Двойно по-евтино от българското трасе на "Южен поток"

"Идеята от преди месец е остойностена и 2.2 млрд. евро е на половината на цената на сухопътния участък на газопровода през България", каза още премиерът. "От три-четири източника може да се пълни хъбът. Да се върнем на бизнес интересите, без първични емоции", призова той и изрази надежда периодът на санкции срещу Русия и конфронтацията с нея заради конфликта в Украйна да приключи възможно най-бързо.

"Дали ще има "Турски поток" в Турция, къде ще излезе – в хъб в Гърция или другаде, никой не може да каже, това са само идеи", коментира министър-председателят.

Шефчович от своя страна отново повтори, че Русия трябва да обсъди предлагания в замяна на спрения "Южен поток" нов проект – "Турски поток", за да не нарушава договорите си с европейските потребители на газ, в които е посочено къде да пристигат доставките и това е на границата с Украйна. Еврокомисарят също така посочи, че целта на ЕК да се реализират съществуващите инфраструктурни проекти в рамките на контрола на Брюксел и това да стане в рамките на 2-3 години.

Замразена е наказателната процедура заради тръбата

Представителят на Европейската комисия съобщи още, след подсещане от страна на Борисов, че Брюксел е замразил наказателната процедура, започната миналия юни заради нарушения в обществената поръчка за избор на фирма, която да проектира сухопътното трасе на "Южен поток" през България, да достави оборудването и да построи тръбата. Крупната поръчка с индикативна цена от 3.5 млрд. евро бе спечелена от руско-български консорциум, воден тогава от руската "Стройтрансгаз", която по-късно бе сменена с фирмата на "Газпром" – Центъргаз", а при българските фирми имаше изкупуване на дялове.

Не стана ясно обаче какво ще предприеме Еврокомисията при евентуално подновяване на строежа на "Южен поток".

Надстрояване на съществуващата мрежа

България е една от страните в ЕС, които са най-силно заинтересовани от сигурността на енергийните доставки и диверсификацията на източниците. Затова нашето правителство активно работи за реализирането на ключови проекти, които ще позволят на страната ни да има достъп до сигурни доставки на газ на конкурентни цени, заяви при старта на срещата Борисов, цитиран от правителствената пресслужба.

Той напомня, че България бе сред най-потърпевшите от газовата криза през зимата на 2008 г. и оттогава "е решена да не допуска подобен риск".

"За българското правителство приоритет е както изграждането на интерконекторни връзки с нашите съседи в Гърция, Румъния, Турция и Сърбия, така и разработването на нашите собствени находища на газ в Черноморския шелф", декларира министър-председателят.

Той отбеляза, че всеки проект трябва да бъде изграждан в съответствие с европейското законодателство, защото именно то гарантира конкуренцията, ниските цени за крайния потребител и сигурността на доставките.

Според Борисов, поради географското си положение България има потенциал да бъде своеобразен разпределителен център на газ за Югоизточна Европа и ЕС.

"Ние разполагаме с добре проектирана национална газопреносна мрежа, газохранилище и собствени залежи на газ и нефт, които се разработват в момента. Това са само някои от предимствата и възможностите, които България предлага", допълва премиерът.

"Прозрачните процедури за доставки и строителство на справедливи цени" и "единна система за управление на газовите потоци", предварително съгласувана с европейските газови партньори, са другите предимства на страната ни, посочени от премиера.

Липсата на прозрачна процедура при избора на строител на българския участък на газопровода "Южен поток" беше една от причините Брюксел да образува наказателно дело срещу страната ни.

Борисов уверява участниците в срещата, че "българското правителство, в партньорство с нашите съседи и с подкрепата на Европейската комисия, е решено да работи за пълното интегриране на газовия пазар в Централна и Югоизточна Европа и ние го разглеждаме като перспектива за полагане основите на енергийния съюз”.

ЕК съветва Югоизточна Европа да създаде хъбове за втечнен газ

ЕК от своя страна смята, че Югоизточна Европа трябва да последва примера на Северна Европа и да създаде хъбове за втечнен газ от различни доставчици.

ЕК предвижда бъдещите междуправителствени споразумения, подписвани от страните членки на ЕС, както и други видове контракти със страни износителски на газ, да бъдат предварително съгласувани с ЕК, за да е сигурно, че са спазени правилата на вътрешния европейски пазар и критериите за сигурност на доставките.

През 2013 г. ЕК заяви, че междуправителствените споразумения на страните от ЕС с Русия за "Южен поток" нарушават европейските правила и трябва да бъдат цялостно предоговорени. Това бе една от причините Брюксел да настоява България да замрази строежа на "Южен поток", което впоследствие бе използвано от Русия като оправдание за прекратяване на проекта, макар че според повечето анализатори причините за това решение са икономически и по-точно руската финансова криза.

Споделяне

Прикачени файлове

Още по темата

Още от Бизнес