България иска индивидуален пакет фермерски помощи за всяка страна от ЕС

Агроминистрите не се разбраха за механизма за разпределянето на допълнителните 500 млн. евро

Снимка: БГНЕС

Министрите на земеделието от Европейския съюз не успяха да постигнат съгласие за механизма, по който ще се разпределят обявените в понеделник допълнителни 500 милиона евро помощи между млекопроизводителите на 28-те държави заради рязко падналите цени, принос за което има и руското ембарго за вноса на храни от Европа.

Пакетът от мерки бе предложен от Европейската комисия в отговор на протестите на бранша, но агроминистрите не успяха да определят схемата за получаване на парите от най-засегнатите млекопроизводители, каза заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен. Затова те ще се съберат отново следващата седмица за уточняване на формулата за разпределяне на средствата.

"Ще продължим този разговор. Разбира се, трябва да се съобразим с най-засегнатите държави, особено от руското ембарго и от други пазарни аномалии. Най-голям дял от тези 500 милиона ще бъде насочен към национални програми за подпомагане. Затова призоваваме правителствата да посочат най-подходящите инструменти за нуждите на техните производители”, заяви Катайнен, цитиран от БНР.

При разговорите първоначално подпомагането за България е било изчислено на 3 милиона евро, което българската делегация е отхвърлило с настояване за повече, съобщиха източници от Брюксел.

Българският министър на земеделието Десислава Танева коментира, че страната ни ще настоява да се определи за всяка държава отделен пакет с финансови мерки според степента на претърпените щети.

"Финансовият пакет за всяка една държава трябва да се определи в зависимост от загубите на фермерите“, казала тя пред колегите си по време на извънредното заседание в Брюксел, съобщи пресцентъра на ведомството.

Според Танева, предприетите сега мерки не променят правилата за  пазарна ориентация на млечния сектор, защото кризата е предизвикана и от политически мерки.

"В България цената на млякото през месец август е с 23% по-ниска спрямо август миналата година. От декември, всеки месец на Съвета на министрите с различните страни сме постигали споразумение, за подкрепа на общи мерки, но досега нямаше резултат”, посочи земеделският министър.

По думите ѝ, към предложенията за определяне на финансовия пакет може да се включи и критерият млечни квоти и тяхното изпълнение, съгласно предложението на Португалия. Друг критерий може да е средната цена към август 2014 г. и към юли 2015 г. и така ще се получи справедливост за фермерите във всяка от страните членки.
 
Чака се Брюксел да вземе още административни мерки, за да започне на авансовото изплащане на директните субсидии за фермерите още от 16 октомври, което е друга мярка за стабилизиране на сектора на млекопроизводство и месопроизводство.

"За тези схеми по директни плащания, за които проверките са минали, да се допусне на 100% тяхното разплащане, а за тези, които проверките не са минали до 85%”, предложи още Десислава Танева. Тя апелира да бъде дадена възможност на фермерите да осигурят изхранването на стадата си при възможно по-добра ценова ситуация на съответните фуражи.

Танева е поискала съща така за всяка от страните членки да бъде определен максимален бюджет на мерките за схемата  училищно мляко.  "В него да се включват като възможни инструментите за подкрепа и разяснителните кампании за здравословното хранене с млечни продукти, като разширим обхвата на продуктите. Да включим сирене, кисело мляко, кашкавал и променим начина на финансиране на тази схема като националното финансиране е по-малко “, заяви Десислава Танева.

Обявените допълнителни половин милиард евро помощ за фермерите в Европа не са нова помощ, а идва от спестени средства в буфери на европейския бюджет, уточниха от Люксембургското ротационно председателство.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли да се отворят ресторантите?