България изпуска 1.6 млрд. лв. аванс по Плана за възстановяване на ЕС

България изпуска аванса от 1.6 млрд. лв. по Плана за възстановяване на ЕС, който трябваше да се получи до края на годината. Сумата е заложена в сметките на държавния бюджет за 2021 г. в частта за приходите и при равни други условия ще увеличи касовия дефицит, но не и този на начислена основа. Националният план, чрез който България разчита да получи 12.6 млрд. лв. от ЕС до 2026 г., не бе изпратен до 30 септември за одобрение в ЕК и на практика вече няма технологично време за одобрението му в рамките на настоящата година.

Как загубеният аванс ще се отрази на бюджета?

Служебният вицепремиер по управлението на европейските средства Атанас Пеканов твърди, че авансовите средства от 1.6 млрд. лв. са неутрални за бюджета на България за 2021 г. Причината е, че еврорегламентите изискват тези пари да могат да се харчат само за дейности по проекти от плана, а след като той не е одобрен, бюджетът няма да генерира и разходи по тях в рамките на настоящата година.

"Тези пари така или иначе трябва да бъдат рамкирани за предварителни дейности за изпълнение на мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, които, ако планът не бъде одобрен дотогава, няма да има през тази година. Тези пари нямаше да могат да се харчат за други цели, те са бюджетно неутрални и са запазени за проектите по Плана", посочиха в писмен отговор от Министерския съвет до Mediapool.

Според бюджетари обаче загубата на аванса при равни други условия ще увеличи дефицита на касова основа. За да не се стига до нарастване на дефицита, или следва да се свият други разходи, или да се увеличат приходите. На начислена основа влияние върху дефицита няма да има.

Преди актуализацията на Бюджет 2021 г., в него бе заложено получаването на аванс в размер на 10% от общите средства по плана или 1.2 млрд. лв. Междувременно обаче Брюксел увеличи на 13% аванса за всички държави членки и затова в актуализацията на Бюджет 2021 бяха заложени още 424 млн. лв., които представляват този ръст от 3 процентни пункта по средствата за аванса. Така общата сума на аванса набъбна на над 1.6 млрд. лв.

В пленарна зала, при приемането на актуализацията на бюджета, ГЕРБ и "Има такъв народ" предупредиха, че може да се стигне до по-голям дефицит в изпълнението на бюджета за тази година, ако въпросният аванс не бъде получен от страната ни до Нова година.

Два препъникамъка за милиардите

От администрацията на вицепремиера Атанас Пеканов посочиха две основни причини за забавянето на документа.

"Внасянето на плана зависи от текущите преговори с Европейската комисия, която е заложила резки червени линии в сферата енергетика и върховенство на закона и правото. Съответните министерства работят интензивно по изчистване на тези две теми", посочват в писмените си отговори до Mediapool от администрацията на вицепремиера.

От седмици насам вицепремиерът Пеканов повтаря, че ЕК изисква в плана да се заложи конкретна дата за затвяране на въглищните централи, а наред с това и ясно разписан план за поетапно намаляване на мощностите им по години. Пеканов посочи преди дни, че Еврокомисията не иска обтекаеми думи за закриване на централите като "скоро" или "дългосрочно", а точно фиксирани дати по години какво ще се случва, като това трябва да бъде изрично записано в двата документа, за да бъдат отпуснати парите.

"Ние имаме документ, в който още през 2019 г. правителството на Бойко Борисов чрез "премодулация" на мощностите е заложило затваряне на въглищните централи за 2035 г. Можеше спокойно да препишем тази дата и в плана, но подходът на вицепремиера Пеканов бе друг, търсихме срещи с парламентарно представените групи в последните два парламента, но депутатите не приеха за приоритетна темата. Многократно бе посочено, че ЕК иска редовно правителство с потенциал за пълен мандат да застане зад политиките в плана", посочи пред Mediapool експерт от МС, пожелал анонимност.

Въпросният документ, който той визира, е Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. От заложеното в него премоделиране на мощностите става ясно, че до 2030 г. трябва да бъдат закрити мощности на въглища от 1800 мегавата, а закриването на трите ТЕЦ-а в Маришкия басейн ще стане след 2035 г., без да е посочен ясен срок за това.

"Искат се и далеч по-смели реформи в областта на правото и борбата с корупцията, които също не бяха направени от предходните два парламента, въпреки опитите затова", добави източникът ни.

Друг проблем, който обаче бе решен, е да се заложат равномерни евросредства за регионите в страната. Именно затова от националния план бяха извадени проекти за канализация на София за 200 млн. лв.

Има ли шанс за одобрение на плана до Нова година?

Източници на Mediapool от администрацията на МС посочиха, че практически вече няма шанс за одобрение на плана до Нова година. Оттам дадоха пример с Румъния, която е внесла в ЕК националния си план за одобрение през май, а документът е одобрен едва през септември.

Чисто процедурно също е почти невъзможно одобрение на българския план до края на 2021 г., тъй като самият план още не е напълно готов. По процедура всяка страна внася плана си в Европейската комисия, която трябва да го оцени. Следващата стъпка е Съветът на ЕС да го одобри. Оценката на ЕК отнема два месеца, след това Съветът на министрите трябва да решава още един месец.

След което се задействат нови 2 месеца, за да се извърши авансово плащане.