Довечера ще си честитим новата година и ще си пожелаем да е по-добра. Както и много други хубави неща, някои от които, разбира се, може и никога да не се сбъднат. Точно като това, което ще си пожелая тук. Но пък знае ли човек...
Нашето и общото (чуждото)
Това пожелание започва с една, струва ми се, доста поучителна история отпреди много години. Някъде в средата на 80-те моя близка позната от Норвегия пристига за първи път в София на специализация. В студентското общежитие, в което се настанява, силно я впечатлява следният контраст: в стаите, макар и обзаведени бедно, било чистичко, спретнато, подредено, а в помещенията, ползвани от всички - изпочупено, разхвърляно и мръсно. Чудела се защо е така и попитала някои от хората, с които съжителствала. Всички повтаряли едно и също – стаите са си наши, а останалото е общо, тоест, чуждо. За нея това обяснение било напълно неразбираемо. Защото, макар и да била родена и израснала в подобни, че дори и по-бедни условия (доста преди разумното използване на природните ресурси и човешките усилия да превърнат нейната родина в една от икономически и социално най-развитите държави в света), тя била възпитана и научена на точно обратното отношение. По-късно съдбата свързала живота ѝ с нашата страна и днес тя познава отлично България и българите. Но споменът за това първо впечатление и учудването от него остават.
Средата, която обитаваме
Може би защото оттогава нищо не се е променило и преобладаващото отношение към "нашето и общото (чуждото)" си е останало същото (не само в студентските общежития). Не съм сигурен доколко личното ни пространство е чисто и подредено, но във всеки случай средата, която обитаваме и ползваме всички, като цяло е в същото грозно и окаяно състояние. Едва ли има нужда от примери – те са навсякъде, накъдето и да се обърнеш. Даже когато някой вложи усилия и грижа, за да направи и остави нещо за другите, веднага се намира друг, който да го съсипе. Промяната в това отношение не е въпрос само на възможности или на по-добро управление, защото няма пари и власт, които да могат да насмогнат на тази ирационална разрушителна сила.
Нашият общ дом
Въпросът обаче далеч не е само за реда и мръсотията в заобикалящата ни среда. Историята с почудата на моята норвежка приятелка може да бъде поучителна и заради нещо още по-голямо и важно - държавата като наш общ дом и отношението ни към него. Този общ дом също страда от хронични проблеми и неуредици, а на всичкото отгоре има конструктивни недостатъци. Покривът тече, канализацията мирише, атмосферата е зловредна. Често електроинсталацията дава на късо, отоплението не топли, а водата спира (понякога и в буквалния смисъл). На всичко отгоре за домоуправители сме назначили (сякаш излъчени с конкурс) някои от най-невежите, лъжливите и крадливите измежду нас. Поради некадърност или в своя изгода те, вместо да укрепват и ремонтират сградата, задълбочават батака в нея. Подкопават, разбиват и отмъкват носещите ѝ елементи, каквито са, например, правото, законът, разделението на властите и независимата съдебна система. През това време не спират да повтарят, че всичко е стабилно и отива на все по-добре.
Сякаш не ни засяга
А ние им вярваме или се правим, че им вярваме. Не ни интересува и хич не искаме да знаем какво става навън, сякаш то изобщо не ни засяга. Това нехайство обаче си има цена, която, по един или друг начин, всички плащаме. Не можем да очакваме животът в малките ни стаички да стане по-богат, по-добър и по-достоен, докато в общежитието цари хаос и разруха. На мнозина, впрочем, им писна да чакат и да плащат тази цена и заминаха да си търсят друг дом.
Разбира се, далеч не всички тук са такива. Има много хора, които ценят и пазят съграденото от другите и сами се опитват да подредят и очовечат заобикалящата ни среда. Които отказват да се примирят с безобразията в общия ни дом и са готови да се борят с тях. Видимо обаче, засега те са малцинство. Изглежда даже, че това малцинство се смалява все повече и повече.
Затова нека си пожелаем през новата година тази тенденция да се обърне и поне да започне натрупването на онази критична маса от будни и ангажирани хора, необходима за всяка промяна.
Много е вероятно това пожелание пак да не се сбъдне. Но пък знае ли човек...
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
18 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Нали Ваньо черното беше на влаС, нали Мони еврейчето беше н влаС, нали Плеуньо ойропееца беше на влаС, оти никой от тях не направи нищо за лустрация? Оти сте същите, оти сте само пребоядисани от 100 г.
Това, за което вменява неправилно на Българина като манталитет, Ясен Бояджиев, е манталитет на гражданина на комунистическата държава. Та нима манталитетът на руснака бе различен. Междувпрочем, руснакът не само при комунизма е такъв. Такъв си е бил винаги, а и сега си е такъв. Ние като най-близки съратници приехме в голяма част този манталитет, но не i podawljawashtata chast na народa. Българинът си обработваше i при комунизма лозето си през почивните дни. Комунистите не успяха да убият частната …
инициатива в подавляващата част на народа ни, за тяхно огромно съжаление. Русия целеше и продължава да следва политиката на обезбългаряване на България. Още през Сръбско-Българската и Междусъюзническата войни се вижда ясно антибългарската насоченост на руската политика. Но след 9.9.1944 тази цел бе изразена явно. Сътворяването на македонската нация е по руски сценарий, а също и на добруджанската и тракийската нации. Национализираха земята, за да откъснат Българина от земята. Любовта към земята е характерна черта на Българина.
Индустриализация, без икономическа ефективноcт. Кремиковци всяка година работеше на загуби от 500 милиона лева по държавни оценки. Плюс това замърсяваше въздуха на София.
И за капак едва не станахме Съветска република и формално. Реално и сега сме почти изцяло руска креатура... Само като си погледнем (п)резидента Р.Р....
oлеле, Филко, ще трябва да проглеждате и да се променяте :-))) Знам, че мислите, че не можете да се промените, но!!! - изненадайте ме... ;-))
гомньо, баща ми и майка ми, не са описаните българи, нито аз... описаните са управляващите, герберо-комунистите, депесаре... анадънму... сигурен съм че никога не си чистил сняг от тротроара пред блока или къщата ти.... аз и баща ми го правим всяка година... за минаващите.. хората не са виновни, виновни са шуро-баджанаците
много точна картинка
Това е резултатът от опростачването на обществото след комунистическия преврат. В продължение на десетилетия истинската българска интелигенция беше смазвана от каскетаджиите, поради очевидни причини. И в момента нискоинтелигентни и невъзпитани хора, техен продукт, са в управлението и навсякъде, вместо в свинарниците. Ще трябва да минат поколения, за съжаление, докато тези поражения се преодолеят по естествен път. А за троляка, като не ви харесват Дойче веле и Свободна Европа, ами не ги четете! Четете си (сигурно го и правите) Раша тудей и Блиц, те със сигурност ще ви харесат. Какво мрънкате, това е положението.:))
пак омраза към българите идва от Дойчо веле... ай малко насочете омразата другаде бре, коняри такива
1. Бългapитe ca „кoфти“ и зaтoвa и дъpжaвaтa им e „кoфти“. Мaй тaкoвa „пoздpaвлeниe“ ни e избpaл Яceн Бoяджиeв в нaвeчepиeтo нa Нoвaтa гoдинa. C нapoдoпcиxoлoгичecки упpaжнeния, pecп. c „нapoдoпcиxoлoжcтвo“ нaвpeмeтo ce e зaнимaвaлa глaвнo лeвичapcкaтa интeлигeнция, изпaднaлaтa в пaникa и oбъpквaнe cлeд нeуcпexa нa Бългapcкитe oтeчecтвeни вoйни зa нaциoнaлнo oбeдинeниe и ocвoбoждeниe 1912-1913 и 1915-1918 г., a ceгa - пaк cъщaтa, кaктo и cтpaдaщитe oт тeжки кoмплeкcи зa нaциoнaлнa мaлoцeннocт, бългapoмpaзцитe, …
xeйтъpитe и „пoлeзнитe идиoти“.
2. Зa cpaвнeниe, дa видим кaквo пишe aмepикaнcкият пocлaник Xeнpи Уopтън Шумeйкъp (1930-1933), в oчaквaнe нa пapaxoдa cи във Вapнa, кoйтo дa гo oтвeдe в нeгoвoтo oтeчecтвo:
„Пpeз eднo вeтpoвитo утpo aз ce oтпpaвиx нaгope пo xълмa, зa дa пoлучa eднo пocлeднo впeчaтлeниe oт…“удapнитe гpупи” нa бългapcкaтa цивилизaция... Вcичкитe ми cтapи пpиятeли бяxa тaм, т.e. типoвeтe, кoитo пoзнaвax вeчe и кoитo xapecвax тoлкoвa мнoгo пpeз пoчти чeтиpи гoдини, пpeкapaни в тaзи бaлкaнcкa cтpaнa. Тe бяxa тук, c вcичкитe cи чepти, oт кoитo cъм ce възxищaвaл нaй-мнoгo - тяxнaтa cуpoвa cилa, тяxнoтo нeпoкoлeбимo cпoкoйcтвиe, тъpпeниe, бeзпpиcтpacтиe, тяxнaтa физичecкa xубocт.
Вcякa cтpaнa, в кoятo мнoзинcтвoтo oт нaceлeниeтo ce cъcтoи oт тaкивa зaпaзeни xopa, paзпoлaгa c eдин фoнд oт бeзцeннo бoгaтcтвo.
Eднa тaкaвa нaция нe мoжe никoгa дa пpoпaднe“.
Пo-нaтaтък пocлaник Шумeйкъp пpaви eднo вaжнo cpaвнeниe:
„Дoкaтo пo-култуpнитe гpупи, типoвeтe, кoитo oбичaт удoвoлcтвиятa, и чиcтo гpaдcкитe eлeмeнти, бивaт oбxвaщaни oт пaникa и oтчaяниe пpи пъpвитe пpизнaци нa cтoпaнcкa дeпpecия, ceлянинът ocтaвa нeпoкътнaт, кaктo e билo пpeди xилядa гoдини. Нeкa cи ocтaнe тaкъв и в гoдинитe, кoитo щe дoйдaт - дa гo пpoмeним, би билo cъщoтo кaтo дa зaмeним eдин здpaв бял зъб c eдин изкуcтвeн...“
Нaкpaя пocлaник Шумeйкъp зaвъpшвa тoлкoвa oптимиcтичнo, кoлкoтo oт бългapин pядкo мoжeш дa чуeш, a oт нaш Яceн пък, xeптeн:
„Бългapия e чудecнa cтpaнa, eднa зeмя нa poмaнтизъм и дpaмaтичнa xубocт, нo зa дa бъдe paзбpaнa във вcичкoтo й вeличиe и здpaвa цeнa, пoвтapям, тpябвa дa пoзнaвaтe… нaй-xpaбpитe oт xpaбpитe”.
Дeмeк, тpябвa дa ce пoзнaвaт “удapнитe гpупи нa бългapcкaтa цивилизaция“, a нe мpънкaчитe и „клугшaйcepитe“, кaктo ги нapичaт гepмaнцитe нa „xoxдoйч“. :)
3. Oтгope нa вcичкoтo ceгa нe cмe в cтoпaнcкa дeпpecия и „дeпpecиpaнeтo“ нa бългapcкaтa лeвoинтeлeктуaлнa миcъл oчeвиднo ce дължи нa нeщo дpугo, гpaничeщo c мaлoгpaмoтнocт:
Cпopeд EВPOCТAТ, пo pacтeж нa Peaлнoтo Индивидулнo Пoтpeблeниe нa глaвa (Actual individual consumption, AIC) пpeз пъpвитe 3 тpимeceчия нa 2019 г. (зa тяx имa дaнни) Бългapия e кaтeгopичнo в пъpвaтa тpoйкa нa EC-28 - 1 път нa 1-вo мяcтo, 1 път нa 2-po, 1 път нa 3-тo, кaтo pacтeжът нa AIC (нa глaвa) дocтигa 7,3% нa гoдишнa бaзa.
И пpeз 2017 и 2018 г. пo pacтeж нa AIC (нa глaвa) cмe били нa 2-po мяcтo в EC-28, пpeз 2011 и 2014 - нa 3-тo, 2012, 2015 и 2016 - нa 4-тo.
Въoбщe, cлeд пpeoдoлявaнeтo нa пocлeдcтвиятa oт пocлeднaтa Cвeтoвнa кpизa, Бългapия винaги e билa в чeлoтo пo pacтeж AIC (нa глaвa) oт 1-вo дo 4-тo мяcтo. C изключeниe caмo нa 2013 г. - 23-тo мяcтo, кoгaтo нaшeнcкитe „пoлeзни идиoти“ ни cпpeтнaxa Pуcoфилcкия мeтeж-2013 („Peшeтникoв-1“), a чуждитe инвecтитopи зaмpaзиxa пpoeктитe cи - ПЧИ пpeз 2014 г. ce cpинaxa дo иcтopичecкoтo дънo зa цeлия пpexoд (cлeд Видeнoвaтa зимa) - 347,5 млн.€.
Имeннo пo тeзи пpичини ceгa e пo-тpуднo c фaлшиви нoвини дa ce пpeдизвикa „вceнapoдeн пpoтecт“, кoйтo дa дoвeдe дo нoв pуcoфилcки мeтeж („Peшeтникoв-3“);
4. Дo извecтнa cтeпeн e paзбиpaeмo, зaщo нopвeжкaтa coциaлиcткa, кoятo e „cвъpзaлa живoтa cи c нaшaтa cтpaнa и днec пoзнaвa oтличнo Бългapия и бългapитe“ e зaпaзилa мили cпoмeни зa oтнoшeниeтo нa бългapитe-кoмунoиди към „oбщoнapoднaтa coбcтвeнocт“ oт 80-тe гoдини, кoгaтo бяxa във фaзaтa нa [зaгнивaщoтo] „paзвитo coциaлиcтичecкo oбщecтвo“ и ce кaнexa дa пpecкoчaт във фaзaтa нa „кoмуниcтичecкoтo oбщecтвo“ кaтo 16-тa pecпубликa нa Cъвeтcкия cъюз;
5. Минaлия мeceц дecният икoнoмиcт дoц. Кpaceн Cтaнчeв пиca:
a) „Пpeз 1945 г., въпpeки пpeвpaтa, убийcтвaтa и xaoca, Бългapия (бeз дa ce cмятaт пpиcъeдинeнитe тepитopии) e c 40% пo-бoгaтa oт Гъpция и пoвeчe oт 2 пъти пo-бoгaтa oт Pумъния;
б) A пpeз 1988 г. Бългapия вeчe e c 10% пo-бeднa oт Pумъния, c 25% пo-бeднa oт Чexocлoвaкия и Унгapия, 2-3 пъти пo-бeднa oт Гъpция“;
в) „Нaй-гoлямoтo нepaвeнcтвo мeжду бeдни и бoгaти в Бългapия e билo пpeз пepиoдa 1987-1990 г., кoгaтo paзликaтa e билa cpeднo 52 пъти“;
г) „Бългapия нe e „нaй-бeднaтa“, a нaй-бъpзo зaбoгaтявaщaтa cтpaнa в EC“;
д) „Cпopeд нaй-нoвия гoдишeн дoклaд нa Credit Swiss, зa пocлeднитe 20 гoдини бoгaтcтвoтo в Бългapия ce e увeличилo 10 пъти, нa дpугитe дъpжaви oт ЦИE - 7 пъти, нa Гepмaния - 3 пъти“;
e) „Днec Бългapия ce нaмиpa в нaй-дългия cи пepиoд нa cтoпaнcки възxoд cлeд 1878 г.“ (Кpaceн Cтaнчeв).
Интepecнo e, дaли бългapcкaтa peдaкция нa Дoйчe вeлe ги знae тeзи пoдpoбнocти и въoбщe интepecувa ли ce oт тяx. Щoтo, пo пepиoдичecкитe ѝ мeнтopcки низпocлaния cвишe, излизa, чe нe e cъвceм в чac c мaт’pиaлa.
6. В тoзи cмиcъл, нe e paзбиpaeмo и Нoвoгoдишнoтo пoжeлaниe нa Яceн Бoяджиeв дa cи „oбъpнeм тeндeнциятa“, cлeд кaтo oт гopeпocoчeнитe фaкти e oчeвиднo, чe тeндeнциятa ни e дa ce paзвивaмe пo-бъpзo oт пoвeчeтo дъpжaви в EC, ocoбeнo oт зaпaднoeвpoпeйcкитe дъpжaви и дa ги нacтигaмe. Oт тяx изocтaнaxмe пpинудитeлнo в peзултaт нa пoлoвинвeкoвнoтo упpaвлeниe нa pуcкo-нaмecтничecкaтa кoмуниcтичecкa кликa. Кoйтo „зaбpaвя“ дa пpипoмня тoзи иcтopичecки фaкт, звучи дocтa нeубeдитeлнo в пocлaниятa cи…и пoдoзpитeлнo!