България към ЕК: Дайте компенсации, за да има 55% по-малко СО2

Българското правителство поставя финансово условие на Брюксел, за да подкрепи намерението за поставяне на цел от 55-процентно орязване на парниковите газове до 2030 г. спрямо нивата им от 1990 г. Това ще стане, ако получи "адекватни компенсаторни механизми", се посочва с приета в сряда от Министерския съвет актуализация на рамковата позиция на страната по Европейската Зелена сделка, приета в края на февруари 2020 г. Какви би могло да са тези компенсации, от правителствената пресслужба не посочват

Всъщност искането за финансиране бе поставено като условие и в предишната рамкова позиция по Зеления пакт на ЕС. Тогава формулировката бе "адекватно подпомагане" и става въпрос за изискване към всички държави членки да намалят въглеродните си емисии с 50 на сто. След това обаче председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вдигна летвата на 55 процента, а Европейският парламент отиде по-далеч с миза от 60 на сто свиване на парниковите газови. Крайно решение по въпроса все още няма.

Актуализацията на българската рамкова позиция е заради "необходимостта от отчитане на постигнатия напредък и развитие в съответните сектори на политиката, в съответствие с публикуваните нови инициативи в изпълнение на времевия график на пътната карта към Зелената сделка", посочват от Министерския съвет.

Освен осигуряването на адекватни компенсаторни механизми, България ще настоява още да се гарантира балансирано и справедливо разпределение на ползите и тежестите, съпътстващи прехода, между отделните държави членки.

"Постигането на така декларираните по-амбициозни цели ще бъде предизвикателство за България, поради което ще бъде необходимо адекватно финансиране, особено в рамките на бюджета на ЕС, при отчитане на националните нужди и специфики", посочват още от правителствената пресслужба.

Евентуалното увеличение на енергийните цели на ниво ЕС следва да се реализира на база използване на най-разходооправдания потенциал и адекватни стимули, а не чрез налагане на нови по-високи обвързващи национални приноси от държавите членки, се отбелязва в българската позиция. Според нея финансовите инструменти на ЕС следва да съдействат за постигане на заложените амбициозни цели.