България, Локърби и един СПИН-процес в Либия

В събота започва процес срещу шестима българи, обвинени в участие в "Западен заговор". Обвиненията звучат пресилено, като извадени от шпионски роман от времето на студената война. Но за шестимата български медицински работници, обвинени в предумишлено заразяване на 393 деца с ХИВ-вируса, причининяващ СПИН, като част от заговор за дестабилизиране на либийското правителство - те са съвсем реални. Либийски народен съд, който гледа дела, засягащи националната сигурност, се готви да започне процеса срещу тях в събота.

Признаването им за виновни означава смъртна присъда. Българите - пет сестри и един лекар, са задържани от февруари 1999 г., заедно с един палестинец. Срещу девет либийци са предявени същите обвинения, включително в небрежност, но те са освободени под гаранция.

Процесът бе отлаган 12 пъти, предимно по молба на адвокатите от защитата, които казват, че срещат големи трудности при събирането на информация. Засилено международно внимание според адвокатите може би е най-добрата надежда за клиентите им. Началото на проточилия се процес идва след неотдавнашното избиране на Либия в Комисията на ООН по човешките права. То се превърна в гореща тема на предизборната кампания в България преди изборите на 17 юни.

Международното и българското обществено безпокойство за юридическата процедура се засилиха след твърдението на 27 април на либийския лидер Муамар Кадафи на международна конференция в Нигерия по проблемите на СПИН, че заразяването е част от западен заговор. "Кой ги е натоварил с тази отвратителна задача?", запита той според съобщението на Би Би Си. "Някои казва, че е ЦРУ. Други - че е Мосад.Те са експериментирали над тези деца".

Полковник Кадафи добави, че българите ще бъдат съдени на "международен процес, като Локърби". Офицер от либийското разузнаване обжалва осъждането си за взривяването на самолета на ПанАм през 1988 г. над Локърби, Шотландия. Този процес се водеше според шотландските закони в специален съд, който заседаваше в бивша американска военна база в Холандия. "Пред международни правни институции би било по-лесно и за двете страни да защитят тезата си", казва Владимир Шейтанов, адвокатът, нает от семействата на българите. "Ако някой иска втори процес Локърби, трябва да осигури същата цялостна процедура".

Шейтанов е получил разрешение за среща с клиентите си само четири пъти за повече от година. "Когато прочетох обвинението, не ми се стори разумно", заяви Красимир Кънев, председател на българския Хелзинкски комитет. Според г-н Кънев всеки аспект на случая дава повод за загриженост от гледна точка на човеките права - "лишаването от личен и семеен живот, липсата на съдебна независимост, продължителното задържане, при това в изолация".

Либийските власти отклониха предложението на представители на световната здравна организация за разследване в болницата в Бенгази, където са станали заразяванията. След като изрази загриженост пред арабските посланици в София, българският министър на външните работи Надежда Михайлова каза пред репортерите: "България не може и няма да приеме политически процес срещу своите граждани". Правителството поиска присъствието на процеса на наблюдатели от Арабската лига.

Шейтанов вече вижда доказателства, че международния натиск оказва ефект. Той разказва, че съдът не му позволявал юридически средства да защити клиентите си - никакви свидетели, никакви експерти, никакви въпроси към подсъдимите, до последното заседание на 13 май. Сега вече той ще може даразпита клиентите си в съдебната зала и след това да призове свидетели.

Съдът още не е решил дали да допусне показания на експерти. Либийският обществен гняв заради децата и заради лошото медицинско обслужване изобщо означава, че някой трябва да бъде обявен за отговорен, твърди Мохамед Касим, генерален секретар на базирания в Холандия Съюз на либийските защитници на човешките права. Чуждестранните виновници са най-подходящи изкупителни жертви.

"В Либия има само един човек със своя група, която контролира всичко", казва г-н Касим. "Така че не можете да искате справедлив процес, свобода на словото или международни съдебни стандарти".