Сделката между България и Русия за "Южен поток" представлява рязък завой в енергийната политика на българското дясноцентристко правителство, коментира пред Дойче веле в четвъртък анализаторът на американската фирма "Рубини глобал економикс" Йелена Вукотич.
По думите ѝ доскоро кабинетът е показвал пълно нежелание да подкрепи проект, който задълбочава енергийната зависимост на България от Русия. След газовата криза от януари 2009 г. правителството даде повече поддръжка за подкрепяния от Европейския съюз проект "Набуко", на който, разбира се, се гледа като на съперник на "Южен поток". Но бавенето на европейската инициатива за "Набуко" доведе до сегашното прагматично решение на правителството на България, посочва Вукотич. Тя допълва, че страната няма много избор и просто се опитва да маневрира със залозите си, надявайки се да заложи на тръбопровода, който ще бъде построен първи.
"Южен поток" е средносрочен проект. Изграждането на тръбопровод и получаване на печалба от него отнема време. Така че подписването на тази пътна карта с Русия не е нещо, което ще се отрази върху икономическите перспективи на България тази или пък следващата година, допълва анализаторът.
Тя акцентира и върху това, че в най-новата си прогноза за България “Рубини“ е понижила предвижданията си за страната.
“Смятаме, че икономиката на България ще продължи да се свива и тази година и положителен ръст няма да има до 2011. Според нашата прогноза тази година икономиката ще влезе в слаба рецесия и ще се свие с 0.7 на сто. За 2011 предвиждаме икономически растеж 1.8 на сто, което е значително по-ниско от предкризисния растеж от почти 6 процента.“ посочва Вукотич. Тя уточнява, че тогава икономиката на България е била движена най-вече от неустойчив инвестиционен бум в секторите на строителството и недвижимите имоти
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
маневрите може да завършат в някой крайпътен стълб.
За България "Южен поток" е транзитен газопровод, т.е. страната няма да получава газ от него, а само транзитни такси. В този смисъл енергийната зависимост на България от Русия няма да се увеличи.Доставките на природен газ от "Южен поток" (63 млрд. куб. м. годишно) ще отиват за Италия, Франция,Австрия, Унгария, Словения и др., т.е.за ЕС. В този смисъл това е европейски проект, и то много по-реалистичен от проекта "Набуко", който има почти 4 пъти по-малък капацитет и за който до момента не е осигурен …
газ.Диверсификацията на газовите доставки за България ще се осигури чрез изграждане на by pass- ите Турция-България и Гърция-България,увеличаване на обема на газохранилището в Чирен, както и чрез собствен добив на газ в България.
Откъде ще се пълни тоя паток - 63 млрд кубика не са шега работа... Ясно е, че ако Патокът стане, Набуко умира. А ако не стане, но утепе Набуко със заплахата, че би могъл може би да стане, ще си е изпълнил основната задача. Тъй че Москва печели, каквото и да стане с Патока. Губи само, ако стане Набукото. Тогава ще спечели Европа - с достъп до алтернативни източници и маршрути на транспортиране е по-лесно да се гради истински пазарен подход към разпределението на природния газ, а формирането на свободен пазар означава и поевтиняване на газа за Европа, значи и за България, в това е интересът на БГ от реализирането на Набуко. Не -транзитните такси.
Ще прави залози,какво й остава друго?
Аз мисля, че Европа има интерес от реализацията и на двата проекта. За съжаление "Набуко" не е обезпечен със суровина. Без иранския газ "Набуко" няма шанс, но САЩ засега не искат и да чуят за Иран. Разбира се, ако режимът в Иран един хубав ден стане проамерикански,тогава проектът ще стане работещ.Но ти си прав-ако "Южен поток" бъде реализиран с пълен капацитет, това ще означава, че голама част от доставките през него всъщност ще отнемат от суровината за "Набуко", което пък автоматично прави последният неработещ.Но аз се обзалагам, че туркменският и азербайджанският газ (а защо не и иранският) ще бъдат изкупени от "Газпром" (ако вече не са).
Каква точно се явява тази, че коментира нещо, което очевидно не разбира. България до вчера не можеше да е по-зависима от Русия (то повече от 100% май няма). Вчера се оказа, че можем да си изкарваме 1/5 от газа за следвашите 5 години, поне време да се търси разнообразяване на доставките. Пък и "Южен поток" е проект за транзит към Европа и България ще взима само такси от него. Пълни глупости дрънка тази.
Прави впечатление,че анализаторката лобира за руски и сръбските интереси, повече отколкото за "Рубини глжбъл економикс"-фирма която не се ползва с особен авторитет в света.Най-добре е г-жа Вукотич да се концентрира върху изоставащата икономика на Р Сърбия и върху това,че руската страна е абсолютен монопол в енергетиката на страната,от която произхожда специалистката.2020 година се сочи,като година,в която Сърбия може да стане кандидат-член на ЕС и едва ли може да се надява да бъде фактор и играч на в енергийнаторазпределителната схема в Европа,както много желае.За разлика от госпожата България получи положителна оценка,при све че има още какво да се желае.
Разбира се, че Европа има интерес от разширяване на възможностите за енергийни доставки - в този смисъл на пръв поглед е логично: повече газопроводи, повече - възможности. Проблемът е, че при сегашното състояние на достъпните източници на природен газ, с които биха могли да се пълнят тръбите по направлението "Южен коридор", няма как да се осигурят достатъчни количества за гарантиране на минималната рентабилност и на двата проекта, Набуко и Южен поток. Да не говорим за запълване на пълния им капацитет! …
Затова е нормално ЕС да си приоритизира нещата - след като е ясно, че за момента успоредното съществуване на двете трасета е проблемно: кое е по-важно за Европа, още една тръба към контролираните от Газпром източници, или тръбопровод, осигуряващ достъп до алтернативни находища. Съмнявам се Газпром вече да е изкупил занапред азерския и туркменския газ, в момента ликвидните финансови ресурси на компанията доста са се свили и едва ли руският монополист може да си го позволи.
Както и ти добре разбираш-въпросът с газопроводите е не само икономически, а има и политическа страна. И тя е много важна. В тази връзка "Газпром" не следва да се разглежда само като обикновена фирма, а и като инструмент за осъществяване на руската външна политика и глобална икономическа експанзия, т.е. финансовите възможности на "Газпром" са много по-големи от сухите статистически данни, доколкото зад нея стои държавата.Но да оставим това. Моята теза е, че и двата газопровода (ако се реализират), …
ще бъдат за България транзитни, т.е. зависимостта ни от руските газови доставки няма да се намали, без изграждане на инфраструктура за алтернативни доставки (от Турция, Гърция, разработка на местни находища и газохранилища). Доставките на втечнен газ (LNG) засега оставям за по-далечното бъдеще като нереалистични на този етап от развитието ни.
За политическите аспекти на дейността на Газпром две мнения няма. Друг е въпросът, че Газпром не е единственият инструмент в енергийния вектор на външната руска политика, съществува известна конкуренция между "нефтянниците", "газовиците" и "атомщиците" за (пре)разпределение на държавния ресурс в полза на една или друга властова групировка, така че държавният ресурс не е гарантирана постоянна величина за Газпром, особено в условия на световна икономическа криза и свиване на международните пазари. …
Но това наистина е друга тема. Съгласен съм като цяло с оценката за необходимостта от търсене на решение за намаляване на енергийната ни зависимост по пътя на изграждането на интерконекторни връзки и други елементи на свързваща енергопреносна инфраструктура със съседните страни. Малък нюанс - НАБУКО не е само транзитен проект, той позволява и доставки за потребление в страната. Тъй като е утвърден като проект на ЕС (за разлика от Южен поток, който все още не е), НАБУКО ще се изгражда като елемент на общия енергиен (вкл. бъдещ общ газов) пазар на ЕС. Южен поток е замислен по класическата руска схема - система от двустранни договори на Москва с отделни държави-членки на ЕС, като Газпром (чети - "Кремъл") "държи кранчето".