След като загуби над 100 млн. евро по селската програма

България може би ще трябва да връща 20 млн. евро заради нагласени търгове

МЗХ отказва позиция: Всяка подобна спекулация вреди на имиджа ни и е лош сигнал към партньорите от ЕК

България може би ще трябва да връща 20 млн. евро заради нагласени търгове

След като до момента страната ни загуби 100 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) сега най-вероятно ще се наложи да връща още близо 20 млн. евро заради нагласени търгове по общински и медийни проекти. Това става ясно от писмо на Европейската комисия на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" от 3 септември 2013 г., публикувано от в."Капитал".

Става въпрос за налагането на финансова корекция в размер на общо 19.538 млн. евро за плащания по проекти направени до 15 октомври 2012 г.

Въпреки че проблемът е стар, три поредни правителства – на ГЕРБ, служебното и това на Пламен Орешарски отричаха за него и отказваха да дадат информация за претендираната от ЕК финансова санкция, както и да посочат проблемните проекти. Аргументите им бяха, че спорът е висящ и все още не е окончателно решен.

България е отнесла въпроса до помирителния орган на ЕК. Изпратено е "мотивирано искане за помирение" като срещата е насрочена за средата на 2014 г., се казва в официално съобщение на Министерството на земеделието и храните.

"В заключение до момента по ПРСР няма наложени финансови корекции и всяка подобна спекулация вреди на имиджа на България и е лош сигнал към партньорите ни от ЕК", завършва съобщението на ведомството на министър Димитър Греков, от което не става ясно каква е българската позиция по въпроса въпреки нееднократните запитвания от страна на Mediapool.

Така отново остава неясно дали страната ни оспорва цялата сума по наложената финансова корекция или иска да бъде намалена.

Ако се стигне до налагане на финансова корекция от страна на ЕК, то тази сума ще бъде безвъзвратно загубена за българските фермери и ще трябва да бъде възстановена с парите на българските данъкоплатци. Това поставя ПРСР в по-тежка ситуация дори от тази по програма "Околна среда" (ОПОС), където бяха спрени плащанията. Причината е, че ако България сама си наложи финансова корекция по ОПОС, тези пари не се губят, а могат да бъдат използвани за финансирането на други проекти.

Нарушенията по общински проекти

По време на одит през 2011 г. експертите на ЕК са открили различни проблеми при изпълнението на проекти на общините Пирдоп, Септември и Долна баня - изкуствено разделяне на проект, за да се заобиколи таванът на финансирането, придаване на прекомерна тежест на критерии като "непредвидени разходи" при избор на изпълнители, по-висок аванс от допустимия.

Община Пирдоп прави изкуствено разделяне на голям воден проект с цел да заобиколи тавана за финансиране от 3 млн. лв. евро. Пирдоп представя три заявления за подпомагане на село Душанци. Единият е за изграждане на водоснабдяването, другият – за пречиствателна станция и третия – за канализация. Според одиторите проектите "са представени, след като са били разделени по изкуствен начин, за да бъде заобиколен таванът от 3 млн. евро". И трите проекта са били одобрени от разплащателната агенция в един и същи ден.

При община Септември проблемния проект също е за изграждане на ВиК, но на практика е реализирана само канализацията на общината, констатират одиторите.

Община Долна баня пък дава максималните точки при избор на строител за ремонт на моста над река Марица, защото предложил 100 годишна гаранция на съоръжението. В същото време предложената цена е била една от най-високите спрямо участниците в търга. Освен това общината е получила аванс от 74% за изпълнението на проекта при максимално допустим 50%, посочват одиторите.

Освен това одиторите констатират, че Държавен фонд "Земеделие", който е разплащателен орган по ПРСР не е правил редовно проверки дали се спазват правилата по възлагане на обществените поръчки.

Заради нарушенията по тези три проекта, ЕК предлага да се наложи плоска финансова корекция в размер на 10% върху стойността на плащанията направени в периода 2010 – 2012 г. по двете общински мерки 321 и 322. Така сумата се равнява на общо на 19.386 млн. евро.

Конфликт на интереси по медиен проект

ЕК обаче изцяло не признава плащания за 151 668 евро по медиен проект изпълняван от дружеството "Ди енд Ди Крес". Причината е, че лицето Дияна Д. е в конфликт на интереси, защото е била едновременно в управлението на компанията и съветник на министъра на културата, посочват европейските одитори.

Това нарушение е установено дори от Върховния административен съд, но по друг медиен договор на "Ди енд Ди Крес", финансиран по оперативна програма "Административен капацитет", който впоследствие е прекратен, посочват от ЕК.

Земеделското министерство обаче смята, че няма конфликт на интереси, защото Дияна Д. е била в надзорния съвет, а не в управителния съвет на дружеството.

Фактът, че Брюксел 100% не признава разходите по този проект показва, че най-вероятно няма да се съгласи и с плащанията по проектите с бившите пиарки на Мирослав Найденов, които са за около 100 000 лв., както и по договора с майката на настоящия началник на кабинета на Димитър Греков – Кънчо Кънчев за 240 000 лв.

По тези договори Брюксел чака позицията на българските власти, като Министерството на земеделието не отговаря каква е тя на многократните въпроси на Mediapool.

Следва продължение

Вместо да каже какви мерки е предприело по констатираните нарушения за да не се стигне до спиране на пари както по програма "Околна среда" и налагане на нови финансови сакции в бъдеще, Министерството на земеделието предпочете да обвини медиите в "спекулации" и да намекне, че виновни са предишните управляващи.

Писмото не е изненада, тъй като то е в резултат от одита на ЕК направен през 2011г. "За резултатите от одитната мисия и последвалата кореспонденция между МЗХ и ЕК са били информирани следните тогавашни ръководители: министър Мирослав Найденов; зам.-министрите Светлана Боянова и Цветан Димитров; изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов, министър Томислав Дончев; директорите на отговорните дирекции в МЗХ, МВнР и МС", се казва в съобщението на земеделското министерство.

От него става ясно още, че то се надява на решение в негова полза от помирителния орган на ЕК в средата на 2014 г.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес