По предложение на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз

България може да бъде оневинена по иска на ЕК за газов монопол

България може да бъде оневинена по иска на ЕК за газов монопол

България може да бъде оневинена, а Европейската комисия да бъде осъдена да плати разноските по разглеждането на заведения от самата нея в Съда на Европейския съюз иск срещу София заради газов монопол. Това предложение е направил генералният адвокат на съда, съобщават от институцията в четвъртък, цитирана от БТА.

Задачата на генералните адвокати е да предложат на Съда, при пълна независимост, правно разрешение на делото, което им е поверено, но тяхното мнение не е решаващо. Съдебното решение ще бъде постановено на по-късна дата, се отбелязва в информацията.

През април 2012 г. ЕК заведе дело срещу България, че не е осигурила достъп до газопреносната си мрежа след жалби на "Овергаз", която искаше да ползва тръбите на "Булгартрансгаз" за да внася директно гориво. Претенцията бе, че операторът не предоставя задължителния според евроизискванията максимален капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки в България, особено по отношение на точките, в които българската система се свързва с румънската и гръцката газопреносна мрежа – съответно Негру вода и Сидирокастро.

При липса на техническа възможност за физически пренос на газ в двете посоки в рамките на дадена мрежа, какъвто е случаят с "Булгартрансгаз", газовият оператор според Брюксел трябва да осигури виртуален капацитет за "обратна струя" или "обратен пренос" в другата посока. В този случай газът всъщност не се движи обратно, а поисканият в обратната посока газ се изважда от движещия се в основната посока газов поток. Този процес се нарича "салдиране", уточнява съдът.

Според България обаче еврорегламентът не е я задължава да даде обратен капацитет – независимо дали е виртуален или не. Дори обаче и да е така, страната ни не може да осигури такъв, защото има две отделни газопреносни системи – национална и транзитна. Отделно от това имало техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на румънския газопреносен оператор.

София привежда като аргументи в своя полза и споразумения, сключени със СССР през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването ѝ към Европейския съюз, поради които не може да предоставя услуги за виртуален обратен пренос на газ между Сидирокастро и Негру вода.

В своите заключения генералният адвокат посочва, че централният въпрос по това дело е дали задължението за "максимизиране" на капацитета включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос.

Ако отговорът на въпроса е отрицателен, всички доводи, които страните излагат пред Съда, ще се окажат безпредметни, посочва адвокатът. Според него настоящото дело се свежда до тълкуване на разпоредбите на посочения регламент. Адвокатът отбелязва, че в европейското законодателство не се предвижда изрично задължение за оператора на газопреносната система да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ. Понятието за максимален капацитет по смисъла на регламента се отнася до наличния капацитет в смисъл на техническия капацитет на мрежата, който все още не е разпределен и е наличен поради това, или защото ползвателите на мрежата не са използвали договорен капацитет.

Операторите на газопреносните системи нямат право да оставят част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин, се посочва в мотивите на адвоката.

Според него задължението за недопускане на дискриминация не изисква операторът да извършва нови услуги, а да не допуска дискриминация между ползвателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите услуги. Задължението на оператора за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предоставяни при режим на прекъсване на доставките, се допълва в становището. Генералният адвокат заключава, че от регламента не може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не. Предвид този извод, генералният адвокат намира, че не е необходимо да се разглеждат останалите доводи на България относно затрудненията, които страната среща при доставка на виртуален обратен поток при режим на прекъсване на доставките, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори. Ето защо генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли иска на ЕК и да я осъди да заплати съдебните разноски.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа