България може да бойкотира икономическия план на ЕС

България има сериозни резерви към предложения от Европейската комисия мащабен план за оздравяване на икономиката и дори може да откаже да се включи в него. Възможно е и отново да постави въпроса за отваряне на III-ти и VI-ти блок на АЕЦ "Козлодуй” като част от този план.

Това стана ясно в петък от изявления на шефа на парламентарната бюджетна комисия и бивш министър на икономиката Румен Овчаров и на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Преди два дни ЕК обяви план за оздравяване на икономиката на стойност 200 млрд. евро, равняващ се на 1.5% от Брутния вътрешен продукт на общността. Комисията очаква 170 млрд. евро да бъдат осигурени от страните членки, а 30 млрд. евро ще бъдат предоставени от ЕС и ЕИБ. Освен някои данъчни облекчения планът предвижда отделянето на минимум 5 млрд. евро за развитие на зелени технологии в автомобилната промишленост, ускоряване на изплащането на 6.3 млрд. евро от средствата, предвидени за развитие на регионите, 1 млрд. евро за развитие на енергийно ефективни домакинства и други 1.2 милиарда за предприятията.

"Ако зависи от мен, аз няма да подкрепя създаването на подобни фондове и прехвърлянето на български пари в ръцете отново на европейски чиновници, на които ще трябва после да доказваме не знам какво, за да си ги получим обратно. България има ресурс, може да работи с този ресурс. Разбира се, ще участваме в европейската политика, но това, как да кажа, масово събиране на пари и после неизвестно по какъв начин разпределянето им, за мен е механизъм, който е неработещ", каза пред бТВ Румен Овчаров.

Той отхвърли съвсем категорично възможността страната да участва със свои средства в частта от плана, която предвижда стимулиране на европейското автомобилопроизводство. "България и без това е страна, която доста силно стимулира производството на автомобили в другите европейски държави, тъй като сме държавата с най-големи ръстове на покупки на нови автомобили."

Ето защо той не вижда логиката, поради която трябва с български пари да спонсорираме този тип индустрии.

Затова пък Овчаров се изказа твърде ентусиазирано за предвиденото в европейския план стимулиране развитието на чисти енергийни източници. "Един от добрите варианти е да стимулираме пускането отново на III-ти и VI-ти блок в Козлодуй", каза Овчаров.

Все пак той отрече възможността въпросът да бъде поставен реципрочно - "ще ви дадем тези пари, ако вие ни разрешите да си отворим енергийните мощности".

"Не, не точно по този начин", каза Румен Овчаров. "Да си плащаме още веднъж за нещо, което си е наше, ми се струва доста цинично, и то особено в тази ситуация. Но това е една мощност, от която очевидно в момента има нужда целият регион, която очевидно ще стимулира и българската икономика, и икономиката в целия регион. И в тази ситуация си мисля, че като една антикризисна мярка правителството би могло да постави този въпрос", заключи Овчаров.

За европейския икономически план скептично се изказа и Ивайло Калфин. По време на срещата на правителствените ръководители на страните от Централноевропейската инициатива в Кишинеу Калфин заяви пред Дарик радио, че "към момента ЕК не е излязла със смислено и разбираемо решение, което да бъде добър отговор на икономическите трудности в Европа".

Той допълни, че досега Комисията е направила няколко предложения за справяне с последиците от икономическата криза, които не са особено впечатляващи – нито като сума, нито като действия, нито като очаквани резултати.

Като цяло министърът констатира, че дотук действията на ЕК за справяне с последиците от кризата не са убедителни, като категорично отрече тонът му към Еврокомисията да се е променил след решението от вторник България да бъде окончателно лишена от 220 милиона евро по програма ФАР.

Според Ивайло Калфин ЕС би могъл да подпомогне икономики като българската не толкова с финансови средства, колкото с облекчаване на някои от нейните ангажименти като член на ЕС, например акцизите и изискванията за екология, които по думите му изискват огромни инвестиции от страна на бизнеса.