България може да "открадне" много инвеститори от Турция

За релокация на бизнеса им у нас може да се създадат кредитни линии, предлага Стефан Стайков, доскоро шеф на Национална компания "Индустриални зони"

Стефан Стайков

В края на мандата на тройната коалиция, през февруари 2009 г., беше създадена Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ) с цел да привлече инвеститори у нас. Това беше едно от малкото неща, които продължи да се развива и при следващите правителства, въпреки че индустриалните зони не растяха с темповете спрямо първоначалните намерения. Освен това от 2010 г. насам размерът на преките чужди инвестиции непрекъснато намалява - от 1.16 млрд. евро до 701 млн. евро през миналата година, показват данните на БНБ. Единственото изключение е 2015 г., когато са влезли над 2.53 млрд. евро. Тенденцията за спад продължава и през тази година като за първото тримесечие е отбелязан спад от 80% спрямо година по-рано. Процесите за установяването на производства в индустриалните зони е бавен, но нестабилната политическа обстановка в Турция създава предпоставки за привличане у нас на вече базирани там чужди компании, смята доскорошният изпълнителен директор на НКИЗ Стефан Стайков. Той е бил освободен от поста в петък, а интервюто с него е взето преди това.

Г-н Стайков, как се развиват инвестициите в Национална компания "Индустриални зони" (НКИЗ)?

НКИЗ е създадена през 2009 г. Тя не може да започне работа веднага, защото имотите се придобиват на етапи. След това трябва да влязат в регулация, да се направят планове за развитие, което отнема доста време.

Днес компанията управлява осем проекта, които са в различен етап на развитие. В наследство са действащите свободни зони - Русе, Видин и Свиленград, които са под митнически режим.
Останалите – Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш/Плевен са специални индустриални зони, които се развиват по различен начин. Най-бързо се развива зона Божурище, край София, както и зоната край Бургас. В развитието на такава индустриална зона много е важно да привлечеш първия инвеститор. След това става малко по-лесно, защото вече някой се е доверил в развитието на този район. Първият инвеститор в зона Божурище беше "Бер-Хелла Термоконтрол" (BHTC).

Другите терени – Варна, Карлово и Телиш/Плевен са по-скоро маркирани и с предстоящо развитие. За тях има някои обективни фактори, които не ни позволяват да ги развием толкова бързо, колкото ни се искаше. В тези територии все още няма инвеститори.

Какви са обективните фактори, за да няма инвеститори?

Има няколко начина на развитие на индустриалните зони. Единият е да се обособи територията и да се налеят много пари с твърдото убеждение, че там ще дойдат инвеститори и компании, които ще развият зоната. Това е модел на централизирани държави, който се използва много в Азия, където има различна отчетност на парите и могат да си го позволят. Китай има всички предпоставки за развитие на такава зона по този модел, защото имаше ниска себестойност на земята и труда и концентрация на работна ръка. Това са причините този модел на индустриални зони там да е успешен и повечето от тях днес са градове.

България не може да си позволи този модел, защото няма предпоставките на Китай. По тази причина у нас индустриалните зони се развиват паралелно с търсенето на инвеститорите. Когато има определено търсене може да се оправдае развитието на инфраструктурата в зоните. По този начин се намалява рискът, ако инвестицията не се случи. В същото време тези индустриални зони се развиват на етапи, така както се развива една индустриална компания. Територията на зоната в Божурище е нова и е в началния стадий на своето развитие. Зоната в Божурище е най-търсеното място в момента, заедно с тази в Бургас от чуждите инвеститори. Надяваме се останалите терени, под шапката на НКИЗ, да се развият след това доста по-бързо.

Кметът на Бургас смята, че зоната се развива сравнително бавно и обявиха сътрудничество с "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), дори че Бургас става част от ТИЗ.

Зоната в Бургас не се развива бавно, а бързо и там вече има 12 инвеститора. Община Бургас съвсем правилно работи за икономическото развитие на целия регион чрез привличането на нови инвеститори, а за целта е напълно логично да търси максимален кръг от партньори, в т.ч. и ТИЗ и НКИЗ. В този смисъл Бургас не стават част от ТИЗ, а ще си сътрудничат с тях. Става въпрос за предоставянето от страна на общината на ТИЗ на общински терени, включително и терена на бившето летище в с. Равнец. Това е една доста голяма територия, която е добре да бъде представена на потенциални инвеститори, независимо дали това ще бъде направено от ТИЗ или НКИЗ. Важно е да дойдат инвеститори, за да се създава продукт и нови работни места.

Не гледам на ТИЗ като на конкуренция, а като на много добър пример за развитие на индустриални зони. Те имат по-друг формат на развитие и в някои отношения може би са и малко по-гъвкави, което ги прави по-атрактивни за някои инвеститори. Други обаче предпочитат зоната в Божурище.

Прави впечатление, че в ТИЗ много бързо се развиват нещата. Според инвеститори там по-бързо се решават проблемите с инфраструктурата – ток, вода, газ, отколкото в държавните индустриални зони.

Проектът ТИЗ на практика стартира през 1995 г. с изграждането на първата от общо шест в региона на Пловдив зони, тоест започва работа 14 години по-рано от НКИЗ.По същество ТИЗ промотира тези зони под един общ бранд - "Тракия икономическа зона" на базата на публично-частно партньорство. При него част от инфраструктурата беше построена. Освен това зад тях стои строителна компания и действително в някои случаи работят доста по-бързо, защото не минават през Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това им дава възможност да решат много от нещата по-оперативно.

НКИЗ от своя страна е задължена да спазва действащото законодателство, в т.ч. и ЗОП, което забавя развитието на много обекти. В същото време обаче много инвеститори предпочитат да сключат договор именно с нас, защото като държавна компания се ползваме не само с подкрепата, но и с пълното съдействие на Министерство на икономиката, на Българската агенция за инвестиции (БАИ) и на други институционални партньори. В хода на реализацията на инвестиционните проекти голяма част от процедурите се изпълняват от органи на държавната и местна власт, където също оказваме подкрепа. Понякога инвеститорите ни възприемат като държавата и очакват от нас това да се случва много по-бързо, отколкото предвиждат административните разпоредби.

Така че НКИЗ и ТИЗ не се конкурират, а напротив – те се допълват взаимно. Основната ни цел е да създаваме нови работни места и инвестиции, което да създава брутен вътрешен продукт и да се развива икономиката.

За последните две години броят на инвеститорите в зоната в Божурище се е удвоил в сравнение с предишните 5. Това показва, че интересът е достатъчно голям към България и инвестициите са достатъчно много. За изминалата година и половина заявените инвестиционни намерения са за около 270 млн. лв. Някои от тях се случват бързо, а други по-бавно, но основното е, че интересът към България е доста сериозен в последно време. Това е положително за държавата.

Струва ми се, че интересът на чуждите инвеститори към страната ни малко закъснява. Те би трябвало много по-рано да припознаят България като добра инвестиционна дестинация, защото имаме всички предпоставки за това. Някои от най-бързо мислещите и работещи чужди компании доста бързо се ориентират.

Прави впечатление, че и доста български компании бързо се ориентират и се позиционират в индустриални зони, за да си развият бизнеса. Това показва, че българските фирми вярват на развитието на държавата. В момента в зоната в Божурище има 18 инвеститори, от които 14 са български.

Какво се случва с инвестицията от 50 млн. евро на датската компания "Юск" в Божурище?

Това е голяма инвестиция за много пари. Плановете са за две огромни сгради – складове по 10 дка всяка и до 50 метра високи, както и още около 60 дка на три етажа. Компанията има много строг график за различните фази от реализирането на инвестицията – от построяването на отделните обекти до доставката на необходимото оборудване и машини, които са много тясно свързани. Проектът е мащабен и изисква внимателно планиране, което съвсем логично отнема време.

Хубавото е, че първоначалното им намерение да строят на два етапа се промени, защото имат голям ръст на развитие на българския и румънския пазар и за това инвестицията им ще се случи доста по-бързо спрямо първоначално обявените намерения. Амбицията им е до края на 2018 г. логистичната им база в Божурище да е готова.

Бившият икономически министър Божидар Лукарски лансира идея за Закон за индустриалните зони, беше изготвена стратегия за развитието им, но не се случи нищо. Има ли нужда от такъв закон и с какво ще помогне това за развитието на индустриалните зони?

Имаше стратегия, която беше пусната за обществено обсъждане. Тя трябваше да бъде основа на законопроект за индустриалните зони. По него се работи и все още има междуведомствена комисия.

Индустриални или специални икономически зони са ново понятие за България. Има доста предимства, ако материята е уредена със закон, който да урегулира дейностите, които се вършат в тези индустриални зони, за да може да не се забавя изграждането на инфраструктурата например. В същото време те трябва да обхванат всички индустриални зони, за да може да се направи по-правилно планиране, ресурсите да се използват по-целенасочено. В момента управлението на отделните зони се поема от отделни дружества. За това е по-добре това да бъде регулирано с отделен закон.

Със сигурност обаче приемането на такъв закон няма да бъде лесна задача, защото е необходимо съгласуване и поправки с доста действащи закони.

Какво се случи със 100-те млн. лв., които правителството даде за развитие на индустриалните зони? Каква част са усвоени?

От тях 70-ет млн. лв. са били върнати в бюджета още в края на първата година по искане на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. С останалите 30 млн. лв. от 2009 г. насам НКИЗ проектира и изгражда инфраструтурата на зоните в Божурище и Бургас.

Носят ли вече печалба двете индустриални зони в Божурище и Бургас? На какъв принцип работят?

Предоставяните от НКИЗ услуги, включително изграждането на необходимата за всеки инвеститор инфраструктура се обезпечават от приходите от продажбата на земята. Всички инвеститори си купуват терените, защото искат да са сигурни, че всичко ще е под техен контрол. Земите в индустриалните зони, управлявани от НКИЗ се продават на пазарни цени, като сертифицираните съгласно Закона за насърчаване на инвестициите компании могат да ги закупят без търг и конкурс. Цената на всеки терен зависи от строго индивидуални параметри като големината на парцела, инфраструктурата, близост до пътя, изисквания на инвеститорите и т.н.

Какво е обяснението ви за намаляващите чужди инвестиции в България през последните години по данните на БНБ? Единственото изключение е 2015 г.

Учудвам се, че чуждите инвеститори не ни припознават толкова бързо. Справката от Българската агенция за инвестиции показва, че през миналата година има сертифицирани 24 инвестиционни проекта с намерение да бъдат вложени над 385 млн. лв. и да бъдат разкрити 4700 нови работни места. Около 70% от тези проекти са на чужди инвеститори. За тази година до момента са сертифицирани 9 проекта за 159 млн. лв., от които половината са на чужди инвеститори. Заявените нови работни места са 3800.

Това са предимно проекти на вече стъпили на българския пазар инвеститори, но нови няма.

Това е супер, че инвеститорите които са тук развиват производството си. Това показва, че тези които са влезли в България се развита доста добре. Например първият инвеститор в Икономическа зона Божурище BHTC удвоиха бизнеса си в България. Те работят на българския пазар от 2015 г., като произвеждат автомобилни компоненти и според отчетите на компанията българското им подразделение изпреварва тези в Китай и Мексико.

Трябва да се отчете, че и инвестиционният път при релокация на една компания е между 3 и 7 години. Освен това, трябва да попаднеш и в цикъла на развитие на съответните компании, както и от световното и европейското развитие.

Много по-лесно е да обясниш на един европеец законодателството на Европа, с което той е наясно, отколкото да обясниш на някой друг особеностите на развитието на Европа, а след това в частност и на България. В този случай разстоянието има значение. Затова инвестициите в България са много повече от европейски компании, отколкото от такива от Китай или САЩ. Не си правим илюзии, че ще привлечем лесно компании от Далечния Изток или Далечния Запад.

Заради политическата обстановка в Турция, част от чуждите компании – италиански, немски, френски и китайски, които са позиционирани там мислят за релокация в България. Тук трябва да се отчете фактът, че дори да искат да се развиват, те може да нямат финансов ресурс за това. По тази причина имаме идея да предложим и финансиране, което ще идва от търговските банки. Нямам предвид да вземем едни държавни пари и да ги дадем на чужденци, а да търсим партньори в лицето на инвестиционни и търговски банки, които да предоставят такова финансиране на инвеститорите в зоните на НКИЗ. Интерес от страна на банките за подобно сътрудничество определено има.

Много често чуждите инвеститори ме питат коя е най-голямата пречка за бързото инвестиране в зоната. Отговарям, че най-голямата пречка е самият инвеститор. В много случаи инвеститорите се бавят при вземането на решения и тяхното вътрешно съгласуване, често предоставят документи, които са неточни или имат пропуски. В същото време има цели отдели във ведомствата за работа с инвеститорите, които разполагат с експертизата и механизмите за съдействие. Ако инвеститорите ги използваха по-пълноценно, те щяха да са много по-ефективни и да се развиват много по-бързо у нас. Забавяне има и при нас чисто поради факта, че трябва да оперираме съгласно предвиденото в Закона за обществените поръчки.

Споделяне
Още от Интервюта