България може да превърне в печалба изоставането си в телекомуникационния сектор

Г-н Грушковняк, каква асоциация правите, когато чуете България и Сиско?

Смятам, че в този момент България има шанса да се развие по-бързо, отколкото повечето от страните в преход. Нека да погледнем няколко основни фактора. На първо място работната сила е изключително добре образована. Ние всички сме играчи на т.нар икономика на знанието и затова образованието е ключово по отношение на конкурентноспособността. На второ място, наистина либерализацията на телекомуникационния сектор отне малко повече време, но тя се случва в момента. Все още сделката за БТК не е окончателно приключила, но това ще бъде вторият важен момент, който ще тласне България напред. В днешно време инфраструктурата не са само пътища, мостове, летища. Фундаментално важно е да имате добра комуникационна инфраструктура.

Фактът, че България изостава малко в това отношение, може да се окаже и плюс. През последните години навлязоха много нови технологии, които ще бъдат технологиите на бъдещето. Голяма част от телекомуникационните компании в Западна Европа инвестираха твърде много пари в технологии от 90-те години на миналия век, което задържа тяхното развитие.

Какви са възможностите за Сиско у нас?

Възможността за Сиско е да предоставя възможности. Но ние искаме освен това да създадем възможности за България като страна. Когато говоря с министри, те ми задават въпроса кога ще отворим фабрика тук. Моят отговор е, че ние нямаме фабрики. Има достатъчно производители, които вършат тази работа за нас. Нашият актив е човешкият капитал. Затова процесът е изключително лесен - производителите отиват там, където разходите за производство са най-ниски. Ако видите това, което правим с Академията Сиско, ще видите, че ние работим за създаването на работната сила, която ще може да се възползва от възможностите на телекомуникационната революция и да се развива на тази база.

По отношение на технологията за телефонни разговори през Интернет ние предоставяме само основната платформа - всичко останало са приложения. Вярваме, че можем да допринесем за създаването на малки компании, които да могат да вземат платформата и на нейна база да развият приложения, защото те са тези, които носят стойност.

Имате ли вече такива примери в България?

В България ние все още започваме своята дейност, но имаме примери от чужбина. Има много приложения, които могат да работят върху платформата за разговори през интернет, които могат да обслужват хотелската индустрия, здравеопазването и т.н. Ние нямаме участие в тези приложения, но ние сме заинтересовани в тяхното развитие, защото те дават стойност на клиента.

Доколко е важен контактът между Сиско и университетите? Преди няколко седмици в Лос Анджелис видях хай-тек компания, чиито акционери обясниха присъствието си там с факта, че са завършили в този град и имат много състуденти, които развиват различни бизнеси на същото място. Това им позволява да работят заедно върху различни проекти, като всеки поема определена част от бизнеса. Как се възползвате от това в Сиско?

Това е изключително важно. Корените на Сиско са в Станфорд и те са много дълбоки, въпреки че компанията се е разпростряла по целия свят. Аз насърчавам моите екипи да изградят много здрава връзка с образователната общност - не само университетите, но и гимназиите. Трябва да имаме връзка и с места като бюрата по труда. Много от проблемите с безработицата, такива, каквито има и България като страна в преход, са структурни. Те не са свързани само с икономическите цикли, а са причинени от това, че цяла генерация от хора нямат необходимите способности и знания, за да си намерят нова работа. Програми като Академията на Сиско са не само просто образователни, но са свързани с пазара на труда. Едно от най-важните неща е първо да се изгради познанието - не само в комуникациите, но и по правни и икономически въпроси. Трябва да създадем система, която позволява бърза размяна на информация. Името на играта е познание. Но знанието може да бъде събрано по различен начин и затова най-важното е този процес да бъде максимално бърз. Искаме да работим с университетите не само за да разпространим технологиите, но чрез това да трансформираме начина, по който се прави бизнес.

Нека да Ви попитам така - ако трябва да дадете съвет на студент, който тепърва започва обучението си и мечтае да се занимава с хай-тек, то какъв ще бъде той?

На първо място учи и ако имаш идея, се опитай да я осъществиш. Ела да говориш с нас. Не казвам, че ще осигурим капитал, защото това не е нашият бизнес. Но ние познаваме хора. Един от основните проблеми е, че хората се притесняват да споделят идеи. Или се страхуват, че някой ще ги открадне, или че не са достатъчно добри. От десет идеи шест може би така или иначе са лоши, но ако не се опиташ да ги осъществиш, никога няма да разбереш истината. Ние гледаме към малки компании, които имат интересни технологии. Нашият отдел за поглъщания на компании е доста активен. Те се срещат с фирми и решават дали не биха вложили известна сума или не.

Когато обяснявах на един мениджър какво правим, му казах, че ние се занимава с водопроводната мрежа на къщата. Ако имате добър компютър, това няма да е достатъчно, защото е необходима и добра инфраструктура, а ние правим точно това.