България на опашката по иновации в Европа

Страната ни е на последните места по иновации в Европа. Това показват данни на Европейската комисия за миналата година изнесени по време на форума “Европейски бюджет 2014 – 2020 – знания, растеж, заетост”, организиран от евродепутата от БСП Ивайло Калфин.

Страната ни отделя едва 0.2% от брутния си вътрешен продукт за иновации, докато средното за Европа е 0.5%. Лидери са Швейцария, Швеция, Дания, Германия и Финландия, които отделят от 0.7 до 0.9%. България е на опашката, като след нас са само Латвия и Турция.

Успеваемостта на българските научни проекти е 16.6%, което също е под средното за ЕС – 21.5%.

За следващия програмен период 2014 – 2020 г. по програмата за бизнеса “Конкурентоспособност” страната ни ще разчита на почти същите пари както и през този период – 1.17 млрд. евро или по 200 млн. евро годишно, смята Ивайло Калфин. Част от тази сума ще бъде заделена за иновации. Според Калфин страната ни има нужда от самостоятелна програма за наука, защото има риск скоро време науката в България да изчезне.

Последният скандал в научните среди показва, че начинът, по който се финансира в момента науката - чрез фонд “Научни изследвания”, очевидно не е най-ефективният модел, посочи Калфин.

В областта на науката и иновациите Европейската комисия препоръчва на България да засили инвестициите си в свързването на научноизследователската дейност, образованието и бизнеса, в разработването на съвместни технологични паркове, центрове за върхови постижения, клъстери и инкубатори. Освен това е необходимо намаляване на бюрокрацията и сроковете за патентоване, както и подобряване на правата върху интелектуалната собственост.

След 2014 г. Европа пуска нов финансов инструмент “Хоризонт 2020” за наука и технологии. Той обединява сегашните седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, дейностите, свързани с иновациите от рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейския институт за иновации и технологии. Поисканият от Европейската комисия бюджет по новата програма е 80 млрд. евро.

Новото е, че се свързват всички програми, които осигуряват връзката от научното изследване до продажбата на продукта. Фокус ще бъдат изследванията в областта на чистата енергия и транспорт, както и безопасните храни. За тях са предвидени и най-много средства – 32 млрд. евро. Върховите научни постижения ще бъдат насърчавани с 24.5 млрд. евро, а с 18 млрд. евро ще се финансират мащабни инвестиции в ключови технологии.

По програмата “Хоризонт 2020” ще могат да кандидатстват научноиследователски институти, университети, иновативни частни компании, както и малки и средни предприятия. Ще се финансират дейности в селското стопанство, рибарството, хранителната промишленост, възобновяемите енергийни източници, информационните и комуникационни технологии.

Дава се право и на страни извън ЕС да могат да кандидатстват за финансиране, което ще направи конкуренцията още по-голяма, посочи Калфин.