България най-накрая ще си поиска архивите от Москва

България най-накрая ще поиска официално архивите си от Москва, каза председателят на Държавната агенция "Архиви" Боряна Бужашка в сряда.

Според руските закони, за да бъде поискано връщането на документи, е необходимо да се посочи къде точно се намират обектите на претенциите. Към момента над 90% от тях вече са локализирани, а до един месец се очаква отговор и от руското вътрешно министерство.

Стана ясно обаче, че запитването няма да е много прецизно, тъй като за архивите, иззети след влизането на съветската армията в България в началото на септември 1944 г., няма никакви протоколи, а и основно се разчита на отговорите на руските служби.

До момента са ясни около 30 000 страници български архиви, сред които документи на Министерския съвет, Министерството на войната и Военноморския флот.

Връщането на българските архиви ще трябва да мине и през Държавната дума, тъй като по закон Русия връща архивите само на страните, които са били част от антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война.

Стефан Дойнов, бивш председател на Главно управление "Архиви", коментира, че Русия едва ли някога ще върне най-важните български документи, които са били селектирани от Кремъл много отдавна.

За евентуалното връщане на документите ще са необходими и известни средства, тъй като България трябва да заплати преснимането на копия, които да останат в Русия. Цента за един лист е около 40 цента.

Според Панто Колев от Държавна агенция "Архиви", в информацията, която ще бъде получена, няма кой знае колко важни данни за българската история.

От интерес за историята обаче са свързани с България документи, правени от руските служби. Страната ни не може да поиска тези документи, но може да отправи искане за преснимането им.

Фондация "Свободна и демократична България" (ФСДБ), която инициира връщането на архивите, ще настоява това да влезе в програмата на Годината на България в Русия – 2009 г.

Според бившия президент Жельо Желев българските архиви в Русия ще запълнят много бели петна в нашата история по време на Втората световна война и комунистическия период.

''Нека бъдем настоятелни. Това е единствената възможност архивите да бъдат върнати'', посочи Желев. Той коментира, че в Русия вече управляват хора, които не са свързани с тогавашните събития, и от тази гледна точка не би трябвало да се притесняват да върнат документите.

Омбудсманът Гиньо Ганев също отбеляза, връщането на архивите трябва да се превърне в държавна политика .

През ноември миналата година хиляди граждани подкрепиха петиция на Фондация "Свободна и демократична България" до президента, премиера и председателя на парламента, с която ги призова да предприемат стъпки за връщане на архивите.

Въпросът бе повдигнат през януари т.г. по време на визитата у нас на тогавашния руски президент Владимир Путин. Той обясни, че такова официално искане не е пристигало в Русия. Според него обаче през 1958 г. Русия е върнала на България "значителна част от архивите", изнесени след Втората световна война. През 2004 г. България поискала и другата част, но руснаците настояли молбата да бъде формулирана официално и "на хартия".

Путин, който сега е министър-председател на Русия, увери още, че ако такава молба постъпи, тя "безусловно ще бъде разгледана в съответствие с действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин."

Според ФСДБ от изключителна важност за българската история са и документи, свързани с разпити на регентите от периода 1943-44 г. и на членове на български правителствата от периода 1940-1944 г., проведени в Москва в края на 1944 и началото на 1945 г.