България направи недипломатичен избор

Новият премиер и министър на външните работи не е в добри отношения с руския посланик

Юрий Исаков, Сн: БГНЕС

Българският президент Росен Плевнелиев назначи за служебен премиер и министър на външните работи Марин Райков. Избора си държавният глава обясни с големия дипломатически опит на господин Райков.

Русия не трябва да очаква пробив в отношенията с България - новият министър-председател се счита за прозападен политик и едновременно с това е скаран с руския посланик в София.

Това се казва в коментар на руския делови вестник "Комерсант", публикуван ден след назначаването на служебното правителство на президента Плевнелиев.

Съставът на новото правителство, което ще работи до изборите през май, бе обявено от президента във вторник вечер. За премиер бе назначен дипломатът от кариерата Марин Райков. Той ще изпълнява и длъжността министър на външните работи. Според президента потомственият дипломат Райков, който преди това бе посланик в Париж и бе работил като зам.-министър на външните работи, "ще намери консенсус с всички представители на обществото".

Росен Плевнелиев посочи като една от основните задачи на новия кабинет комплексната проверка на всички ценообразуващи съставки в тарифите за електроенергия. Именно заради техния ръст си отиде правителството на Бойко Борисов.

Ръководителят на временното правителство веднага обеща да не допуска външна намеса в българската енергетика. Според анализаторите господин Райков има предвид на първо място отношенията с Руската федерация. От съвместните проекти на Москва и София в момента остана само един - газопроводът Южен поток. Кабинетът на Бойко Борисов "замрази" строителството на АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас - Александруполис".

Както разказа пред "Комерсант" писателят Иво Инджев, на отношенията с Москва може да окаже влияние и фактът, че премиерът е в конфликт с посланика на Русия в София Юрий Исаков. Когато е бил зам.-външен министър Марин Райков е отказал на посланика разрешение Русия да издигне в България паметник на съветска подводница, мотивирайки се, че по време на Втората световна война тя е потопила български кораб.

Експертите припомнят и отказа на Марин Райков в разгара на войната в Косово през 1998-1999 г. да предостави въздушен коридор за руските военни самолети. Частите на НАТО тогава получиха пълната подкрепа на българските власти, което и предопредели влизането на страната в Пакта през 2004 г., се казва в коментара на "Комерсант".

Споделяне
Още от Свят