България настоява за договор с “Газпром“ без посредници

България настоява за договор с “Газпром“ без посредници

България е поискала още миналата година да се сключи директен договор с “Газпром“, а не както е в момента с нейни дъщерни компании, които доставят природния газ за страната. Същият въпрос е бил поставен отделно на търговско ниво от държавната компания “Булгаргаз“, която фактически има договори с “Овергаз Инк.“, “Винтерсхал“ и “Газпром експорт“.

Това съобщи в петък министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред депутатите от парламентарните комисии по енергетика, по европейските въпроси и по външните работи. Те събраха извънредно заради пълното спиране на газа за България, което стана след ескалирането на газовия спор между Русия и Украйна.

Въпросът за директен договор с “Газпром“ е бил дискутиран и при преговорите за промяна на цените и удължаване на контракта за доставките до 2030 г. Те се проточиха през цялата 2006 г. под ръководството на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров.

По думите на наследника му Петър Димитров, “Газпром“ е настоявал за договорите с тримата посредници.

Засега не е ясно как се възприема предложението за отпадането им, но покрай кризата с Украйна руският държавен монополист заяви, че е против всякакви посредници в договорите.

Договорът с руснаците - “булка с мустаци“

Подложен отново на обстрел от опозицията за публичността на газовите контракти, Петър Димитров заяви, че никоя от страните, сключили договори с “Газпром“ не си обявява цените. “И какво като разкрием договорите, ще падне булото и ще открием, че булката е с мустаци ли?“, попита министърът.

Все пак той обяви, че за България средната цена е 440 долара за 1000 куб. м, докато за Европа тарифата е около 450 долара, като на места стига до 600 долара, а Украйна досега е плащала по 180.

Няма съмнение, че беше реализиран безпрецедентен газов удар срещу България и не само срещу България в разрез с всякакви както търговски, така и международни норми. Това се случи без никакво предупреждение, заяви министърът. "Колкото и да не им се иска на някои да си го признаят - това си е чиста политическа криза”, добави той.

Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин каза, че ключът за решаването на въпроса със спрените газови доставки е в Украйна и Русия, но най-силният ключ е ЕС.

Страната няма достъп до газ от трасета, алтернативни на това през Украйна, което пресъхна в ранните часове на 6 януари. Затова въпросът за помощ от ЕС чрез газови доставки няма решение.

Според Петър Димитров обаче няма друго правителство след промените, което е направило повече за сегашното, да има алтернативни източници на газ за България. В отговор на депутатски въпрос, той определи “Газпром“ като надежден партньор, защото били увеличени доставките през другите тръби като “Син поток“, за да се компенсира спрения газ. “Украйна спря износа и Русия беше принудена да врътне кранчето“, каза Димитров.

Според експерти обаче страната ни е можела в известна степен да предотврати кризата или поне да излезе наяве кой е виновен за нея. След получаването на писмото от “Газпром“от 18 декември, в което се е описвал проблемът с Украйна, страната ни е могла да настоява пред “Газпром“ да получава газовите си доставки на руско-украинската граница, а от Киев да се поискат гаранции за транзита, коментираха пред Mediapool специалисти от бранша. България можеше да поиска от ЕС подкрепа за уреждането на подобно извънредно споразумение предвид безпрецедентната кризисна ситуация.

Без извънредно положение не можем да предявим иск за щети

Според депутата от БНД Лидия Шулева България е трябвало да обяви извънредно положение, за да има основа за предявяване на претенции пред Европейската комисия и механизъм за изчисляване на компенсациите за бизнеса и гражданите, “които сега трупат сметки за ток, за да се греят“.

“Няколко дни вече всички тръбят, че в България има криза, само МС не я обяви“, каза Шулева.

Димитров отвърна, че при обявяване на извънредна ситуация разходите се поемат от националния бюджет и въпросът е дали България може да си позволи такива плащания в момент на световна икономическа криза. “Нека парламентът да реши да има ли извънредно положение“, заяви министърът.

По подобен начин той реагира и на въпрос на депутата от ДСБ Иван Иванов, който попита къде са нефтените резерви на държавата и защо се оказало, че липсват запасите, които трябва да има според европейското законодателство.

“Парламентът да гласува пари за 70-дневните запаси и ще ги осигуря“, заяви Димитров, който даде да се разбере, че не смята да санкционира фирмите за това, че не са имали задължителните резерви от алтернативни горива.

Той обясни, че столичната топлофикация не е успяла да осигури запаси от мазут, защото не може да си събере парите от потребителите.

“Вие не разрешихте да се въведат по-радикални мерки за събиране на вземанията от некоректните платци“, хвърли той върху народните представители вината за студените радиатори.

Според министъра, и да са били предупредени предприятията да започнат да минават на алтернативни гориво като превантивна мярка след писмото от “Газпром“, пак нямало да се разминем с криза.

Той очерта катастрофичен сценарий за бизнеса вследствие на газовата криза. По негови данни към момента МИЕ наблюдава 152 фирми и претърпените от тях загуби към момента са в размер на 23.786 млн. лв., но косвеният ефект все още не може да се изчисли.

Нещата за бизнеса са по-драматични от времето на войната в бивша Югославия, каза той и допълни, че ще се ползва и механизмът за компенсации от ЕС по линия на солидарната подкрепа.

Министърът посочи, че проектът "Южен поток” е само алтернативно газово трасе, но ако то беше налично сега, България щеше да бъде извън кризата. Затова всяка политическа конфронтация независимо от това какви цели преследва, може да спъне и забави тези проекти и да постави под заплаха газоснабдяването в България, уточни Петър Димитров.

Той обаче призна, че колкото повече пада цената на нефта и съответно на газа, толкова повече намаляват шансовете за реализацията на “Южен поток“.

“Колкото повече се радваме, че на бензиностанциите цените падат, толкова повече намаляват шансовете за този важен за страната ни газопровод“, каза Димитров.

По думите му през февруари все пак се очаква да се подпише междуправителствено споразумение за тръбата, което да уточни маршрута му.

Ивайло Калфин, който на министерската среща на ЕС преди ден е поставил въпроса за подкрепата на "Южен поток", заяви пред депутатите, че тази тръба ще позволи пряката доставка на газ от Русия за Европа, без посредници като Украйна.

Пет проекта за еврофинансиране

Освен финансиране на газови връзки със съседните Гърция и Румъния, обявено преди ден от външния министър Ивайло Калфин, България ще иска от ЕС пари за модернизация на газохранилището в Чирен, вероятно за изграждане на второ в Галата, както и за съвместен терминал за втечнен газ в Гърция, заяви Петър Димитров пред депутатите.

България може да получи помощ от ЕС за изграждането на връзка с газопровода Турция-Гърция в отсечката Комотини-Комотини и за междусистемна връзка с Румъния, която има собствен добив и газов внос през Унгария.

Министър Димитров обаче каза пред депутатите в петък, че има проблем с Гърция, тъй като тя се споразумяла за изграждане на отклонение на въпросния газопровод към Италия и се притеснява, че капацитетът на тръбата няма да е достатъчен и за България.

Друг проект, за който разчитаме на европейско финансиране заради кризата с руските доставки, е за терминал за втечнен газ в Гърция в района на пристанище Александруполис или на Атина, който да бъде свързан с Комотини и оттам с Хасково. С него обаче трябва да кандидатстваме съвместно с Гърция, която също е сред потърпевшите от газовата криза между Киев и Москва. Цената на такъв терминал се оценява на между 1.2-1.5млрд. евро.

Петър Димитров съобщи, че 200 млн. долара вероятно ще са необходими за сондажи за увеличаване капацитета на тръбите в Чирен, което ще позволи черпенето на двойно по-голямо количество газ. От ЕС вероятно ще се искат пари и за второ хранилище на мястото на изчерпващото се находище в Галата. Там обаче трябва да се уредят нещата с концесионера на находището - ирландската “Мелроуз“, която има претенции да прави собствено хранилище, уточни после пред журналисти Димитров.

Затова и не може да се оцени стойността на проекта, тъй като е възможно да се направи публично-частно партньорство с ирландците или ако държавата държи да е собственик на бъдещото хранилище, трябва да се платят компенсации на “Мелроуз“.

Черпим от технологичните количества в мрежата

Министърът информира, че от Чирен дневно се добиват 173.778 хил. куб м газ и от Галата 11.8 хил куб. м газ.

239.8 хил куб м газ е потреблението в момента, има намаление в сравнение с вчера, тъй като ползваме газ от мрежата. Сравнено с 4 януари подаваме газ към днешна дата 43.84 %, каза той.

1.287 млрд. куб. м газ има в Чирен, 537.168 млн е активният обем, от който се черпи в момента, но с намаляването на количествата, ще спада и налягането и възможностите за теглене на газ.

Петър Димитров каза, че проблем може да възникне заради това, че в момента България ползва от технологичните количества, необходими за поддържането на газопреносната мрежа, която не бива да остава празна. Това може да създаде проблеми при възстановяването на доставките. Освен това не е ясно чия точно собственост са въпросните технологични обеми природен газ, допълни министърът.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес