България не бърза да увеличи срока на авторските права до 70 години

България може да бъде глобена с над 800 хиляди евро, ако не въведе до 27 март Директивата на ЕС, която увеличава срока за защита на авторските права и правата на музикалните изпълнители и продуцентите на звукозаписи от 50 на 70 години. Това каза шефът на дирекцията "Авторско право" в културното министерство Георги Дамянов във вторник и допълни, че промяната е трябвало да бъде направена до ноември 2013 г.

По думите на Дамянов, министерството е внесло за ратификация Пекинския договор, регламентиращ правата на изпълнителите в аудиовизуални произведения, в стремежа си да спазва сроковете за въвеждане на международното законодателство.

Споразумението бе одобрено на първо четене от парламентарната комисия по културата и медиите, което предизвика обществено недоволство, тъй като се разтълкува като нов опит за посегателство над торент тракерите.

Дамянов увери, че в документа няма забрани за интернет споделянето на файлове, включително филми, както и че това не е престъпление по силата на Наказателния кодекс.

Депутатът и член на културната парламентарна комисия Мартин Захариев отбеляза, че "Пекин е буря в чаша вода" и че ратификацията на документа няма да доведе до съществени промени в българското законодателство.

Ще бъдат въведени три-четири текста, които няма да имат фатални последици нито за ползвателите, нито за правоимащите, увери той.

След като процедурата е задвижена от Министерството на културата и Министерския съвет, трябва да се съобразим с това, но същевременно не трябва да бързаме и да сме третата страна, която ратифицира договора - след Сирия и Ботсвана, обясни Захариев и допълни, че в доклада, който трябва да се изготви от парламентарната комисия, ще препоръча "да се изчака с ратифицирането на договора, без да се определят срокове".

За да влезе в сила договорът, той трябва да бъде ратифициран от най-малко 30 държави-членки на Световната организация по интелектуалната собственост.

"Първо трябва да преборим пиратството. Не Явор Колев да гони пиратите един по един, а да вкараме бизнеса в Zamuna и Arena", каза изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Мехти Меликов. "Зрителят вече ясно показа, че предпочита да гледа сериали по цели сезони наведнъж, а не серия по серия, както преди."

"Имаме много по-сериозни проблеми в момента в областта на интелектуалната собственост, отколкото Пекинския договор", посочи продуцентът Велизар Соколов-Заки. По думите му, документът е продължение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правото на интелектуална собственост (ТРИПС) от 1996 г., приложение на Маракешкото споразумение. Соколов допълни, че по въпросите за авторското право "трябва да намерим диалога между държава и граждански сектор".

Парите, които се събират у нас от авторски и сродни права, са над три пъти по-малко от средното за света, каза изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров. Дружествата за колективно управление на авторски и сродни права у нас събират по 50 евроцента годишно на човек, докато в глобален мащаб средният доход от авторство е 1.8 евро.

Димитров отбеляза, че в Дания от авторски и сродни права се събират 25 евро годишно на човек от населението. По-ниска е доходността в държави като Унгария - около 5 евро, и Чехия – 3.2 евро на човек.

Димитров приветства възстановяването на Съвета по интелектуалната собственост, в който ще участват представители на различни институции, граждански, творчески и бизнес организации.

Институциите най-после разбраха, че авторското право генерира икономика, каза той и предложи още проверките за авторски права да се извършват от екипи по места, тъй като културното министерство няма достатъчно служители, за да покрие всички концерти и публични изпълнения в страната.

Съветът по интелектуалната собственост ще заседава на всеки три месеца, а първата сбирка се очаква през март.