За или против нов заем за вдигане на доходите

България не би получила заем, за да бъде похарчен еднократно и с популистски намерения

Свърши времето на безконтролното даване на кредити, казва икономистът Лъчезар Богданов

Лъчезар Богданов, Сн: БГНЕС

Идеята за "разхлабване" на фискалната дисциплина в България, лансирана от неколцина икономисти, сред които анализаторът със световна слава Нуриел Рубини и еврокомисарят и бивш вицепрезидент на Световната банка Кристалина Георгиева среща отпор в икономисти, които виждат негативните ѝ страни и опасностите, ако тя бъде реализирана.

Предложението на еврокомисар Георгиева бе "предпазливо" вземане на заем (до 1 милиард лева, според нея) от външните пазари или от вътрешни източници с цел стимулиране на икономиката и вдигане на ниските доходи.

Пред БНР икономистът от независимото анализаторско звено "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов обясни, че никой от външните пазари няма да даде заем на България за по-високи пенсии. Според него самите идеи са твърде неясни.

"На първо място, стимулирането на икономиката със заем трябва да се каже как ще се случва. На второ място трябва да установим дали има връзка между това да се дават, да речем, пенсии и стимулирането на икономиката. На трето място трябва да си дадем сметка дали има някой, който да даде такъв заем за България, за да дава например по-високи пенсии", каза пред БНР той.

"Аз мисля, че в случая просто трябва да го отдадем на до някаква степен по-непремерено или емоционално изказване на г-жа Георгиева (Кристалина Георгиева - бел. ред.). България като член на Европейския съюз и подписала Пакта за финансова стабилност има много стриктни ангажименти по това как да управлява финансите си. Единият от тях е, че се правят средносрочни бюджетни прогнози, планира се за три години напред и като страна, която 2009 и 2010 имаше свръхдефицит, също така имаме и конкретно поет ангажимент към Европейската комисия как да намалим този дефицит следващите пет години", каза Богданов.

Олигарсите, които клатят валутния борд, са спечелилите от кризата през 1996-97г.

Днес състоянието на държавата е в по-добро състояние, а ние управлявахме в четирите най-тежки години. Това смята вицепремиерът и финансов министър в оставка Симеон Дянков, който в понеделник участва в подписването на инструкция за взаимодействие между институциите във връзка с влезлия в сила нов закон за конфискацията.

Дянков припомни, че през юли 2009 година държавата е дължала 4.3 млрд. лева, а фискалният резерв е бил 7.7 млрд. лева.

Още

"В тези документи има нещо като пътна карта, в която е казано каква политика ще следва българското правителство и какъв дефицит ще поддържа. А как да тълкуваме по средата на годината, след като тези документи са приети от българското правителство, изпратени са официално на нашите партньори и изведнъж в средата на годината решаваме да ги нарушим и да удвоим бюджетния дефицит?. Това според мен абсолютно генерално разрушава доверието в изобщо политиката и в предвидимостта на българското управление", продължи той.

"И на второ място, България в момента се радва на ниски лихви и на относително малък риск от международните пазари именно защото не бяха правени през последните две години такива неща, каквито се правеха в някои други страни, които в момента страдат от паниката на пазара. Така че ние може да се успокоим, че България е извън тези турболенции, извън тези бури на пазарите, но това е именно защото не се правеха такива неща, т.е. някой да обещае някакви милиарди, да ги вземе назаем и да ги раздаде на хората", обясни икономистът.

Според него "в момента, в който това започне да се прави, българското правителство няма да може да взима пари при 3 или 4 процента лихва, а при много повече". Той обаче не е склонен да се съгласи с тезата, че един заем ще въвлече страната в спирала от заеми.

"Днес вече никоя страна не може да влезе в спиралата на растяща задлъжнялост просто защото никой вече няма да дава толкова много кредити на безотговорни правителства. Това го имаше преди десетина-петнайсет години, т.е. тогава започна този суперцикъл на вземане на заеми и с тях строене на магистрали, мостове, раздаване на щедри социални придобивки, трупане на дълг", каза той.

"Това свърши 2010 година, трябва да е ясно на всички. Това, че при някои държави е свършило с висок дълг, т.е. те са взели много, много, много назаем и са похарчили много, други не са взели, е в случая без значение. В България никой няма да даде на българското правителство никой няма да даде заем, който да бъде еднократно похарчен с популистки намерения", смята Богданов.

Икономистът не споделя опасенията на финансовия министър в оставка Симеон Дянков, че валутният борд може да падне от спиралата на заеми.

"Няма пряка връзка към момента между голямата задлъжнялост и валутния борд, най-вече защото, ако България тръгне да прави такива стъпки, ако българското правителство тръгне да харчи неразумно и да се опитва да финансира тези харчове с нови заеми, много бързо потенциалните кредитори ще разберат това, вече не живеем преди години, когато по времето на комунистическия режим е имало заеми по политически причини не е има информация и е можело дълги години да се лъжат кредиторите и парите да се разхищават. Сега много бързо ще се разбере до няколко месеца какво прави едно такова правителство, действащо по този начин, съответно ще бъде отрязано от международните пазари. Съответно тази политика дълго време, повече от няколко месеца няма да може да бъде следвана".

Решението за премахването на борда може да бъде единствено политическо, каза Лъчезар Богданов.

"В България валутният борд може да бъде премахнат единствено и само от целенасочен акт на български политици. Нито отвън може да бъде махнат, нито може от само себе си да се провали тази система. Единственият начин е с целенасочено политическо действие. И ако бъде предприето, ще бъде наистина в ущърб на огромното мнозинство български граждани и фирми и в интерес вероятно на много, много, много тясно малцинство", заяви икономистът.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?