България не е поемала твърд ангажимент за спирането на 3 и 4 блок

Смятате ли, че изказването на премиера ангажира страната ни с тази позиция?

Иска ми се да не е позиция на страната. Аз се надявам в близките дни правителството да излезе със становище по въпроса за по-ранното спиране на III и IV блок, тъй като и в действащата национална стратегия, и в споразуменията с Европейската банка, с Европейския съюз и с Европейската комисия от 1999 г. има определен срок за по-ранно спиране на I и II блок. Предстоят преговори през 2002 г. за спирането на III и IV блок.

Смятате ли, че това различие в датите, споменати първо от енергийния министър Милко Ковачев за 2008-2010 година, след това от премиера за 2006 година, всъщност отслабват позициите на България?

Да, считам, че вие сте прави в този случай. Различия в становищата на различни представители, преди всичко на премиера и на министри от същия кабинет, не са здравословни, грубо казано. Аз уважавам становището на министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев. Твърди, и аз съм убеден в това, че не само III и IV блок, а и I и II блок на атомната централа работят безопасно, и това се доказва от редица инспекции от международни организации, и могат да продължат да работят до проектната им мощност. Това значи, че би трябвало да има една дискусия, даже аз очаквам, че такава дискусия трябва да се предизвика и от народните представители, не само от Комисията по енергетика в Народното събрание, а в пленарна зала по това какво е договорено, как се изпълняват ангажиментите не само на България, а и на другата страна - Европейската комисия и Европейския съюз, тъй като ние всички знаем, че никой не търси неизпълнението или отговорност на Европейската банка за възстановяване и развитие по споразумението от 1993 година и на Европейската комисия от 1999 година. Необходими са и допълнителни други мероприятия, необходимо е завършване на модернизацията на V и VI блок, за да не се отрази на енергийния баланс на България през следващите години и за да можем да изпълняваме и редица договорености за доставка или за продажба на електроенергия в съседните страни.

Какво трябва да бъде обезщетението, което България трябва да получи, в случай че приеме да затвори през 2006 година III и IV енергоблок?

Разчети за преките и косвени загуби от по-ранното спиране на III и IV блок има в министерството и се надявам, че те са предоставени на министър-председателя. В никакъв случай 100-те милиона, за които започнаха разговорите и за които вече има уточнения за I и II блок, не са всички разходи - преки и косвени от по-ранното спиране, като производствени мощности. Много по-големи - три-четири пъти са по-големи загубите, и те не са само икономически, те са и социални, свързани с работни места, свързани с енергийната сигурност и националната независимост и сигурност на България. Освен това ние сме поели ангажимент да експлоатираме пред Европейската комисия и Европейския съюз безопасно блоковете. Аз в началото го казах - ние ги експлоатираме, и това е доказано, безопасно вече четири години след първите срокове за спирането - 1997-1998 година. И това е една гаранция и един мотив за правителството сега да защитава експлоатацията на III и IV блок поне до 2008-2010 година.

Какви ще са последствията за българската икономика от по-ранното затваряне?

АЕЦ "Козлодуй" произвежда около 40-44 процента от средногодишното електропроизводство. При спирането на четирите блока ние ще се лишим от около 20 % от произвежданата електроенергия. Така че - както беше и случаят тази година, при зимни върхови периоди ние ще имаме недостиг на електроенергия и ще трябва да купуваме от съседни страни. За съжаление такива със свръхпроизводство няма, тоест трябва да се обръщаме към Европейския съюз.

А какви ще са последствията за целия регион, за Балканите?

Преди всичко ние имаме договорена двустранна спогодба с Турция и до 2008 година, ако не се лъжа. За един период от 10 години трябва да изнасяме ежегодно за Турция около 10 % от произвежданата електроенергия - около 4 млрд.квтч годишно. Това значи, че ако не продадем тези количества, трябва да плащаме вероятно и санкции. Ще има и отражение върху българската икономика и бита, тъй като ние няма да стоим постоянно всяка година и дългосрочно в икономическото забвение и в криза.

Но как виждате, г-н Ерменков, тази защита, при положение че позицията на ниво министри и премиер се различава много драстично?

Тази година, по споразумение на бившето правителство с Европейската комисия трябва да се преговаря за III и IV блок. Такива преговори все още няма. За да се подготви правителството на премиера Сакскобургготски и екипът, който има около себе си, предполагам, че трябва да има сериозна подготовка. Необходимо е и да търсим помощта на международните институции. Ние отдавна имаме съгласие от генералния директор на Международната агенция за атомна енергия във Виена господин Ел Барадеи. Ако поискаме официално оценка, анализ и препоръки за експлоатацията на "Козлодуй", те да ни подкрепят и пред Европейската комисия, тъй като господин Ел Барадеи е убеден, че решението за по-ранното спиране на четирите блока не е икономическо, а преди всичко е политическо. Ние вероятно трябва да се обърнем и към водещи юристи и да направим официално правен анализ на международните актове, свързани с предсрочното затваряне на I до IV блок. И ако там, както се очаква, има също несъответствие с европейското законодателство, да търсим и своите права за неизпълнение на ангажиментите на другата страна - Европейската комисия. И естествено заключителният етап за тази година трябва да бъдат трудните преговори за спиране в реални срокове на III и IV блок. Тук защитата от всички нива е необходима. Не отпада и необходимостта от подкрепа на парламента на това мероприятие. Задължено е правителството не само да реши кога да се спира, а да иска една ратификация, едно продължение на решението от ноември 1999 г., когато се даде мандат на правителството на Иван Костов да води преговори за по-ранно спиране на блоковете срещу взаимноприемливи условия. Такива и в момента липсват.

Има и още един елемент - в Народното събрание стои, и вероятно чака в близките дни да бъде ратифицирано, рамковото споразумение между Република България и ЕБВР относно дейностите за подпомагане извеждането от експлоатация на блоковете. И там някой безотговорно, два дни преди изборите, на 15 юни, е подписал това споразумение, в което още в преамбюла е записано, че Република България е поела твърд ангажимент за закриване и извеждане от експлоатация на блоковете от I до IV на АЕЦ "Козлодуй". Такъв твърд ангажимент правителството и парламентът на България не е поемал.

Смятате, че г-н Шиляшки еднолично е подписал този документ?

Предполагам, че той е упълномощен от правителството, но не мога да го потвърдя. Но г-н Шиляшки го е подписал и ние сега трябва да подкрепим евентуално и това решение. Твърд ангажимент, повтарям, за спирането на III и IV - няма. Даже моментът е много подходящ за един референдум по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". И мисля, че тази идея не е само моя, тъй като тя е свързвана и с икономическото развитие, а не само с енергийния сектор. И ако има някой виновен, трябва да си поеме ангажимента, но не за сметка на България, на потребителите на електроенергия и преди всичко за бита, което веднага ще се отрази и върху цената в следващите години.