България не е взела всички мерки за ГМО-защита

Европейската комисия ще изиска от България да прилага правилно директивата за дейностите, свързани с генетично модифицираните организми. Според Брюксел страната ни не е успяла да изпълни изискванията за вземане на всички адекватни мерки да се ограничи възможният риск за човешкото здраве и околната среда.

Искането е отправено под формата на "мотивирано становище“ и София има два месеца да информира Брюксел за предприетите мерките. В противен случай ЕК може да реши да заведе дело срещу страната ни в Съда на Европейския съюз, съобщиха от пресслужбата на ЕК.

Когато микроорганизмите биват генетично модифицирани, култивирани, съхранявани, превозвани, унищожавани или използвани по друг начин, хората и околната среда могат да бъдат изложени на риск. Директива 2009/41/ЕО изисква държавите-членки да гарантират, че са взети всички необходими мерки за избягване на дейности, свързани с генетично модифицираните микроорганизми, които имат негативни последици за човешкото здраве и околната среда.

Комисията счита, че начинът, по който България е приложила директивата, не е в състояние да контролира всички възможни рискове за човешкото здраве и околната среда. Например директивата изисква на компетентните органи да се съобщава всякаква нова информация за или промяна в дадена дейност с възможен значителен риск, докато националното законодателство изисква подобно съобщаване само, ако съществува нова научна или "друга“ информация.

България също не е успяла да осигури правно своето задължение да изпраща на комисията годишни доклади по определени дейности.

В отговор на откритата от комисията на 15 април 2010 г. процедура за нарушение България измени своя Закон за генетично модифицираните организми. Новите разпоредби обаче не засягат всички пропуски в националното законодателство, констатирани от комисията. Заради това комисията реши да изпрати на България мотивирано становище, в което официално изисква България да се съобрази с всички аспекти на директивата.

Директива 2009/41/ЕО класифицира рисковете от излагане на негативни последици по следния начин: без или с незначителен риск, ниска степен на риск, умерен риск и висока степен на риск. Посочени са подробни критерии за оценка на риска, както и защитни мерки за всяко от четирите равнища на риск.

Компетентните национални органи разглеждат съобщените дейности и защитните мерки. При желание компетентните национални органи могат да се консултират с групи или с обществеността относно всеки аспект на съобщените дейности. В случай на инцидент компетентните органи и държавите-членки, които могат също да бъдат засегнати, следва да бъдат незабавно информирани.