България не подкрепя икономически санкции срещу Москва

онсултативният съвет по национална сигурност (КСНС) не излезе с позиция за налагането на икономически санкции срещу Русия и остави решението в ръцете на премиера Пламен Орешарски, който вече се обяви срещу такива. ГЕРБ, БСП и ДПС стигнаха до съгласие по общо становище, според което България не признава референдума в Крим, с който украинската автономна република се обяви за част от Русия. България подкрепя териториалната цялост на Украйна и възлага на Министерския съвет да аргументира българската позиция в ЕС, "отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата".

За пореден път бе отчетено, че най-сериозните рискове за България от кризата в Украйна произтичат от енергийната зависимост от Русия. "КСНС счита, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безалтернативен национален приоритет".

Общото становище на правителството, президента и парламентарните партии не включва "Атака", която е възприела официалната позиция на Кремъл за своя кауза. Лидерът на партията Волен Сидеров напусна предсрочно заседанието при президента Росен Плевнелиев, обвинявайки останалите участници в КСНС, че са "васали" на САЩ.

Заседанието на КСНС, проведено в понеделник, бе съпроводено от два протеста – на "Атака" срещу предприемането на санкции и на протестиращи срещу правителството, които се обявиха за сурови санкции срещу Русия.

Орешарски не очаква широкомащабни санкции срещу Русия

Напускайки "Дондуков"2, премиерът Пламен Орешарски коментира, че не е голяма вероятността ЕС да предприеме широкомащабни санкции срещу Русия. "Ние ще участваме във формирането на европейската позиция, както и досега сме го правили. Ако искате отговор "да" или "не", често в живота отговорите са между да и не", заяви той.

Премиерът потвърди, че България вече е изпратила в ЕС предварителна оценка за въздействието върху страната ни при евентуални санкции срещу Русия, но отново не даде никаква конкретна информация за нея.

В края на миналата седмица Орешарски не изключи България да наложи вето в ЕС върху икономически санкции срещу Русия, които трябва да бъдат предприети с пълен консенсус. 

Вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев посочи, че позицията на КСНС за кризата в Украйна е балансирана: "Ситуацията е много сериозна и трябва да бъдат положени усилия, за да се нормализира обстановката там и към трайно решаване на кризата. За жалост, този процес ще продължи дълъг период от време".

БСП се опита да прокара през парламента декларация срещу такива мерки, но бе препъната от коалиционния си партньор ДПС.

Плевнелиев "уверен", че България би подкрепила санкции 

Президентът Росен Плевнелиев от своя страна настоява за категорична българска позиция и санкциониране на Русия, но след заседанието на КСНС не коментира темата. В интервю за австрийския вестник "Курир" обаче  "изрази увереност", че България ще подкрепи потенциални икономически санкции на ЕС, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

"Това, което направи Русия, поставя под въпрос правовата държава. Намираме се в ситуация, която не може да бъде решена със счетоводни сметки, а само на основата на нашите европейски ценности", посочил Плевнелиев.

На въпрос има ли от какво да се притеснява България при бъдещи икономически санкции, президентът заявил, че българската икономика вече се диверсифицира.

Преди 25 години бяхме зависими от Русия на 90%. Но днес 65% от нашата външна търговия е със страните от Европейския съюз, най-големите инвеститори в България са Австрия, Нидерландия и Гърция", казал Плевнелиев пред австрийското издание.  

Бойко Борисов: Тези санкции са в ущърб на България

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че България няма полза от половинчати санкции срещу Москва и от тази гледна точка е по-добре да няма такива, като България бъде посредник за решаването на кризата.

"Имаме позиция, каквато е позицията на нашите партньори в ЕС и в НАТО", заяви Борисов, макар че между позициите на отделните страни от ЕС и НАТО има различия.

"Тези санкции са в ущърб на България. По-добре да няма санкции. На съвета горе, и сега казвам, че не бива да се впускаме в крайни позиции – "за” и "против”. След като ние не сме убедени, тези пари, които отиват в Украйна, дали няма да идат в украинските олигарси, какво ще се плати с тях. Не са еднозначни отговорите. Доволен съм от този съвет”, заяви бившият премиер след заседанието.

"Рисковете от кризата в Украйна са много големи. За интерконектори, за алтернативни доставки на газ, може да говорим след пет-десет години. Това означава, че рисковете са огромни. Шестнадесет държави получават газ от Русия, като шест само от Русия. Когато имаме проблеми със съседите ни, самите те имат проблеми с газа, първо ще си решат техните проблеми или първо ще дадат на България?", попита Борисов.

Според него има и сериозни рискове за туризма.

"Когато американски, руски бойни кораби кръстосват, милият турист на плажа дали ще му е спокойно? Целият район е в една тежка ситуация", коментира Борисов.

Той коментира, че от тази гледна точка не трябва да се допускат крайни позиции "за" и "против" Русия.

"Огромна част от бюджета на Русия се формира от продажбата на нефт и газ. С една дума, за да има олимпиада в Сочи, за да е добре Русия, тя трябва да продава и газ и нефт. На кого ще ги продава – на Америка, на Африка или на Европа – богата Европа. Най-малкият интерес на Путин е да не продава нефт и газ. В същото време Европа откъде ще получи за години напред нефт и газ – пак от същото място, за да работи пък тяхната икономика... Така че – аз съм убеден, че накрая ще се разберат", каза Борисов.

Той посочи, че самата Украйна има да извърви още много дълъг път, като препоръча европейските служби за сигурност да разберат в чии ръце отиват помощите за Украйна и кой се възползва от тях.

Янаки Стоилов: България да отчита славянската си специфика

Заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов заяви, че България трябва да действа както член на ЕС и НАТО, но и да отчита своята специфика като славянска и православна страна със специфична роля.

"България няма никакъв интерес от допускането, от достигането до такива санкции и е по-добре в рамките на европейските институции да се предприемат действия. Това, разбира се, зависи преди всичко от действията на Русия - дали те ще бъдат въздържани и няма да провокират допълнителни сепаратистки тенденции, или ще се стигне до причини и поводи за такава дискусия, това зависи от далновидността на ЕС", заяви Стоилов, който представляваше БСП на заседанието на КСНС, тъй като лидерът Сергей Станишев е в Йордания, където открива международна конференция за развитието на прогресивния арабски свят.

Стоилов настоя България да постави повече въпроси за вътрешнополитическата ситуация в Украйна.

"Когато говорим за въздържане на всички страни ясно да имаме предвид, че тук става дума, както за всички държави, така и за всички вътрешнополитически фактори за намаляване на напрежението и противопоставянето, за установяването на принципите на правовата държава и разделението на властите", каза той.

На практика парламентарната група на БСП, както и активът ѝ, са разцепени в отношението си към кризата в Украйна, тъй като много социалисти открито симпатизират на Путин и дори депутатът от партията и издател на в. "Дума" Николай Малинов приветства незаконния референдум в Крим и честити "на всички православни славяни в света победата в Третата Кримска война". В същото време външният министър Кристиан Вигенин обяви предварително, че България няма да признае референдума в Крим, с което си навлече гнева на мнозина съпартийци.

Оттук нататък предстои да се види дали правителството ще се задейства по "безалтернативния национален приоритет" за разнообразяване на енергийните доставки и дали настоящата кризисна ситуация ще доведе до отмяна на мораториума за проучване на шистов газ. Това едва ли би могло да стане преди европейските избори, тъй като организираните проруски лобита ще се развихрят, но така или иначе, темата е на дневен ред, включително в ЕС.

Предстои да се види и как ще се ускори изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни, за които бяха отпуснати средства от ЕС след предишната газова криза през зимата на 2009 г., но до днес нито една от връзките не е готова.