България не подкрепя общи еврооблигации, но вече е за данъка върху транзакциите

България е против преразпределението на дълга в еврозоната, но подкрепя въвеждането на данъка върху финансовите транзакции. Това стана ясно от изявлението на премиера Бойко Борисов в сряда преди участието му в заседанието на Европейския съвет.

Борисов коментира, че създаването на общи еврооблигации би било малък жест към някоя от големите, но финансово недисциплинирани държави, и ще натовари основно Германия, скандинавските страни и България, като част от държавите с финансова дисциплина.

"Приемането на общи еврооблигации ще накара тези, които са работили повече, които са финансово дисциплинирани, на практика да носят повече гаранции за тези, които не са спазвали дисциплина. Считаме, че трябва да бъдат много внимателни при приемането на подобно решение, защото това няма да стимулира финансовата дисциплина", заяви Борисов, цитиран от БТА.

Очаква се на срещата лидерите на ЕС да обсъдят и идеята за евробоновете - споделяне на дълга на държавите членки на еврозоната. Идеята е подкрепена от ЕК и някои страни, сред които и Франция, но срещу нея твърдо се противопоставя Германия.

Борисов коментира обаче, че "макар нашето правителство винаги да е било срещу увеличаване или появата на нови данъци, сме "за" и аплодираме това, че са приети данъци върху транзакциите".

По-рано в сряда Европейският парламент прие с голямо мнозинство въвеждането на данък върху финансовите транзакции с надеждата да изпрати "много силно послание" към онези страни в ЕС, които се противопоставят. Все още обаче лидерите на ЕС не са стигнали до съгласие за въвеждането на данъка върху транзакциите. В становището си евродепутатите призоваваха приемането на данъка да не бъде блокирано, дори ако само някои от държавите членки застанат зад него.

България първоначално бе категорично беше против въвеждането на нови данъци върху финансовия сектор, но позицията бе смекчена и явно напълно променена.

Проектът на ЕК предвижда въвеждането на данък върху финансовите транзакции във всички държави членки на ЕС, в размер на 0.1% за акциите и облигациите и 0.01% за другите финансови продукти.

"Нищо добро не очаква Европа, ако се тласне по лесния път - кредити, увеличаване на дълговете - следващите поколения няма да имат възможност да излязат от финансовата криза, която ще настъпи. Подчертавам, че в България мислим за следващите поколения. Заемите, кредитите, натоварват тях. Затова трябва да стягаме колана и да харчим толкова, колкото произвеждаме", коментира още премиерът Борисов.

"Растеж - да, но на основата на много по-добра координация, на общия ни пазар, на повече дисциплина, иновации, конкурентоспособност. Ние сме "за" икономически растеж и намаляване на младежката безработица, в България вече правим доста неща, но това не трябва да стане в никакъв случай за сметка на финансовата дисциплина, на основата на нови кредити или да се харчи повече, отколкото се произвежда", заяви Борисов във връзка настояването на левите в ЕС не само за досегашните изисквания за икономии във финансовия пакт, но и за ръст на икономиките и създаване на работни места.

Той коментира още, че истински пожелава на Гърция не само финансово и икономически да излезе от кризата, но и политически. Той обаче подкрепи идеята на Гърция да бъдат направени още компромиси и страната да получи още пари, само при положение, че Атина даде ясен план и представи проектите, за които иска финансиране.

"Като наши съседи, ние повече от всички сме заинтересовани там нещата да се решат положително и бързо", заяви премиерът.

Лидерите на 27-те страни членки на Европейския съюз се събират на неофициална среща в сряда, на която ще обсъдят начини за стимулиране на икономическия растеж и увеличаване на заетостта в Европа, както и за овладяване на финансовата криза в еврозоната.

Дискусията ще се съсредоточи около три теми - въвеждане на еврооблигации, перспективи за увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка и по-ефективно използване на европейските фондове, насочени към подкрепа на структурните реформи в националните икономики.

Еврооблигациите не са решение, което допринася за възстановяването на растежа, заяви германският канцлер Ангела Меркел при пристигането си в Брюксел за срещата на европейските лидери.

Тя подчерта, че освен това те противоречат на европейските договори, с което отново изрази несъгласието си с предложението на френския президент Франсоа Оланд.