България не подкрепя въвеждането на нови общи данъци в ЕС

България не подкрепя въвеждането на нови общоевропейски данъци, тъй като това ще доведе до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС. Това е позицията на страната ни по предложението на Европейската комисия за въвеждане на нови собствени ресурси – Данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и нов ДДС-ресурс, съобщиха от Министерството на финансите.

България счита, че въвеждането на ДФТ на ниво ЕС, без да е постигнато съгласие за въвеждането му на глобално ниво, би застрашило конкурентоспособността на финансовите центрове в съюза. Такова съгласие на този етап не изглежда реалистично. Страната ни счита още, че с предложението за въвеждане на общ европейски ДДС се изземат национални функции по отношение на данъчното облагане.

Становището е част от изготвените от Министерството на финансите проекти на шест Рамкови позиции по проекти на законодателни актове на ЕК, съобщението за които бе публикувано от Европейската комисия в края на юни т.г.

Докладът с позициите по предложените от ЕК проекти беше одобрен в сряда от парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на еврофондовете и беше представен от зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева.

Одобрените от ресорната парламентарна комисия национални позиции са в отговор на предложенията на ЕК на проекти на Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.; на Междуинституционално споразумение между ЕП, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление; предложение за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС; на Регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС, както и на Регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база брутен национален доход (БНД), както и относно мерките за удовлетворяване на изискванията за парични средства.

От Министерството на финансите съобщават още, че България ще подкрепи предложението на ЕК за общия размер на следващата многогодишна финансова рамка (1.025 трилиона евро или 1.05% от БНД на ЕС.

В проекта за Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. се предлага и увеличение с близо 5% на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка до 2013 година. Страната ни определя предложението като амбициозно, но реалистично и подкрепя увеличението, като счита, че то ще допринесе за изпълнението на новите приоритети на ЕС. България подкрепя и предложението за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка, като през 2016 година ЕК ще представи оценка на изпълнението на финансовата рамка.

Страната ни ще настоява още за увеличение на средствата за кохезионната политика за осигуряване на балансирано и устойчиво развитие и избягване на развитие на две скорости на територията на ЕС. Ключови за България продължават да бъдат инвестициите в базисна инфраструктура. Страната ни би подкрепила предложението на ЕК за нова категория на регионите с въвеждането на т. нар. "преходни региони" с БВП на глава от населението между 75% и 90% от средното за ЕС, с което ще се разшири обхватът на кохезионната политика до всички държави членки. Това обаче не трябва да бъде за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони, се казва в българската позиция.

По отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) част от предложенията на ЕК предвиждат постепенно намаляване на дела на политиката в бюджета на ЕС до 2020 година, запазването на архитектурата на ОСП, както и обвързване на 30% от директните плащания с мерки за опазване на околната среда (т.нар. зелени инвестиции).

България е за справедлив подход за разпределение на средствата между държавите членки, който да доведе до премахване на различията между равнищата на директна подкрепа, което ще създаде еднаква основа конкуренция. Страната ни подкрепя въвеждането на "зелен" компонент в директните плащания по ОСП, но счита, че предложеният дял от 30% е прекалено висок и следва на държавите членки да бъде дадена възможност за гъвкавост сами да определят този процент.

Очаква се страната да подкрепи и предложението на комисията за създаване на Инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Предлага се инструментът да финансира предварително определени приоритетни транспортни, енергийни и проекти в областта на информационната и комуникационната инфраструктура.

България ще настоява с инструмента да се даде приоритет на свързването на Югоизточна Европа с Централна и Западна Европа, както и да се изясни по какъв начин ще бъдат засегнати пакетите на отделните страни при използване на средства от кохезионния фонд.

Страната ни ще постави сериозен акцент върху развитието и изграждането на подходяща енергийна инфраструктура, която да гарантира сигурността и диверсификацията на енергийните доставки.

България ще подкрепи и предложението да се увеличи процентът на средствата за изпълнение на мерките, финансирани в областта на вътрешните работи, включително по фондовете "Миграция и убежище" и "Вътрешна сигурност". Приоритет за страната ни обаче е увеличението на средствата за контрол на външните граници и управление на нелегалната миграция.

Одобрените от ресорната парламентарна комисия национални позиции са в отговор на предложенията на ЕК на проекти на Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г.; на Междуинституционално споразумение между ЕП, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление; предложение за Решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на ЕС; на Регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС, както и на Регламент на Съвета относно методите и процедурите за предоставяне на традиционните собствени ресурси и собствения ресурс на база Брутен национален доход, както и относно мерките за удовлетворяване на изискванията за парични средства.