България не получи нищо при първото раздаване на пари по плана "Юнкер"

България не получи нищо при първото раздаване на парите по плана "Юнкер". Големите печеливши са испански и италиански фирми, както и френското правителство, което заедно с банки ще реализира подобен на българския проект за саниране на частни жилища. Това става ясно, след като Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) одобриха първите осем проекта.

Брюксел одобри пакета от основните документи, които дават възможност на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), добил популярност като "плана Юнкер" да започне работа от септември.

Това означава, че инвестиционният план, който трябва да раздвижи европейската икономика, се осъществява в амбициозните срокове, обещани от неговия инициатор – председателя на ЕК Жан - Клод Юнкер, се казва в съобщението на ЕК.

Проектите

Наскоро заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен и комисарят по земеделие Фил Хоган обясниха в София, че планът "Юнкер" е насочен към частните инвеститори и публично-частните партньорства. Очевидно е обаче, че нито една българска компания към момента не е подала проект, докато правителството заяви няколко за над 3.1 млрд. евро.

България може да се превърне в регионален център за новооткрити бизнес проекти, коментира Юрки Катайнен пред БНР в сряда и допълни, че набирането на проекти тепърва предстои.

Първоначално България обяви, че няма да участва финансово в плана "Юнкер", но в опит да се класира още при първото раздаване в края на юни, премиерът Бойко Борисов промени решението си и съобщи, че страната ще участва със 100 млн. евро. В отговор получи "Благодаря, Бойко, благодаря, България" изпратен от Юнкер на български език. Очевидно обаче Националната програма за обновяване на българските домове към момента няма подкрепата на ЕИБ, която има решаваща роля при одобряването на проектите. Не случайно Катайнен посочи, че всеки, който иска да инвестира в България по "плана Юнкер" трябва да го направи не в Брюксел, а в Люксембург, където е централата на ЕИБ.

Най-вероятно фалстарта с финансирането на Националната програма за саниране се дължи на факта, че тя се рекламира от българското правителство като "безплатна", но всъщност ще бъде платена от всички български граждани без всички да получат тази услуга.

Френското правителство получава подкрепа за своята програма за саниране на частни домове, която обаче ще се реализира в партньорството с банки, чрез отпускане на нисколихвени заеми. Френският проект е за 600 млн. евро в следващите три години, от които 400 млн. евро ще дойдат от ЕИБ по плана "Юнкер".

Другият одобрен публичен проект е на Ирландската национална агенция за развитие и е свързан с разкриването на 14 първични центрове за грижи на хора. Стойността на целия проект е 142 млн. евро, от които ЕИБ отпуска половината сума.

Всички останали шест проекта са на частни компании от Испания, Италия, Финландия и на един инфраструктурен инвестиционен фонд от Дания. Те са в секторите на енергетиката, биотехнологиите и научно-изследователската дейност и ще бъдат реализирани в периода 2015 – 2018 г.

Оценяването

Официално Европейският фонд за стратегически инвестиции с капитал от 315 млрд. евро, който все още не е набран, се очаква да започне работа от есента. Проектите ще се оценяват от Инвестиционен комитет, като ЕК одобри правилата и показателите по които ще става това.

Одобрен е документът за работа на Европейския център за инвестиционни съвети, който ще подпомага разработването и подготовката на проекти за ЕФСИ. Центърът ще представлява платформа за обмен на ноу-хау и координация на техническата помощ и ще дава съвети на кандидатстващите.

Чрез Европейския портал за инвестиционни проекти пък ще се представят пред инвеститори проектите, които търсят външно финансиране.

Брюксел одобри и документа за ролята на националните банки за насърчаване на инвестициите. Към момента 9 страни, сред които и България, обявиха, че ще подкрепят инвестиционния план за Европа със съфинансиране чрез своите банки за насърчаване на инвестициите. Останалите страни са Германия, Франция, Италия и Полша, които участват с по 8 млрд. евро, Великобритания (8.5 млрд. евро), Испания (1.5 млрд. евро) Люксембург (80 млн. евро) и Словакия (400 млн. евро).

Уточнен е и начинът на работа между Европейската комисия и ЕИБ относно работата на ЕФСИ.

В Управителния съвет на фонда влизат Амброаз Файол - вицепрезидент на ЕИБ за иновациите, Маартен Веруей - от службата за подкрепа на структурните реформи в Генералния секретариат на ЕК, Герасимос Томас - от генерална дирекция "Енергетика" на ЕК и Ирмфред Швиман – от генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК.

Заместници на членовете от страна на ЕК ще бъдат и Бенджамин Ейнджъл - от генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси", Николъс Мартин - от генерална дирекция "Регионално политика" и Робер Ян Смитс - от генерална дирекция "Изследвания и иновации".