България не се справя с корупцията по върховете

България не е постигнала достатъчно в борбата с корупцията и организираната престъпност и не е направила необходимото в съдебната система. Това се казва в новия мониторингов доклад на Европейската комисия, който бе оповестен в сряда и звучи по-критично от миналогодишния, който насърчи правителството на Бойко Борисов за "устрема за реформи".

По отношение основния приоритет, който правителството на Бойко Борисов си постави при идването на власт – да се пребори с корупцията, констатацията на Брюксел е, че "няма признаци за активни целенасочени действия срещу корупцията по високите етажи".

Европейската комисия (ЕК) отправя остри критики към ръководителите в съдебната система за пасивното им отношение към реформата, а главният прокурор е критикуван на четири места в доклада за работата му срещу организираната престъпност и корупцията.

За правителството се казва, че "демонстрира решимост и ангажимент за продължаване на процеса на реформи", но същевременно се посочва, че липсват резултати от тези реформи.

Основната препоръка на ЕК е за реформа в структурата на Висшия съдебен съвет. Същите искания бяха отправени и от магистратските организации. За първи път обаче Брюксел настоява и за реформа в структурата на прокуратурата като цяло.

Комисията иска от България да осигури неограничен електронен достъп до съдебните присъди и мотивите за тях и строго прилагане на принципа за случайно разпределяне на съдебните дела.

През лятото на 2012 г. , пет години след присъединяването им към ЕС, Брюксел ще излезе с цялостна оценка за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред. Тогава ще бъде решено дали безпрецедентното наблюдение, наложено на двете страни членки, ще продължи или ще бъде прекратено. По този повод от ЕК коментираха, че всички възможности са отворени, дори оставането на механизма за само една страна. Засега тази опция е по-вероятна за България, тъй като докладът за Румъния е по-позитивен.

Пасивни магистрати

Според ЕК издадените редица оправдателни присъди по дела за корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, разкриват сериозни недостатъци в съдебната практика в страната. "ВСС, главният прокурор и председателят на Върховния касационен съд обаче не анализираха тези недостатъци по целесъобразен начин и не предприеха последващи действия", се казва в доклада. Към тях има критика и за пасивно отношение изобщо към недостатъците на съдебната практика.

Кадровиците на съдебната власт са критикувани за непрозрачните назначения в системата като се визира избирането на Георги Колев за председател на Върховния административен съд и на Владимира Янева за шеф на Софийския градски съд.

ЕК споменава скандала с делото "Софийски имоти" и масовото недоволство на съдиите, които подкрепиха оставките на Капка Костова и Галина Захарова от ВСС.

"Предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс", е изводът на Брюксел.

От ВСС се иска да извърши най-накрая реформата в съдебната система за решаване на проблемите с неравномерната натовареност на магистратите. Според ЕК съдебният съвет продължава да кадрува по старому – непрозрачно и без да се отчита професионализма на кандидатите. В същото време комисията заявява, че именно назначаването на способни хора е от основно значение за извършването на реформата.

Съдебният инспекторат е критикуван за избирателност на проверките срещу магистрати, ВСС - за налагането на твърде леки наказания и липса на единна практика, а прокуратурата, че не разследва всички сигнали за корупция в съдебната система. Правителството и гражданското общество са призовани да си сътрудничат със съдебната власт, но като зачитат безусловно и нейната независимост.

Трябват резултати от полицията

МВР е похвалено за започналата реформа на разследващата полиция, но в същото време се казва, че има нужда от "значително подобрение" на резултатите в борбата срещу организираната престъпност. Споменава се, че през последната година е имало арести на "важни" организирани престъпни групи, но в същото време МВР и прокуратура са критикувани са редица слабости при изграждането на разследванията.

"Все още не са отчетени убедителни резултати в борбата с корупцията по високите етажи. Окончателните и изпълнени присъди в тази област все още са много малко и няма признаци за активни целенасочени действия срещу корупцията по високите етажи", са изводите в доклада.

Даренията на частни фирми към МВР будят тревога

По време на неговото представяне в Брюксел говорителят на ЕК Марк Грей заяви, че колегите му са обезпокоени и от практиката МВР да приема дарения от частни спонсори и фирми, тъй като това оставя съмнения за независимостта на разследванията.

"Това е проблем, който ни тревожи. Ние сме го включили в техническата оценка и това може да се счита, че нарушава независимостта на полицейските разследвания", коментира Грей.

Говорителят на ЕК добави още, че "картината, която се рисува в България" оставя впечатлението, че полицията и правителството имат волята да се справят с корупцията и престъпността, а съдебната власт - не.

"Не, комисията не вижда така нещата. Тук има много аспекти на всяко ниво - отнася се до работата на властите, работата на прокуратурата, на съдебната власт и т.н. Много елементи са включени и именно това е целта на нашите доклади, че ние не гледаме опростенчески на нещата", подчерта Марк Грей.

Прокуратурата да бъде по-активна

ЕК препоръчва на главния прокурор Борис Велчев "да анализира причините за издаването на оправдателни присъди по дела по високите етажи и да обжалва оправдателните решения, когато се окаже, че съдът не е направил подходяща оценка на представените доказателства". Главният прокурор обаче не работи по конкретни дела и поради това няма как да обжалва, тъй като това зависи единствено от преценката на наблюдаващия прокурор.

По темата за специализираните наказателни съд и прокуратура се препоръчва назначаването на магистрати с безупречна репутация и осигуряване на добри условия за тяхната работа. ЕК настоява управляващите "спешно" да решат въпроса за новия закона за конфискация на незаконно придобитото имущество, който беше отхвърлен от парламента преди 2 седмици.

Като примери за борбата с корупцията се споменава оправдателната присъда за конфликта на интереси по делото срещу Ахмед Доган, както и оправдателните присъди за бившите министри Николай Цонев и Венцислав Върбанов. Борис Велчев е призован още да "следи внимателно" мотивите за издаването на тези оправдателни присъди и да предприема "корективни мерки, когато това е целесъобразно". Делото срещу Ахмед Доган обаче бе водено от Народното събрание.

В политическия доклад на Брюксел се коментира и висящото дело срещу бившия социален министър Емилия Масларова с това, че основният прокурорски свидетел се е отказал от показанията си.

ЕК критикува като цяло българската съдебна практика като я определя като твърде "толерантна и прекалено предпазлива". "Отделя твърде много внимание на процедурите за сметка на вземането на решения", се казва в доклада, а препоръката е Върховният касационен съд да издаде необходимите тълкувателни решения, които да работят до приемането на нов Наказателен кодекс.

Брюксел отчита и закъснението при стартирането на работата на централната комисия за конфликта на интереси. "Безпокойство будят слабостите, установени при декларирането и проверката на имуществото на политици, магистрати и високопоставени държавни служители", се казва в доклада.

Велчев с резерви към доклада

Главният прокурор Борис Велчев коментира, че докладът на ЕК е обективен, но изразява резервите си към някои твърдения. Той припомня значително увеличения брой осъдителни присъди по делата за престъпления с европейските фондове, организираната престъпност и прането на пари.

Според него някои от забележките към прокуратурата са можели да бъдат избегнати "ако имаше реален диалог с Комисията извън кратките срещи два пъти в годината по предварително зададени от експертите теми". Велчев заявява, че не приема критиките за липса на анализ по знаковите дела, защото такъв анализ се прави на "всички нива в прокуратурата". Той напомня, че ръководството на прокуратурата не протестира решенията на съда.

"Въпреки факта, че в последната година беше постигнат съществен напредък и в броя на делата срещу организираните престъпни групи и в броя на осъдените лица, очакването ми за по-добра оценка не се оправдаха. Надявам се в следващия обобщаващ доклад на Комисията да бъдат анализирани не само няколко конкретни дела, от които да се правят генерални изводи, но и тенденциите в напредъка, които не могат да бъдат отречени", заявява Велчев.

Той критикува на свой ред изводът на ЕК, че има "поредица от оправдателни присъди” и припомня, че в България по принцип едва 4% от присъдите са оправдателни. Според много експерти това е обезпокоително нисък процент.

Не обругавайте

От своя страна председателят на ВКС Лазар Груев смята, че препоръките на ЕК "ще имат полезна допълваща роля към усилията на българските институции в борбата срещу престъпността и за установяване върховенството на закона".

"Следва да се разбере веднъж завинаги, че справянето с корупцията и организираната престъпност е отговорност и дълг преди всичко на българските правоохранителни органи, а задължението на съда е да осигури равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес и установяването на истината", напомня той.

Той призовава бележките на ЕК да не стават повод за "самоцелно обругаване" на която и да е институция. "Както и обратното - посочените положителни резултати не трябва да се използват за себеизтъкване, или да са повод за самоуспокоение", каза Груев.