Паметникът на Цар Освободител се издига срещу Народното събрание. Наскоро реставриран, Царят с манифест с позлатени букви в ръка, е впечатляващ. Но бдителният му поглед и разположението му срещу парламента, символ на българската демокрация, му придава известна двузначност, още повече заради случващото се в Украйна.
Тази двузначност се наблюдава системно в най-новата история на България. През 1878 г. Русия е освободителка. През 1944 г., като съюзничка на Обединеното кралство, тя сваля от власт фашисткото правителство. Следват обаче 45 години на комунистическа репресия. В сравнение с бившите комунистически държави, България е може би страната с най-бавен и продължителен преход, което означава, че много овластени фигури, чиято лоялност не се е променила, са запазили влиятелните си позиции. Има хора, които изпитват носталгия по този период.
Много българи са свързани с Русия и руския народ чрез силни културни и лични връзки. За руснаците България отдавна е ваканционна дестинация, а сега и място за инвестиции в недвижима собственост. Търговските връзки са устойчиви, значителни, но не и преобладаващи: Русия е седмият по значение експортен пазар за България (първите шест са държави-членки на ЕС). Но Русия държи много от енергийните карти в България. Често чувам и чета, че в България има силни бизнесмени с икономически интереси и политическо влияние, които са свързани с Русия.
Всички фактори, предпоставящи към тази двузначност, могат да бъдат доловени както в разделението на общественото мнение в България спрямо Русия, така и във вътрешнопартийните различия.
Една интересна графика, появила се наскоро в блога на Раул Рупарел от "Отворена Европа”, отразява отношението на държавите-членки на ЕС към санкциите срещу Русия. Тя показва България в крайна позиция, което е необичайно за нея предвид умерения ѝ подход.
Все пак ситуацията в Украйна е ясна. Само дни след изненадващото решение на президента Янукович да избяга от столицата, вместо да се изправи пред протестиращите, Русия разположи войски и окупира Крим, организира "референдум", провел се без каквото и да е свобода, и промени собствената си конституция, за да може да анексира територията. С други думи, Русия завзе със сила част от европейска държава за по-малко време, отколкото е нужно да се купи къща.
Русия демонстрира незачитане на върховенството на закона и международната правна система. Стана ясно, че претекстът ѝ за действия е несъдържателен. ООН, ОССЕ и Съветът на Европа (организации, в които Русия членува) не откриха доказателства за наличието на каквато и да било агресия спрямо рускоговорящите малцинства в Украйна. Сега моделът на Крим се прилага и в Източна Украйна, като контролираната от Кремъл руска телевизия подготвя пропагандната почва, за да обоснове евентуална военна намеса. Не може да има претенция, че Източна Украйна е част от Русия. Не е за вярване, че в ХХІ век в Европа се случва подобно нещо.
Като демокрации, страните-членки на Европейския съюз (и политическите партии с европейски ценности) трябва да се обединят и гласно да се обявят срещу руската агресия. Трябва ясно да покажем, че по-нататъшна ескалация няма да бъде толерирана и ще има икономически и политически последици. Трябва да работим заедно, за да убедим Русия да преустанови военния подход и да продължи дипломатическия диалог с украйнското правителство. Русия и страните, подписали Женевското споразумение от 17 април, трябва да подплатят думите си с дела и да използват влиянието си за деескалация на ситуацията в Източна Украйна и намаляване на напрежението.
Държавите-членки на ЕС трябва да подберат правилния пакет от санкции в подкрепа на думите ни. Трябва също да вземем бързи мерки за освобождаване на нашите икономики от зависимостта от руски енергийни източници.
Не вярвам, че България трябва да се безпокои за последиците от санкциите. България има основателни притеснения в отделни сектори и трябва да продължава да търси гаранции, че партньорите ѝ го осъзнават. Тези притеснения се разбират и изслушват внимателно. Решения по подобни въпроси налагат съгласието на всички държави-членки, включително България.
Но дебатите по санкциите не трябва да прикриват ясното и недвусмислено послание, което ние, като демократични нации, вярващи във върховенството на закона, трябва да изпратим на руското правителство. България и балканските ѝ съседи са уязвими пред една агресивна Русия, която продължава да действа незаконно заради собствените си интереси.
Солидарност и решимост сред държавите-членки на ЕС и НАТО, включително България, са нашата най-добра защита.
Оригиналното заглавие на статията е "Действията на Русия – основание за прозападната позиция на България"
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
62 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Разказаното от № 59 опровергава опасенията на запада, че след освободителната руско-турска война на Балканите ще възникне една малка Русия. С широк излаз на Егейско море, на крачка от Истанбул и почти до самите Проливи. Нещо неприемливо за запада, естествено. Цялата следосвобожденска история показва точно обратното. Низ от непрекъсната борба на малка България срещу руските домогвания.Кулминацията достига в І световна война, когато войските на генерал Колев разгромяват казаците в северна Добруджа. …
След окупацията от Червената армия през есента на 44-та година руснаците изгарят с нажежено желязо всичко, което е пречило на "дружбата с Русия". Цял слой на българската интелигенция и предприемачество, държавни служители, военни, са унищожени. Бащата на Алекс Алексиев, например, издателят на хумористичното списание "Щурец" Райко Алексиев, бил умъртвен след нечовешки инквизиции, защото в списанието му /тиражът му достигал над 50 000 броя/ били публикувани карикатури на Сталин!? Така или иначе вече над 20 години никой не притеснява българските политици да покажат малко кураж. Сега се действа с рушвети и компромати.А тези, които се пазарят прекалено са бламирани. Слава Богу, не ги разстрелват. Но безусловно имат по-голям респект от Русия отколкото от запада. Преди време предложили на Стефан Софиянски,в битността му на софийски кмет, да се прекръсти бивша руска гимназия на името на генерал Колев. Той отказал, защото не трябвало да се дразни руското посолство. Къде е Софиянски, къде генерал Иван Колев! Паметни са думите на генерала, изречени на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, към която се насочвала руска кавалерийска дивизия, двукратно превъзхождаща българската:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
Къде е Софиянски, къде генерал Колев...
Дискусията се ориентира към въпроса: я да видим какво сте ни помогнали вие англичаните, че да ни давате акъл. Нищо. Даже Макгахън не бил англичанин, а ирландец!? Помогнал ни е Гладстон, но защото бил либерал и нямал нищо общо със сегашните либерали. Също и Уилям Морис, но и той левичар, социалист, един от първите марксисти във Великобритания!? Те - да. Докато консерваторът Дизраели разпокъсал България на берлинския конгрес!? Странно е, че на уловката са се хванали и трезвомислещи участници в тази …
дискусия.Тезите са тъй нелепи, че не си струва да се обсъждат. Сега, да уточним. Берлинският конгрес е предшестван от преговори в Лондон между английският министър на външните работи Солзбъри и руският посланик във Великобритания граф Шувалов. Тези преговори завършват на 18 май 1878 г. с подписването на тайна конвенция, препоръчваща разделянето на България по билото на Стара планина. Дележ, потвърден от споразумението между Великобритания и Австро-Унгария от 25 май. Следва Берлинският конгрес през първата половина на юни 1878 г. На който руснаците не са си мръднали пръста и не са излезли от предварителното споразумение с Англия. По-късно, при Съединението, направо се обявяват против, докато Англия и западът въобще са били - за!
Посланикът е прав за много неща. Както и да го извъртат "русофилите", анексирането на Крим беше незаконно. Кражба на територия от държава, която в момента изпитва сериозни проблеми. Пращането на руски войници като диверсанти в Източна Украйна също е незконно. Това са фактите. И те показват, че Русия никога не е считала Украйна за суверенна държава. Въпреки че е подписала съответните международни договори, включително за гаранция на териториалната цялост на Украйна. По същия начин руснаците виждат и нас. Като държава "второ качество". Лошото е, че продажното, курвенско поведение на политическия ни елит, всъщност показва че "братушките" са прави да виждат в България свой слуга.