България няма да помага на Украйна с комплекси С-300, а с дефектни ракети за резервни части

България на този етап не планира да помогне на Украйна с ракетни комплекси C-300, които са основен елемент от българската противовъздушна и противоракетна отбрана, но се обсъжда вариант да бъдат изпратени дефектни ракети за резервни части, съобщи депутатът от "Продължаваме промяната-Демократична България" Ивайло Мирчев.

По информация на Mediapool идеята е на военното министерство и предстои да бъде представена на закрито заседание на парламентарната комисия по отбрана. Украинците смятат, че е възможно да ги ползват за ремонт на техни ракети. Към момента обаче на масата не стои предоставянето на комплекси C-300.

"При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Трябва да изчакаме експерти на Министерството на отбраната да кажат дали има ракети, които са дефектни и могат да бъдат предоставени за части", каза Мирчев.

Председателят на парламентарната военна комисия Христо Гаджев (ГЕРБ) от своя страна посочи, че има решение на НС още от миналата година, в което е казано, че не трябва да се застрашават нашите национални отбранителни способности.

Нека тази информация все пак излезе от Министерството на отбраната, мисля, че това е отговорно, коментира от своя страна съпредседателят на "Демократична България“ Христо Иванов по повод предоставяне на допълнителна помощ за Украйна.

В сряда темата за българската помощ за Украйна отново бе "завъртяна" в Народното събрание, като основните въпроси бяха ще помага ли България на Украйна с C-300 и колко ще струва изграждането на инфраструктурата необходима за разполагането на общата бойна група на НАТО у нас.

Очаквано БСП и "Възраждане" се обявиха за пореден път срещу оказването на военна помощ за Украйна и конкретно срещу предоставянето на

Българската помощ за Украйна е секретна, но според публичната информация тя се изразява предимно в боеприпаси. Депутатът от БСП Атанас Зафиров заподозря, че се готви изпращането на комплекси C-300.

"По всичко личи, че правителството има намерение да дари зенитно-ракетните ПВО комплекси С-300, най-новите, с които разполагаме, макар и съветско производство, на Украйна. Вчера на заседанието на парламентарната комисия по отбрана попитах военния министър Тодор Тагарев вярна ли е информацията, че министерството има намерение да дари на Украйна нашите ЗРК С-300, и не получих удовлетворителен отговор. Отговорено ми бе, че това ще се каже на секретно заседание", каза той.

Ивелин Първанов от "Възраждане" посочи от своя страна, че българската армия има нужда от "закупуване на системи за ПВО, а не да подаряваме".

"Каквото и да е обещал министърът, е в разрез с интересите на българската отбрана", посочи той.

Тагарев отказва да коментира конкретните измерения на военната помощ за Украйна.

В четвъртък той посочи пред БНТ, че "България има много неща, които представляват интерес за Украйна - в момента им изпращаме боеприпаси, които са извън нормативите за поддръжка и извън преките потребности на нашата армия".

"Потребностите се променят, например в момента Украйна търси средства за разминиране, но ние не можем да им помогнем в това", уточни министърът.

Над 100 млн. лева за инфраструктурата на бойната група на НАТО у нас

В четвъртък военният министър Тодор Тагарев потвърди пред БНТ, че изграждането на инфраструктурата за бойната група на НАТО у нас вероятно ще струва над 100 млн. лева.

Той потвърди, че предложението на военните експерти e базата да се разположи около Ямбол, но срещу тези планове има недоволство от страна на БСП и "Левицата".

Председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) коментира, че липсва комуникация с местната общност в региона, за да се обясни, че базата е в полза на нашата национална сигурност и влиза в общата политика на НАТО за въздържане на възможностите за нападение.

"Има военна оценка защо трябва да е в района и тя е направена още от служебното правителство", отбеляза Гаджев.

Според него посочената от Тодор Тагарев сума от около 100 млн. лв. е малко голяма за това, което трябва да се направи, тъй като голяма част от инфраструктурата вече съществува, само трябва да се поднови.

Ивайло Мирчев от своя страна каза, че не става въпрос за нещо спешно.

Изграждането на базата край Ямбол трябва да се случи до 2025-26 година.

По думите на Мирчев комплексът е на етап проектно проучване и не е ясно какъв точно ще бъде.

Бойна група на НАТО и многонационален щаб

Целта е батальонната бойна група на НАТО у нас при необходимост да бъде надградена до бригада. По стандартите на НАТО бойната група е около 1300 войници, а бригадата – около 5000.

Преди ден Тагарев обясни, че в момента се обсъжда една част от тези сили, по-малко от 50%, да бъдат разположени у нас и "при необходимост бързо да нарастне числеността, за да може да изпълни функциите си, които са по възпиране и отбрана от потенциален агресор".

Планира се на наша територия да се създаде и многонационален дивизионен щаб на сухопътни войски от НАТО, като се обсъжда да е близо до София.

"Не говорим за присъствие на войски, а за щаб, който има готовност да управлява такива войски. Ще бъде на терени, които традиционно се използват от Българската армия. Говорим за регионалното командване на специалните сили между България и Румъния, за изграждането на транспортна и енергийна инфраструктура, складови бази, летища", каза той.