България обявява курс към банковия съюз

България ще се опита да влезе в банковия съюз на ЕС и "чакалнята" на еврозоната (ERMII) по едно и също време през следващата година, съобщи финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от "Блумбърг".

България се нуждае от препоръките на Европейската централна банка и Европейската комисия, за да направи стъпка към еврозоната. Проблемът за София е, че европейските институции настояват страната да подобри своето управление, икономика и банки, подчертава агенцията.

Досега Горанов настояваше, че страната ще кандидатства за банковия съюз, след като бъде приета в ERMII.

"Ние настояваме, че двете (влизането в банковия съюз и ERMII) трябва да се случи в един и същи ден", е новата позиция на министъра.

Проблемът е, че присъединяването към банковия съюз е сложна процедура, която изисква провеждането на нов мащабен преглед на активите на банковата система, подобен на този, който се състоя през 2016 г. Ако България иска да се възползва от благоприятното отношение на сегашната Европейска комисия по въпроса за ERMII, трябва да вмести прегледа в сегашния ѝ мандат. Евроизборите догодина са в края на месец май.

Български представители ще посетят през следващите няколко дни Европейската централна банка, за да говорят "интензивно" за подготвителните процедури за приемането на страната в двете институции.

Горанов не уточни дали правителството все още смята да подаде апликация за членство в чакалнята на еврозоната до края на юни.

"За една година ние ще можем да влезем едновременно в близко сътрудничество с банковия съюз и с ERMII. Ние разчитаме на твърди уверения от нащите партньори, че няма да започнем една безкрайна игра", каза Горанов

През януари финансовият министър Владислав Горанов обяви пред чуждите медии, че България смята да подаде формална заявка за ЕRMII до края на юни, дори да няма гаранция, че ще бъде одобрена.

В края на април премиерът Бойко Борисов за пръв път обяви публично, че към София е поставено ново условие за ERMII - първо да се присъедини към банковия съюз, а после да влезе във валутния механизъм. Доскоро българската позиция беше, че първо трябва да влезем в чакалнята на еврозоната, а още на следващия ден страната ще подаде заявка за членство в банковия съюз. Заради натиска на ЕЦБ и ЕК обаче въпросната позиция явно е променена.

Според договорите за ЕС България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на присъединяване към еврозоната.

Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество". В този случай те са длъжни да изпълняват решенията на ЕЦБ, включително за обявяване на фалит на голяма банка, като в същото време нямат достъп до всички спасителни фондове, достъпни само за страните от еврозоната. Друг голям проблем са възможните финансови загуби, които може да претърпи държава извън еврото от участието си във фонда за преструктуриране.

Именно тези асиметрии са официалният аргумент на Българската народна банка (БНБ) да твърди, че присъединяването към банковия съюз на държави извън еврозоната крие рискове. Те се признават и от чужди експерти. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврото, която да е част от банковия съюз.

"Съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в "тясното сътрудничество" - механизмът, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в единния надзорен механизъм", посочи наскоро в статия подуправителят на БНБ Калин Христов. По същите причини икономисти твърдят, че страната трябва предсрочно да влиза в банковия съюз само ако това е политическо условие за еврото.