България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол

Кабинетът ще се съобрази с парламента и ще обжалва до край делото, заведено от ЕК

България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол

До 330 млн. евро глоба може да плати България по делото на Европейската комисия срещу страната заради злоупотреба с господстващо положение от държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".

Размерът на глобата беше съобщен за първи път официално от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова каза още, че правителството ще се съобрази с решението на парламента делото да се обжалва до край, вместо да се признае нарушение, за да може санкцията да бъде намалена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушението. Това противоречи на първоначалния план на правителството да признае газовия монопол и така да се стигне до 30% намаление на санкцията. Според юристи решението на депутатите може да бъде пренебрегнато законно, тъй като министрите не са задължени да спазват решенията на парламента, а само тези на Министерския съвет. Петкова обаче обяви, че няма да се възползва от тази възможност.

"Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обяви в неделя Петкова.

България вече беше осъдена от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за определяне на глобата за страната заради нарушението. "Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро", коментира Петкова и добави, че се надява сумата все пак да е по-малка. Според нея имало основание за това, тъй като Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушението, започнало през 2007 г., е преустановено през 2015 г.

Петкова коментира, че ако България признае нарушението, а не следва решението на парламента за обжалване, глобата за страната можело да бъде намалена с до 30%.

Разследването срещу БЕХ и дъщерните му газови дружества започна през юли 2013 г. Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе внесена от "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ѝ продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 г. бе отрязана от доставки и от "Газпром", макар руската компания да бе акционер в развод в дружеството. Според "Овергаз" това е станало в договорка с българската държава, в резултат на което в края на 2016 г. компанията заведе арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ѝ и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите.

По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от "Булгартрансгаз" и притежаваната от дружеството мрежа да бъдат продадени на стратегически инвеститор, но тази възможност бе категорично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предишния му мандат, а същата позиция се защитава и сега. Освен запазване на суверенитета на газовата мрежа, възможен мотив за това е и желанието на Борисов да изгради газов хъб на територията на страната.

Петкова за пореден път коментира и доклада на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене". Според нея той е дал категоричен положителен отговор за това дали е нужна нова атомна мощност. Петкова за пореден път заяви, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от парламента.

Още по темата
Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?