България очаква критичен доклад от ЕК, но какво от това

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен

Първите докладите по новия механизъм за върховенството на закона в ЕС ще бъдат представени на 30 септември. Българското правителство има основания за тревога, защото очаква засилване на критиките от Брюксел в ситуация на продължаващи трети месец антикорупционни протести с искания за оставката и на кабинета, и на главния прокурор Иван Гешев.

По-големият проблем за Борисов обаче е натискът от вън, особено ако се стигне до орязване на еврофондове. Протестите в България накараха международните медии да обърнат по-сериозно внимание на корупцията, овладяла върховете на властта в България и да атакуват ЕС, който я си затваря очите за случващото се.

От непоклатим политически фактор на Балканите и забавна фигура в Брюксел, Бойко Борисов вече е познат на Запад и с пачките евро в нощното си шкафче и с политиката си в услуга на депутата бизнесмен Делян Пеевски.

Всичко това докара куп други неприятности за Борисов. Гражданите на страните от Западна Европа започват да си задават въпроса дали техните собствени стотачки от данъците няма да се озоват в нощните шкафчета на подобни източноевропейски "демократи".

Глобалната икономическа криза, предизвикана от коронавирусната пандемия, направи западноевропейската аудитория особено чувствителна. Без съмнение много от европейските лидери, които доскоро се подсмихваха снизходително на Борисов, ще предприемат по-твърд тон, за да избегнат политически проблеми или да извлекат политически дивиденти. Групата на пестеливите в ЕС – Нидерландия, Австрия, Швеция и Финландия – вече прави точно това. Тази група може само да се разширява.

Европейският парламент също фокусира вниманието си върху проблемите в София, което показва, че брюкселската харизма на Борисов започва да вехне. На 5 октомври ЕП смята да посвети специален дебат на темата за корупцията, върховенството на правото и свободата на медиите в България.

Това, което възпира острата реакция на Брюксел, е подкрепата на Европейската народна партия за Борисов и умело градената от него легенда, че той е гарантът за европейския път на страната. Той все още успява да поддържа, но вече много по-трудно, този имидж в Европа. Паралелно с това Борисов изгради друга легенда, но за вътрешна употреба – че той е "гарантът" за безпроблемното усвояване на европейските фондове. Тези две легенди не могат една без друга и ще рухнат едновременно, ако Брюксел спре парите на Борисов.

В същото време по улиците на София се изсипаха десетки хиляди граждани да протестират срещу "гаранта" за европейските пари и бъдеще на България. Ефектът от всичко това е, че мнозина в ЕС вече се питат дали наистина Борисов гарантира нещо или ги е будалкал за пари в продължение на 11 години. Строежът на руския проект "Турски поток" с български пари, възраждането на проекта АЕЦ "Белене" и проблемите, които София продължава да създава пред европейската перспектива на Скопие, също помрачават излъскания му евроатлантически имидж.

Комисията "Лайен" се опитва да покаже решителност срещу проблемните държави в ЕС, за да не обезсмисли докладите за върховенството на закона още в самото им начало. Процедурата бе създадена, за да може Брюксел да разшири мониторинговия механизъм, като бъде измислен начин за наблюдението на Унгария и Полша. Наред с това България и Румъния да не бъдат изпускани от поглед.

Очаква се Европейската комисия да подчертае безотчетността на българския главния прокурор, да каже, че все още няма присъди за корупция по върховете на властта, да посочи кризата в медиите и да спомене с недоумение начина, по който ГЕРБ написа нова конституция.

"Следя ситуацията в България и съм разтревожена", коментира в Европейския парламент ресорният зам.-председател на ЕК Вера Йоурова.

Два дни преди доклада на ЕК, унгарският премиер Виктор Орбан поиска нейната оставка, но председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че комисията стои зад Йоурова.

В ход са обаче други политически игри в Брюксел, които могат да бъдат използвани от Борисов.

Компромисът на Германия

Преди ден Германия предложи план, който до голяма степен обезсмисля евентуалния механизъм за обвързване на върховенството на правото с еврофинансирането за страните членки. Целта на компромиса е да се отключи финансирането в размер на 750 милиарда евро за икономическо възстановяване на ЕС от кризата с коронавируса.

Германия, която е ротационен председател на ЕС, предложи схема, по която могат да бъдат спрени европейските пари за страни членки, които нарушават демократичните ценности. В същото време процедурата по задействането става по-трудна или на практика невъзможна, твърдят представители на ЕС, запознати с документа.

Ключовият момент е, че ревизираният план предвижда квалифицирано мнозинство от страни, които да одобрят предложение на Европейската комисия за спиране на еврофондовете. Първоначалното предложение на Европейската комисия беше такова квалифицирано мнозинство (поне 15 държави, съставляващи 65% от населението на ЕС) да е необходимо за блокиране, а не за одобрение на препоръка за орязване на еврофинансирането.

"Така нареченият компромис прави юлската сделка още по-лоша. Това създава механизъм, който никога няма да бъде приложен, а ще се нареди в дългия списък от инструменти, които Съветът на ЕС не използва", коментира Даниел Фройд, германски евродепутат от групата на Зелените, който докладчик по темата за механизма за върховенството на правото.

Новият текст на германското председателство маха предложената от ЕК формулировка "общи недостатъци" на върховенството на правото като достатъчно основание за наказание на страна членка. Тази формулировка е заместена с нова – "нарушения на принципите на върховенството на правото".

Освен това текстът отхвърля идеята, за която настояват ЕК и Европейския парламент, за квалифицирано мнозинство, с което да бъде блокирано предложение на ЕК за орязване на еврофондовете. Планът на Берлин предлага точно обратното – квалифицирано мнозинство да е необходимо за одобряване на предложение за орязване на еврофонодвете.

Към проблемите страни се прави още един жест. Германия предлага опция нарушенията да се обсъдят от лидерите на ЕС в Съвета на ЕС. "Политико" цитира представител на ЕП, според когото текстът е ясен по отношение на финансова корупция и злоупотреби, но твърде мъгляв по въпроса за върховенството на правото.

Каква беше идеята

Първоначалният план на ЕС посочваше обхват на области, свидетелстващи за дефицити във върховенството на правото: "създаване на заплахи за независимостта на правосъдието", както и "неспособност да се предотвратят, коригират и санкционират произволни или незаконни решения на публичните власти". Тези категории са елиминирани от документа на германското председателство.

"Всичко е ограничено до управлението на бюджета. Ако създадете зони, забранени за хомосексуални, за това няма да има наказание", коментира представител на ЕП, визирайки скорошния решения на някои местни власти в Полша.

Според някои дипломати проектът на германското председателство е резултат от прекия натиск на страни като Унгария и Полша, които от години са в открит конфликт с ЕК за върховенството на правото.

Има "нечестив съюз в Съвета на ЕС" сред страни, които искат да се забави ратификацията на сделката за възстановителния пакет, казва дипломат от ЕС. По думите му страни като Унгария блокират фонда за възстановяване заради опасения от силен механизъм, изискващ да се спазва върховенството на закона, докато самоопределилите се като "спестовни" държави имат изгода от забавяне, защото ако сделката влезе в сила по-късно, ще се похарчат по-малко пари.

В крайна сметка обаче нараства натискът за постигане на компромис, независимо на каква цена. Въпросът е дали премиерът Борисов ще успее да опази подкрепата си в Брюксел до тогава. Първият голям политически тест ще бъде дебатът за България в Европейския парламент на 5 октомври.

Споделяне

Още по темата

Още от България и ЕС