България опрощава над 56 млн. долара либийски дълг

България опрощава над 56 млн. долара либийски дълг

Както се очакваше, правителството опрости либийския дълг към България, надхвърлящ 56 млн.щатски долара и тези пари да се зачислят като принос на държавата в международния фонд “Бенгази”. Това реши МС в четвъртък и натовари зам.-министъра на външните работи Феим Чаушев да води преговорите и да подпише споразумението с Триполи.

Дългът е натрупан през 1980-те години, размерът му е около 20 млн. долара, но с лихвите към средата на юли т.г. надхвърля 56 млн. долара.

Това е дълг, който не се обслужва повече от 18 години и по който, особено в частта за лихвите, няма ясно съгласие от двете страни за неговия размер, обясни пред журналисти външният министър Ивайло Калфин. Това е разбирането ни за размера на дълга и ще предложим споразумение на международния фонд за тази вноска от наша страна, а либийската страна с друго споразумение с фонда трябва да я потвърди, допълни той.

Калфин отрича други български вноски във фонда

Според Калфин от гледна точка на бюджета ни подобно преотстъпване на дълга е най-добрият вариант, който е можело да предприеме правителството, за да изрази съпричастността си към хуманитарните задачи на фонд “Бенгази”. До този момент България не е правила вноски във фонда, посочи още той. 

България е съучредител на фонда, създаден през януари 2006 год. в Либия да събира средства за подпомагане лечението на заразените със СПИН деца. Фондът изигра ключова роля в процедурите, довели до освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар, тъй като чрез него бе демонстриран ангажиментът на Запада към заразените деца. Либийското правителство твърди, че именно чрез фонд “Бенгази” са изплатени 460 млн. щ.д. компенсации на засегнатите семейства, за да се съгласят на сделка за освобождаване на медиците.

Премиерът и външният министър на Либия заявиха на 28 юли, че България, Чехия и Катар са направили вноските, а тяхното правителство не е дало “дори един дирхам”. Прага отрече да а правила такива вноски, както и да е преговаряла за това, а зам.-министър Чаушев заяви, че до този момент българският принос във фонда бил “съвсем символичен” в сравнение със сумите, изплатени на семействата.

Според източници, цитирани от Ройтерс, обезщетенията са платени от 460-те млн. долара, предоставени на фонда като заем, който подлежи на възстановяване, когато донорите осигурят необходимия ресурс.

В четвъртък българското правителство съобщи, че към момента обещания за дарения в Международен фонд “Бенгази” са получени от 17 правителства и правителствени институции, 9 компании и една неправителствена организация.

Париж и Лондон опровергават Сейф ал Ислам

Междувременно Париж и Лондон отхвърлят категорично твърдения на сина на либийския лидер Муамар Кадафи - Сейф ал Ислам, че мащабна оръжейна сделка с Франция и предстоящо решение на Великобритания за освобождаване на либийския агент, осъден за атентата над Локърби, стоят в дъното на сделката за медиците. В интервю за в. “Монд” в сряда Ислам казва, че в първо по рода си споразумение за доставка на оръжие от западна държава, Либия ще получи противотанкови ракети за 100 млн. евро.

Никакъв договор за доставка на оръжия не е подписан при посещението на президента Никола Саркози в Либия, заяви пред журналисти в Париж говорителят на Елисейския дворец Давид Мартинон, цитиран от Франс прес

Говорител на "Даунинг стрийт" от своя страна заяви, че случаят с либийския агент Абделбасет ал Меграхи, осъден в Шотландия на доживотен затвор за взривяването на пътнически самолет на Пан Ам в края на 80-те години, е правен казус и в него няма никакво място за политически сделки.

Европейската комисия не изключва възможността да е имало двустранни споразумения между страни от ЕС и Либия по случая с българските медици, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Кристиане Хохман, говорителката на еврокомисарката по външните отношения Бенита Фереро - Валднер, заяви пред журналисти: "Не е изключено да е имало двустранни споразумения между отделни страни от ЕС и Либия". Хохман обаче отказа да коментира изявленията на Сейф ал

Френската опозиция негодува

Опозиционната Френска социалистическа партия в четвъртък отново настоя за повече прозрачност около преговорите за освобождаването на медиците.

"Това, което искам, е прозрачност: какво се случи, какво бе дадено в замяна на освобождаването на българските медицински сестри и лекар", заяви първият секретар на партията Франсоа Оланд пред телевизия Франс 2, цитирана от БТА.

Той осъди евентуална военна сделка с Триполи. "И ако не е имало размяна, ако не е имало трампа, ако не е било дадено нищо в замяна, защо трябваше да бъде подписвано военно споразумение с режима на Кадафи, който е отговорен за терористични актове, който бе неблагонадеждна държава", попита Оланд.

Според него най-лошото в случая е неосведомеността на външния министър Кушнер за военното споразумение с Либия, което е проблем за прозрачността и за контрола на изпълнителната власт.

"Не зная на кого да вярвам: на сина на полковник Кадафи или на Саркози. Надявам се да не се окаже държавна лъжа", заяви парламентарен говорител на френските социалисти.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?