България осъдена в Страсбург да плати по още три дела

България бе осъдена по още три дела в Европейския съд по правата на човека и трябва да плати обезщетения по тях. Правителството прие решение за заплащането по делата, които са заведени между 1999 и 2000 г.

Първото дело е „Дебелянови срещу България”. То се отнася до отказана реституция на двама братя наследници на прочутата Ослекова къща в Копривщица, на които държавата отнема реституираната къща като паметник на културата, въпреки че Върховният съд се произнася в полза на наследниците. Отнемането става по силата на мораториум върху връщането на имоти, които са културни паметници.

Съдът в Страсбург не се е произнесъл по искането за пропуснатите материални ползи на наследниците, но постановява, че мораториумът продължава прекалено дълго – 12 години, откакто е наложен, до произнасянето на съда, без в това време да е взето законово решение за справедливо обезщетение на собствениците, които са засегнати от него.

В полза на братя Дебелянови е присъдено обезщетение за разходи и разноски по делото в размер на 1150 евро.

По другото дело "Ковачева и Хаджиилиева срещу България", Европейският съд прие, че има нарушение на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок. Жалбоподателите са сестри и като наследници на баща си, през 1990 г. завеждат дело срещу ЖСК "Хидрострой-82" за дължими на техния баща суми за положен труд и вложени материали. На две инстанции съдът потвърждава иска частично, а през 1999 г. ВКС потвърждава решенията на предходните съдебни инстанции.

Съдът реши, че продължителността на производството – 9 години - надхвърля границите на "разумен срок". Освен това националните съдилища не са отчели факта, че в условията на инфлация с течение на времето исковата претенция на жалбоподателите значително се е обезценила. Присъденото им обезщетение е по 1200 евро на всяка и 500 евро за разходи и разноски по делото.

3000 евро неимуществени вреди и 499 евро за разходи присъди съдът в Страсбург по третото дело, при което ищецът Тодор Тодоров съди България за това, че е задържан в предварителен арест прекалено дълго, че между задържането и произнасянето на присъдата са минали повече от две години, при които той е прекарал зад решетките при унизителни и нечовешки условия. Съдът прие, че са нарушени правата на човека, забраняващи изтезанията, както и правото на всеки арестуван или лишен от свобода своевременно да бъде изправен пред съдия.