България отчита дефлация през септември

Националният статистически институт (НСИ) отчита месечна дефлация за септември в размер на – 0.1%, което е окуражаващо за усилията на страната да намали поскъпването на потребителските стоки, за да подкрепи кандидатурата си за членство в еврозоната.

Септември е третият месец за 2023 година, през който НСИ отчита дефлация – предишните бяха май и юни.

На годишна база инфлацията също се забавя - до 6.3%, но остава сравнително висока на фона на средния показател в еврозоната. Разликата е от над 2 процентни пункта. В същото време критерият за присъединяване към еврото изисква кандидатстващата държава да има инфлация (ХИПЦ), не по-висока от тази на трите страни с най-ниска стойност на показателя, плюс 1.5 пункта. 

По този повод през уикенда финансовият министър Асен Василев, който взе участие в годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд в Маракеш, заяви, че България все още има шанс да въведе еврото от 1 януари 2025 г., въпреки че прогнозата на фонда е за задържане на високата инфлация у нас.

"За инфлацията разговорът е доста интересен. У нас голямата част от нея е "внос". Тя идва основно по две линии - храни и енергия, и там нашата възможност за въздействие е доста ограничена, защото ние монетарна независима политика не можем да водим. Що се отнася до фискалната политика, бюджетът завърши 2022 г. на 0.8% дефицит на касова основа. По-"тясна" фискална политика е невъзможно да се направи - тя е една от най-рестриктивните в целия Европейски съюз с може би едно или две изключения", коментира Василев пред БТА.

По думите му инфлацията в България идва от това, че има покачване на цените в целия ЕС, а в България храните и енергията са много по-голяма част от потребителската кошница.

"От тази гледна точка ние инфлационния критерий има шанс да го покрием, но трябва да отбележим, че той не е изцяло под контрола на страната ни. Мисля, че това се разбира от нашите европейски колеги. Ще видим дали реално, ако нашата инфлация продължи да пада, този ефект на кошницата в момента, в който цените на храните започнат да падат, ще започне да работи в наша полза, тъй като в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните доклади за готовността на страните за членство в еврозоната на ЕЦБ се очакват през пролетта, б. р.) да видим как ще се придвижи инфлационният критерий. Но така или иначе аз съм оптимист, че на 1 януари 2025 г. България ще влезе в еврозоната", каза Василев.

През летните месеци българската икономика отново се върна към и инфлационен курс, подхранен от увеличението на цените на горивата и вътрешното потребление. Данните за септември показват успокояване на пазара.

През септември 2023 г. спрямо предходния месец е регистрирано най-голямо намаление на цените за развлечения и култура (-10.1%), както и за ресторанти и хотели (-1.9%).

Най-голямо е увеличението в секторите - образование (+4.0%), транспорт (+2.7%), облекло и обувки (+0.6%), дравеопазване (+0.6%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+0.5%).

Прогнозата за инфлацията в бюджета за тази година е тя да се понижи до 5.6%, а средногодишната да бъде 8.7%.

Финансовото министерство прогнозира, че през 2024 г. инфлацията ще продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3.2 %, а средногодишната ще е 3.8 %.