България отлага ударното усвояване на 15 млрд. евро след 2016 г.

Както през изминалия програмен период, така и през настоящия България отлага усвояването на европейските фондове за края му, вместо да ги използва още в началото. Това става ясно от коментарите на Европейската комисия (ЕК) по Споразумението за партньорство 2014-2020 г., които са изпратени на българското правителство.

През този програмен период помощта от ЕС за България възлиза на 15 млрд. евро. Първоначалните планове бяха еврофондовете ударно да започнат да се усвояват още в началото, за да се постигне мултиплициращ ефект с изтичащия програмен период. При драстичния спад на чуждите инвестиции, в момента парите от Брюксел са единственият източник на свежи пари в икономиката. Именно на еврофондовете разчиташе и бизнесът, но в момента кранчето е пред пресъхване - България е със замразени еврофондове по две програми – "Околна среда" и "Регионално развитие", с реален риск да бъдат спрени и парите по "Конкурентоспособност" и Програмата за селските райони. Преди седмица управляващите изразиха надежда, че това не е санкция заради влошените им отношения с Брюксел поради упорството им да строят "Южен поток", който в крайна сметка премиерът реши да замрази.

На практика бизнесът ще може да разчита на еврофондовете след 2016 г., което е неприемливо и за Еврокомисията, става ясно от направените коментари. Нещо повече - България рискува за пореден път да губи евросредства, защото по новите правила през 2018 г. ще се прави преглед как страните се справят с усвояването на парите. Тези, които не успяват, може да загубят част от средствата, които да бъдат пренасочени към по-добре представящи се.

Кабинетът на Пламен Орешарски планира до края на годината да бъдат отворени схеми срещу безработицата по програма "Човешки ресурси", за технологична модернизация на фирмите, както и "Млад фермер" по селската програма. По думите на финансовия министър Петър Чобанов, ще бъдат пуснати само такива схеми, при които има гаранции, че парите ще бъдат възстановени от ЕК до края на годината.

Липса на реформи

ЕК за пореден път констатира, че България изостава с реформите в здравеопазването, образованието, ВиК сектора и съдебната система.

Съгласно новите правила през този програмен период пари се дават срещу реформи. Това означава, че ако до 2016 г. реформите в тези сфери не са факт, България не само няма да получи пари, но ще трябва да връща и вече усвоените еврофондове. Брюксел настоява в тези сфери да има приети стратегии, план за действие с ясно разписани срокове за изпълнение и отговорности.

Европейската комисия не отстъпва и от позицията си за намаляване на броя на градовете, които да имат право на финансиране по програма "Региони в растеж". България настоява за финансиране на 67 града, разделени на четири нива. Аргументът е, че с помощта на европейските средства ще се предотврати обезлюдяването на региони в страната.

ЕК обаче изтъква, че големите градове традиционно са изправени пред предизвикателства, различни от тези на средните и малките. "Широкоспектърната интервенция в 67 града, без необходимата диференциация, не отговаря на нуждите на териториалната концентрация на ресурсите и няма да намали негативното влияние на обезлюдяването", смятат в Брюксел. Оттам поясняват, че по-малките градове са предимно по периферията, в селски и планински региони, което повдига въпроса дали са подходящи за инвестиции за сметка на такива с устойчиво градско развитие.

"Докато съм министър на регионалното развитие ще продължа да отстоявам позицията 67 града да имат достъп до финансиране" по програма "региони в растеж", заяви междувременно Десислава Терзиева. Тя допълни, че държи на "умерения полицентричен модел на развитие, като инструмент за намаляване на различията между регионите". "Не считам, че целият финансов ресурс трябва да бъде концентриран само в големите градове. Средните и малки градове имат също нужда от инвестиции, които ще стимулират растежа и ще подобрят условията на живот", допълни министър Терзиева.

ЕК намира, че програмата за ремонт на пътищата не е защитена, защо еврофондовете трябва да се използват за второкласни и третокласни пътища. И освен това - местните и регионалните пътища трябва да са част от национална система, която да е свързана с трансевропейската пътна мрежа.

Правила и прозрачност

България е критикувана и за правилата за усвояването на еврофондовете, прозрачността и обществените поръчки. ЕК настоява управлението на еврофондовете да става чрез закон, а не чрез постановления, както е в момента.

Правителството на ГЕРБ беше подготвило такъв законопроект и част от депутати на БСП в този парламент бяха склонни да го приемат, но кабинетът на Пламен Орешарски отказа да го внесе, защото "няма време". Очевидно е, че това сега ще трябва да се случи.

ЕК настоява и за видим напредък в съдебната реформа, какъвто не се вижда през последните години, както и по отношение на въвеждането на електронното правителство и електронното правораздаване. Това е един от начините за засилване на прозрачността, смята ЕК.

Българските власти трябва да изяснят как различните институции за обучение и стратегии ще оперират и ще се допълват една друга, особено като се има предвид предложението за създаване на Академия за проектомениджмънт. Действията трябва да включват засилване на прозрачността и честни правила, третиращи мениджмънта и контрола на еврофондовете, в това число и отговорността на властите за разходването им.

ЕК има редица забележки относно обществените поръчки. Необходимо да се подобри прилагането на правилата, базирани на добрите практики, общоприети централизирани принципи и указания и използването на стандартни документи. Трябва също да се засили контролът, така че да се намалят рисковете от различни тълкувания, връзкарството и даването на подкупи.