България отново на съд: На ЕК й писна от шикалкавенето за прашния въздух

Европейската комисия съобщи, че предявява иск за налагане на финансови санкции срещу България пред Съда на ЕС заради това, че страната ни три години нищо не е направила за да изпълни задълженията си за намаляване на запрашаването на въздуха при предишното осъждане през април 2017 г. и обещава да предприеме нещо чак през 2024 г.

Днес в България се наблюдават някои от най-големите превишения в ЕС на годишните и на дневните пределно допустими стойности за прахови частици, с произтичащите от това опасности за здравето. Особено големи са превишенията при дневните пределно допустими стойности - те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно правилата, обясни в четвъртък комисията решението си да съди отново страната.

Макар да минаха повече от три години от първото осъждане, България все още не е започнала действително да прилага по места обещаните мерки за намаляване на запрашаването, а е информирала Брюксел, че повечето мерки се подготвят или предстои да влязат в сила през 2024 г.

През април 2017 г. България беше осъдена заради системно прекомерно запрашаване на въздуха в редица общини и ѝ бяха поставени изисквания за вземане на мерки за намаляване на фините прахови частици. През ноември 2018 г. стана ясно, че страната е постигнала много малко за подобряването на качеството на въздуха и Брюксел ѝ даде два месеца срок да предприеме реални мерки, а не само такива на хартия или отново ще ни даде на съд, като този път ще иска налагането на глоба. Тогавашният екоминистър Нено Димов прехвърли вината за това на общините, защото те не полагали усилия за намаляване на запрашаването.

Две години по-късно търпението на Брюксел свърши и искът е факт, тъй като представените от нашата страна данни за 2015-2019 г. потвърждават, че продължава да не се спазват пределно допустимите норми за запрашаване.

Изхарчени милиони, а въздухът все така прашен

В същото време от еврофондовете бяха изхарчени милиони, за да изготвят общините програми с мерки за опазване качеството на въздуха, които от години включват едно и също – увеличаване на миенето на улиците и почистване.

През декември 2018 г. екоминистерството директно отпусна 111 млн. лв. на София и още шест града за смяна на старите печки за отопление, които се считат за най-големия замърсител на въздуха. Две години по-късно не е ясно какъв е напредъкът по тези програми. София отчете над 5 хиляди заявление за смяна на печките или за газифициране, което е под една десета от всички топлещи се с твърдо гориво в столицата.

Това е поредната съдебна процедура срещу страната ни, след като през юли 2019 г. бе заведен иск заради замърсяването със серен двуокис. Отново бе установено, че България трайно не спазва пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната си част, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. Там са разположени държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", свързваната с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" и т.нар. американски електроцентали ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Последните две са единствените въглищни централи у, нас, които покриват всички европейски изисквания за пречистване на изхвърляните от тях вредни емисии.

Последно последно предупреждение заради проекти в "Натура 2000"

В четвъртък Европейската комисия съобщи още, че изпраща последно предупреждение на България и заради това, че все още няма одобрени планове за управление на български зони от европейската екомрежа "Натура 2000".

За това страната ни бе последно предупредена през юли 2020 г. Тогава Европейската комисия сигнализира България, че системно не полага усилия, за да определи мерки за опазване на видовете в тези територии и ако не предприеме действия в тримесечен срок, ще заведе иск пред Съда на Европейския съюз.

Мотивът на Брюксел тогава бе, че макар през 2007 г. България да е определила защитените зони от "Натура 2000", все още за 207 зони за местообитанията няма издадени финални актове за обявяване. За защитените зони за местообитанията не са определени специфични цели и мерки за опазване на местообитанията и видове в тях.

През октомври екоминистерството обяви, че ударно обявява зони от "Натура 2000" именно, за да избегне наказанията.

От Брюксел обаче считат напредъка за недостатъчен и че местообитанията са застрашени от различни инвестиционни проекти.

Нови жалби и проверка на разрешения, дадени в зони по "Натура 2000" през 2019-2020 г., показват, че проблемите все още съществува и продължава издаването на разрешения за проекти въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки, посочват от ЕК.

България разполага с два месеца, за да отстрани нарушението, иначе комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС, пише в съобщението.