България отново привика македонския посланик заради провокация

Пак е поругано българското знаме на фона на изявления, че ЕС е "морално" задължен да приеме Скопие

Сн. ЕПА/БГНЕС

Българското външно министерство отново привика временно управляващия посолството на Северна Македония в София Владимир Кръстевски на разговор и му връчи протестна нота, след като за пореден път бе поругано българското национално знаме.

Този път е свалено знамето от Търговско-икономическото представителство в Генералното консулство на Република България в Битоля. Увреден е и пилонът.

Така на фона на призивите на македонския премиер Зоран Заев, че ЕС има "морален" ангажимент да приеме Скопие, в страната продължават провокациите към България.

"Всяко действие, израз на омраза срещу друга държава или нейните граждани, противоречи на основните ценности на съвременните демократични общества и пречи на утвърждаването на добросъседски отношения. В хода на срещата беше изразена отново загрижеността на българската страна от зачестилите случаи на атаки и проява на агресия, провокирани от омраза към България, включително спрямо граждани на Република Северна Македония с български произход или такива, симпатизиращи на страната ни", съобщиха от МВнР.

Македонското външно министерство за пореден път бе принудено да осъди поругаването на българското национално знаме.

"Този вандализъм и безотговорно действие на индивид, чиято самоличност ще подлежи на проверка от властите, по никакъв начин не трябва да се приравнява с населението на този традиционно консулски и космополитен град", посочват от македонското външно министерство.

Това обаче не е изолиран акт. Зад подобни случаи досега стояха представители на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която защитава позиция за недопускането на каквито и да е компромиси към България.

Вандалската постъпка даде възможност и на българската ВМРО да се включи по темата.

"България трябва да защити националния си интерес и да изиска предприемането на конкретни мерки срещу извършителя, а също и гаранция, че държавата Северна Македония ще противодейства на тази позорен акт, превърнал се вече в тенденция", посочи евродепутатът Ангел Джамбазки.

Според македонското външно министерство "подобно изолирано и неконтролирано поведение не допринася за усилията за задълбочаване на приятелството, добросъседството и сътрудничеството между двете страни, както и за съвместните усилия за задълбочаване на интеграцията между РСМ и Европейския съюз".

Фактите обаче са, че досега македонското правителство начело с премиера от СДСМ Зоран Заев отказва да направи реални стъпки, за да удовлетвори изискванията на България.

Така Скопие буксува на едно място от месеци. Сегашният ротационен председател на ЕС Словения обяви за приоритет присъединяването на страните от Западните Балкани, но не се очертава промяна на българската позиция. София отказва да одобри преговорната рамка на Северна Македония за ЕС и така процесът остава блокиран.

Преди ден Заев коментира, че "всички държави от ЕС са съгласни, че Република Северна Македония е изпълнила това, което се изисква от нея, а сега ЕС има морално задължение да изпълни обещаното".

Заев коментира, че членството на страната в ЕС е перспектива и без алтернатива, въпреки разочарованието от блокирането на процеса на евроинтеграция от България.

Според него това, че страната е изпълнила всички критерии, е било потвърдено с решението и препоръката на Европейската комисия да се проведе първата междуправителствена конференция със Северна Македония, чиято организация по-късно беше блокирана от България.

"Всички реформи в страната са изпълнени или са в ход, с нашите съседи решихме въпроси, които бяха отворени в течение на няколко десетилетия. Северна Македония е успешен модел на функционална мултиетническа общност и лидер на регионалното сътрудничество, а с членството в НАТО ние се превърнахме във фактор за стабилност в Западните Балкани", каза Заев.

Гърция и Северна Македония регулираха успешно отношенията си с Преспанското споразумение, докато България не успя да направи това с договора за добросъседство от 2017 година.

За октомври е планирана и среща на върха между ЕС и Западните Балкани, като Скопие се надява дотогава България да вдигне блокадата и да одобри преговорната му рамка за ЕС.

Засега обаче няма никакви изгледи това да се случи, а евентуалните нови избори у нас на практика правят невъзможен бърз пробив.

Служебното правителство каза, че следва рамковата позиция от 2019 година за Северна Македония, която е изпълнена с "червени" линии.

Споделяне

Още по темата

Още от България