България отваря глава "";Правосъдие"" заради следствието?

Възможно е да бъде отворена глава "Правосъдие и вътрешен ред" от преговорите за членството ни в Европейския съюз заради негативните оценки за досъдебната фаза на разследването, заяви зам.председателката на парламента Камелия Касабова.

Допускането на възможност за отваряне на една от най-трудно приключените глави през октомври м.г. е знак, че проблемът със съдебната реформа и все още бавния и неефективен процес на разследване, а оттам - на правосъдие, може да обърне фатално колата към Брюксел, коментират юристи.

Отново излезе на показ разнобоят не само между магистратите и политиците, но и между самите управляващи - в правителството и в Народното събрание. Министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева би тревога, че не сме напреднали изобщо по тази глава, а депутатите ще си изясняват след лятната ваканция какви ангажименти са поети от преговорния екип и дали трябва пак да се пита Конституционния съд за мястото на следствието.

Паралелно министър Меглена Кунева отправи призив към всички политици - управляващи и опозиция, да не спекулират с евроинтеграцията в оставащата до изборите една година, а да приемат законите, забавени и от правителството, в което тя е министър, и от парламента, където НДСВ и ДПС дълго време имаха мнозинство, за да прокарат важните проекти.

Касабова: С промени в НПК може да си спестим структурна промяна за следствието

Макар и с уговорката, че не може да бъде категорична в прогнозата си за отваряне на преговорна глава 24, шефката на временната комисия за промени в конституцията Камелия Касабова категорично заяви, че Европейският съюз не задължава България по императивен начин в глава "Правосъдие и вътрешен ред" къде точно трябва да бъде следствието.

Касабова наблегна, че Европейската комисия изисква единствено досъдебната фаза да бъде така преструктурирана, че да стане по-ефективна, както и да има по-ефективен и бърз процес. Тъй като повече от година това не стана обаче, последните негативни оценки на евронаблюдателите включват и препоръка за структурна промяна - следствието да бъде извадено от системата на независимата съдебна власт. Вариантите са да два - да бъде водещо разследването звено в системата на МВР или - да е подчинено на прокуратурата. Въпреки инструкциите за съвместна работа на прокуратура, следствие и дознание, Брюксел констатира, че се събират негодни доказателства за съд.

Следователите обаче настояват да останат като независимо звено в рамките на съдебната система и да запазят имунитета си. Затова и шефът на НСлС лансира варианта на модела на съдия - следователите във Франция. Според министъра на евроинтеграцията Меглена Кунева обаче следователите може да останат магистрати, но въпросът е дали да има независима Национална следствена служба.

Не е задължително преструктуриране, важно е да стане ефективно следствието, смята обаче Касабова. Тя допусна, че е твърде възможно да се запази сегашния статут на следствието и въпросът да се уреди с промените в НПК, които предвиждат по-голяма част от правомощията да се прехвърлят на дознателите в МВР. За прехвърляне на 95 процента от делата към МВР са и правосъдният министър Станков, и МВР шефът Петканов. Заради този проект магистратите ги обвиниха, че заобикалят конституцията и ликвидират следствието без да имат право, орязвайки правомощията му.

Проблемът, който се поставя от Европейската комисия, е за следствието и за едно работещо дознание с ефективност и прозрачност, а не за мястото им, посочи Касабова.

По думите ѝ България само може да избере модела, по който да изпълни указанията. Тя допълни, че няма европейска директива за мястото на следствието и този въпрос е от компетенциите на националната уредба и виждане по въпроса.

В парламента пак не знаят какво е договорил преговорния екип

На този етап комисията за промени в конституцията няма да обсъжда промени в конституцията, свързани с мястото на следствието, категорична е Касабова. По думите ѝ било прекалено рано. Трябвало първо специалистите да изяснят и дадат разумен прочит на поетия ангажимент към ЕС.

"Трудно ми е да взема отношение какво слагат практически зад този прочит преговарящият екип, вътрешните работи, правосъдният министър", заяви зам.шефката на парламента.

Ако стигнем до извода, че трябва да се направи структурна реформа на досъдебната фаза, след уточняване на позициите на водещите министерства в тази област и на преговорния екип, тогава вече може да се мисли дали ще се отправя ново питане до Конституционния съд (КС), отговори на въпрос Камелия Касабова. Тя подчерта, че всички промени в конституцията трябва да станат в един пакет. До преди десетина дни управляващите изобщо не включваха промени в глава "Съдебна власт", свързани с мястото на следствието, защото те могат да бъдат направени само от Велико Народно събрание. За свикването му не бе постигнат консенсус, а след питане на президента, което също не поставяше въпроса за следствието, КС се произнесе, че останалите поправки, свързани с членството ни в ЕС, могат да се приемат от този парламент.

Касабова допусна, че изясняването на казуса ще е факт едва в началото на септември.

В понеделник евроминистърката Кунева съобщи, че на 1 септември е поканена в Брюксел на последни консултации преди приключването на доклада за напредъка ни, който се очаква да излезе през октомври. Тя е убедена, че негативните оценки ще бъдат записани в него. Касабова не се нае да коментира дали в този доклад вече може страната да бъде задължена да направи структурна промяна за следствието. Мониторингът включва изпълнение на ангажиментите, подчерта тя и посочи, че трябва да ги изпълняваме.

Кунева кани опозицията да помогне на управляващите за ЕС

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева разкритикува политиците от всички партии, че спекулират с евроинтеграцията. Тя отбеляза за пореден път, че има закъснение в дейността на Народното събрание и Министерския съвет. От думите на Кунева излиза, че опозицията, която критикува кабинета, ще трябва да му се притече на помощ, за да изпълни ангажиментите, поети пред Брюксел.

"Ще бъде деструктивно, ако партиите започнат още от сега предизборна борба и се изостави работата в парламента", предупреди Кунева.

Неотдавна министър Кунева скастри и колежката си в управлението - зам.председателя на парламента Камелия Касабова, че вдига шум около идеята да се проведе референдум за ЕС. Тогава Касабова, подкрепена от шефа си Огнян Герджиков, предложи еврореферндумът да се проведе едновременно с парламентарните избори догодина и предизвика обвинения от останалите партии към НДСВ, че иска така да си осигури повече гласове на изборите.

"Изборите са едно - има цяла година, а работата, която трябва да се свърши е в рамките на четиригодишния мандат и на парламента, и на правителството. И няма извинения, ако тя не стане. Иначе щяхме да имаме три години мандат и една година предизборна борба", заяви евроминистърката по БНР от Русе.

Управленският мандат обаче е за НДСВ и ДПС и техните представители в парламента и изпълнителната власт, към които би трябвало да се отправят призивите "да си свършим работата". За трите години от мандата още не са написани законите, свързани с евроинтеграцията. Липсват и закони, които трябваше да имаме още преди да влезем в НАТО. В четвъртък правителството ще гледа закона за управление на кризи, а тепърва ще се пишат и нови закони за службите.