Пропадане: Медиите ни вече 112-ти по свобода

България пропада с още едно място и вече е на 112-а позиция в тазгодишната класация на "Репортери без граници" (RSF) за свобода на медиите от общо 180 държави, включени в индекса, съобщи неправителствената организация.

От 2018 г. досега страната ни бе залепнала на 111-то място, след като през 2016 г. се бе сринала до 113-то. Най-високата позиция досега България е заемала през 2002 г., преди присъединяването си към Европейския съюз, когато бе 34-та в класацията.

Освен че пада с още едно място надолу, България си остава на последното място сред страните от Европейския съюз в Индекса за свобода на пресата. Втората страна най-лоши резултати в Съюза е Унгария, която е с 10 места над България и заема 92-о място.

В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място. Сърбия е на 93-о място, Македония на 90-о, Гърция на 70-о, а Румъния - на 48-мо място.

В доклада на "Репортери без граници" за България е записано:

"Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти."

"През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията. През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система.", отбелязва RSF.

Журналистът Димитър Кенаров бе задържан в нощта на 2 септември (протестната акция Велико народно въстание) заедно с десетки други протестиращи, също подложени на полицейско насилие. Кенаров е крещял на полицаите, че е журналист, но не са му обърнали внимание. Представители на Европейския парламент, на Асоциацията на европейските журналисти, RSF и др. настояха за безпристрастно разследване на случилото се, но полицията и прокуратурата не откриха нищо нередно https://www.mediapool.bg/kak-ne-se-razsledva-politseisko-nasilie-news316546.html .

Смъртните заплахи срещу журналиста от Анкикорупционния фонд Николай Стайков бяха отправени след като публикува разследването "Осемте джуджета". Тормозът спря, когато той даде гласност на заплахите.

Главният редактор на "168 часа" Слави Ангелов бе бит пред дома му през март 2020 г., поръчителят на побоя остава неразкрит.

По-нататък "Репортери без граници" организацията обръща внимание на токсичната медийна среда в България:

"Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като "Биволъ" и групата "Икономедиа", представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на "Икономедиа" Иво Прокопиев най-после беше оправдан по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани".

Влошената медийна среда в България бе отбелязана като сериозен проблем и в резолюцията на Европейския парламент за страната от есента на 2020 г.

RSF посочва в доклада си, че механизмите, създадени от Европейския съюз за защита на основните му ценности, не възпират правителствата в държавите от Централна и Източна Европа в опитите им да заглушат или превземат независимите медии. "ЕС изглежда безсилен. А новосъздаденият механизъм, обвързващ достъпа до европейско финансиране с върховенството на правото, не отчита свободата на медиите", пише организацията.

Според "Репортери без граници" журналистиката е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като "много лоша", "лоша" или "проблематична", съответно в картата на медийната свобода по света са отбелязани с черен, червен или оранжев цвят.

Само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика. За сравнение, техният брой миналата година беше 13 държави (8%). Германия вече не е сред страните, където медийна среда се определя като "добра" (спад с две позиции до 13-о място).

Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията. Първите места в класацията традиционно се заемат от скандинавските държави – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана в топ 10 от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-о и 12-о място са Белгия и Ирландия, а 13-а е Германия.

Европа и Америките продължават да бъдат континентите, където ситуацията с медийната свобода е най-благоприятна. Америките обаче са на първо място по увеличаване на регионалните нарушения (с 2.5 процента). В Европа пък е отчетено значително влошаване на показателя "злоупотреби". Актовете на насилие срещу журналисти са се увеличили над два пъти в Европейския съюз и на Балканите, при ръст от 17 на сто в световен мащаб.

Данните анализирани в допитването на "Репоретри без граници", които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен. Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия Изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми.

"Асоциация на европейските журналисти" (АЕЖ) - България цитира проучване на международна компания за комуникации и маркетинг Edelman, което разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година. Според 59% от анкетираните в 28 държави журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна. Но в действителност плурализмът в журналистиката и сериозните репортажи служат за борба с дезинформацията и "инфодемията" – манипулирана информация и слухове.

"Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация. Но за съжаление правенето и разпространението на журналистика са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговор на заразната (виралната) дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи,журналистиката е основното средство, гарантиращо че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти", каза генералният секретар на "Репортери без граници" Кристоф Делоар, цитиран от АЕЖ- България.

"Емблематично съвпадение е, че докладът на "Репортери без граници", излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България", каза Ирина Недева, председателка на АЕЖ – България.