България пак не отговаря на политическите критерии за еврото

България за поредна година отговаря на формалните икономически критерии, но не и на неформалните политически условия за членство в еврозоната.

Това става ясно от поредния "Конвергентен доклад" на Европейската централна банка, който изследва готовността на държавите от ЕС за членство в зоната на общата валута.

От седемте страни, които искат да се присъединят към еврозоната, нито една не отговаря на всички критерии, се посочва в документа. В него са оценени икономиките на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

България отговаря на критериите за инфлация, дългосрочен лихвен процент, влиза и в маастрихтските критерии за дефицит и дълг. В последните две години страната не е участвала във "Валутно-курсовия механизъм II" (ERM II), каквото е другото изискване, но валутният курс е фиксиран към еврото заради борда, се посочва в доклада.

Въпреки че отговаря на всички числови критерии, страната няма да получи "зелена светлина" за еврото, докато не завърши успешно започналия преглед на активите на банковия сектор и докато не подобри конкурентоспособността на икономиката си, твърдят запознати с преговорите.

ЕЦБ се притеснява и за устойчивостта на резултатите по отношение на инфлацията и дефицита.

Според доклада като цяло икономиките на всички страни се намират на здрава основна, но техните закони не са в съответствие със стандартите на ЕЦБ.

"Разглежданите седем държави са в съответствие с повечето от количествените икономически критерии, но никоя от тях не отговаря на всички задължения, предвидени в Договора, включително критериите за правно сближаване", заяви ЕЦБ.

Правната рамка в нито една от седемте страни не е напълно съвместима с всички изисквания за приемане на еврото. Остават в сила несъвместимостите по отношение на независимостта на Централната банка и по-специално институционалната и финансовата независимост на техните централни банки, както и личната независимост, се посочва в доклада.