България първенец по кешови активи на населението

България е на първо място сред осем страни от Централна и Източна Европа по кешовия процент от финансовите активи на домакинствата. Въпреки намалението през последните години, все още високото ниво е показател и за сравнително високия дял на сивата икономика в страната.

Това показва представеното във вторник проучване на финансовите активи на домакинствата в държавите нови членки или кандидат-членки на ЕС, наречени страните от Нова Европа. Проучването е осъществено от Булбанк Уникредито и Pioneer Investment.

Към края на миналата година активите на българите са достигнали 34% от Брутния вътрешен продукт (БВП), като богатството на населението нараства постепенно след финансовата криза от 1996 и началото на 1997 г. Прогнозите са предкризисното ниво на спестявания да бъде достигнато около 2007 г., когато се очаква страната да влезе в ЕС.

През 2003 г. почти 33% от финансовите активи на българските домакинства са били парите в обръщение, докато в седем от останалите изследвани държави нивото на кеша се движи от 5.1 до 17.2 процента. За последните четири години разплащанията в кеш в България са намалели само с около 4 процента.

Изследването показва още и че страната ни заема последно място по спестявания на населението извън парите кеш и банковите депозити - в ценни книжа, акции, взаимни фондове, застраховки и пенсионни фондове.

В Чехия, Унгария и Полша, както и в Турция, този вид инструменти поемат близо 35% от финансовите активи на населението, докато за ЕС нивото е над 60 на сто.

Прогнозите на Булбанк са за постепенно увеличаване на ръста на спестяванията на българите във взаимни и в пенсионни фондове, като темпото им на нарастване до 2007 г. ще бъде 3-4 пъти по-високо спрямо ръста на банковите депозити.

Дори и след влизането ни в ЕС обаче банковите депозити, които в момента заемат почти 60-процентен дял от спестяванията, ще останат най-предпочитания инструмент за българина. Това се обяснява с все още слабия интерес на домакинствата към по-структурираните и високодоходни, а съответно и по-рискови инвестиционни форми, както и с ограничените възможности на финансовия пазар да оказва влияние върху спестяванията и инвестициите. Прогнозите все пак са за постепенно увеличаване на инвестициите във взаимните фондове от страна на по-младото поколение

В изследването на Булбанк се отбелязва ниското, дори и за страните от Нова Европа, ниво на инвестиции в акции, търгувани на фондовия пазар в България.

От изследователската група специално наблегнаха и на парадокса, че вноските в допълнителните пенсионни фондове в България са едни от най-ниските при положение, че самата осигурителна тежест е сред най-високите в страните от Нова Европа.

Страната ни е на едно от последните места в класацията и по финансови активи на глава от населението - 773 евро за миналата година, като зад нас е само Румъния. Дори първенецът в групата - Чехия с 5 592 евро, обаче изостава близо 8 пъти от средното ниво в 15-те стари членки на ЕС, което е 41 628 евро на човек.

2003г.
ЕС-15
НЕ-12
Италия
Население (млн.)
380
177
57
Банкови Сметки/ Население
134%
53%
63%
БВП (на глава от нас. в евро)
24,174
3,998
21,930
Финансови активи на глава от нас. в евро
41,628
1,897
35,800
Финансова задлъжнялост на глава от нас. в евро
14,498
362
5,296
Притежание на жилище в %
64%
62%
76%

В същото време, отчитайки ръста на взиманите кредити, до края на тази година България ще изпревари средното за Нова Европа ниво на финансова задлъжнялост на домакинствата като процент от БВП - 9.1 на сто. Задлъжнялостта на населението все още се отчита като ниска на фона на средните нива за ЕС - 59.3% в края на 2002 година.

Като фактори за кредитния апетит на населението се оценяват подобряването на стандарта на живот и по-високата оценка, която домакинствата дават на собствения си потенциал да обслужват заеми. В същото време, банките в България са стимулирани да кредитират заради подобрените механизми за събиране на вземанията и разширения обхват на кредитния регистър.

Анализаторите от групата на Уникредито посочиха, че в следващите няколко години двете противоположни тенденции - увеличаване на спестяванията и увеличаване на потребителската консумация, ще продължат да растат едновременно. Опитът от напредналите в пазарните реформи държави от Централна Европа показва, че в първите години на икономически растеж след стабилизацията се засилват потребителските апетити, което в момента се забелязва и в България.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?