България под контрола на МВФ, макар и с предпазно споразумение

Рейтинговите агенции "Стандарт енд Пуърс" и ФИТЧ категорично са препоръчали България да продължи споразумението си с МВФ, макар и в по-леката форма - предпазно. Това стана ясно от изявление на заместник финансовия министър Красимир Катев в предаването "Портфейл" на Дарик радио.

Сегашното 2-годишно стендбай споразумение на България с фонда завършва пред февруари догодина.

Миналата седмица Катев и финансовият министър Милен Велчев бяха на посещение в САЩ. На среща с двете рейтингови агенции в Ню Йорк, "Стандарт енд Пуърс" и с ФИТЧ категорично са подчертали, че биха гледали с много добро око, ако България не прекрати споразумението след изтичането му, а го трансформира в по-леко, предпазно. От двете агенции са обявили, че в такъв случай шансът за по-висок рейтинг и за по-добро възприятие на българската държава ще бъде по-добър.

Катев днес също каза, че ако вместо да прекрати споразумението с МВФ догодина, правителството го трансформира в предпазно, това ще бъде доста добър сигнал и за българската, и за чуждестранната инвеститорска общност. По време на Интернет-чата в понеделник зам.финансовият министър също намекна, че най-вероятно правителството няма да прекрати споразумението с фонда след изтичането на сегашното.

И при стендбай, и при предпазните споразумения съответното правителство и МВФ се договарят за конкретна програма от мерки, които трябва да се изпълняват в определени срокове. И в двата случая фондът налага и финансови ограничения, които трябва да се спазват.

Разликата е, че при стендбай споразуменията - каквото е сегашното - МВФ отпуска ефективен заем на съответната изпълнителна власт в подкрепа на платежния баланс. При предпазните споразумения също има договорена кредитна сума, която обаче се ползва от правителството само в краен случай, обикновено при неблагоприятни външни фактори, а не неблагополучия във вътрешната икономическа политика.

За евентуална трансформация на сегашното споразумение с МВФ в предпазно се заговори още в края на миналата година. Тогава ръководителят на МВФ-мисията за България Джералд Шиф обяви, че фондът сам е предложил на кабинета Сакскобургготски да трансформира в предпазно стендбай споразумението още преди неговото изтичане. Мотивът бе, че вече има натрупан достатъчен фискален резерв, с който българското правителство може да посреща плащанията по външния дълг и не се нуждае от допълнително кредитиране. Кабинетът обаче предпочете да изчака приключването на големите приватизационни сделки с Булгартабак и БТК, преди да вземе решение. Те не са финализирани и до този момент.

В същото време, от средите на управляващите напоследък зачестяват сигналите за нежелание България да продължи взаимоотношенията си с МВФ под формата на споразумение. На различни срещи с бизнеса представители на изпълнителната власт, включително и на зам.министерско ниво, са обяснявали че правителството ще може да удовлетвори исканията за данъчни преференции след февруари 2004 г., когато приключва сегашното споразумение с фонда.

Увеличава се и натискът за държавно субсидиране на различни сектори. "Отличник" в това отношение е земеделското министерство, което до момента успява да прокара почти всичките си "активни мерки" през парламента под формата на законодателни промени. За опасността през 2004 г. бюджетните разходи, разписани в различни закони, да надхвърлят недопустимо приходите в хазната, предупреди и финансовият министър Милен Велчев в доклада си до правителството, предизвикал медиен шум преди десетина дни.