България подава заявка за банковия съюз

Страната се съгласи да изпълни всички условия. Влизането в надзорния механизъм и чакалнята на еврозоната ще е в един и същи ден

Заседанието на Еврогрупата на 12 юли.

България се очаква всеки момент да подаде официалното си искане да се присъедини към банковия съюз на ЕС. Това бе договорено от българските власти с държавите членки на Еврогрупата, с Европейската централна банка и Европейската комисия, стана ясно на специална пресконференция в Брюксел в четвъртък вечерта, когато европейските държави и институции дадоха положителен сигнал за придвижването на България към еврозоната.

Еврогрупата, ЕЦБ и ЕК излязоха със специално изявление, с което се ангажират приемането на България в чакалнята на еврозоната - Валутно-курсовият механизъм II (ERMII), и в банковия съюз да стане в един и същи ден, когато и да е той. Изявлението дойде след изпратено писмо от България, с което тя обявява, че поема да изпълни пакет от условия, за да влезе в чакалнята за еврото - ERM II и банковия съюз.

От писмото, пратено на 29 юни, става ясно, че страната ще подаде заявката за банковия съюз в първия работен ден след положителен знак от страна на европейските власти, какъвто бе даден в четвъртък вечерта. Това означава, че още в петък София трябваше да внесе официалното си искане в ЕЦБ за влизане в банковия съюз. От правителството, което трябва да подаде заявката, нямаше никаква информация по въпроса в петък. От пресцентъра на финансовото министерство казаха, че не могат да отговорят в рамките на работния ден, защото министър Владислав Горанов е на заседание на ЕКОФИН в Брюксел.

С писмото си, освен влизането в банковия съюз, България поема още 5 конкретни ангажимента - засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор, на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността.

Представители на еврозоната заявиха, че страните членки са решени допускането на нови кандидати да отразява научените уроци от финансовата криза, особено как банкова криза в една страна може да стовари върху останалите.

Борбата с корупцията ще се следи изкъсо, но няма да е предусловие

По отношение на България има специфични опасения, тъй като от присъединяването си към ЕС досега тя е под наблюдението на Брюксел за борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Очакваме българските власти цялостно да изпълнят реформите, наблюдавани от Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България, в светлината на тяхната важност за стабилността и интегритета на финансовата система", пише в изявлението на евроинституциите.

В отговор на въпрос на "Файненшъл таймс" зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заяви на пресконференцията, че прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка за България по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност не е предусловие за влизането в банковия съюз и ERMII, макар че  ще се следят изкъсо и тези въпроси.

Еврогрупата е приела условието на България обвързването на членството в ERMII и банковия съюз да важи занапред и за всички останали държави, които искат да приемат еврото, за да има равно третиране.

България се е прицелила да влезе в ERMII до юли 2019 г.

С писмото си България настоява да влезе в ERMII до юли 2019 г. Евроинституциите не поеха никакъв ангажимент за конкретна дата, макар че  ЕК посочи, че процесът би следвало да отнеме около година. Крайното решение за банковия съюз ще се вземе от ЕЦБ, а за ERMII - от държавите в Еврогрупата, Дания и ЕЦБ, като е необходимо и положително становище на ЕК.

"ЕЦБ и Европейската комисия съобразно правомощията си според договорите и вторичното законодателство ще наблюдават ефективното изпълнение на поетите ангажименти (от България, б. р.). След като дадат положителна оценка, ще се вземе решение от отговорните за ERMII страни по формалната кандидатура на българските власти за участие в ERMII. Решението ще бъде обвързано с решението на ЕЦБ за установяване на "тясно сътрудничество", в пълно съответствие с условията, установени в законодателната рамка. Това означава, че България едновременно се присъединява към ERMII и банковия съюз", пише в съвместното изявление на евроинститециите.

Предстои нова мащабна проверка на банковата система

Макар за присъединяването към ERMII да липсват официални критерии, от България бе поискано първо да се присъедини към банковия съюз, ако иска левът да бъде допуснат в ERMII, което пък е условие за влизане в еврозоната.

Преговорите за банковия съюз ще се водят от надзора на ЕЦБ. За да бъде одобрено членството, към страната има три условия - промени в законодателството, промяна в извършването на банковия надзор и нов цялостен преглед на банковата система чрез проверка на активите и стрес тестове по подобие на този, извършен през 2016 г.

Въпреки че ЕК и България твърдят, че до 1 година страната ще изпълни мерките за влизане в банковия съюз, от ЕЦБ заявиха, че процесът може и да се проточи и повече, тъй като всичко зависи от това какво ще бъде установено в хода на преговорите.

Българските власти се надяваха да получат гаранции, че влизането в банковия съюз ще е достатъчно условие за присъединяване към ERMII. От изказванията на Еврогрупата, ЕК и ЕЦБ и официалното писмено изявление става ясно, че обещанието засега е политическо, а не юридическо. Ясно е, че страната ще влезе в един и същи ден в двата механизма, макар да няма конкретна дата кога.

България се съгласява безусловно да изпълнява нарежданията на ЕЦБ

Според договорите за ЕС България е длъжна да се присъедини към банковия съюз към момента на присъединяване към еврозоната. Въпреки това обаче държавите извън еврото могат да влязат частично в банковия съюз и преди това чрез механизма на т. нар. "тясно сътрудничество".

Де юре влизането в банковия съюз става с решение на ЕЦБ за установяване на тясно сътрудничество между нея и БНБ, сочи еврорегламент 1024 от 2013 г.

Преди това обаче България трябва да прати искане до ЕЦБ, ЕК, Европейския банков орган и другите държави членки.

С внасянето на искането София се съгласява да спазва безусловно всички нареждания и искания на ЕЦБ по отношение на банките си и да предоставя пълна информация на институцията във Франкфурт за тази цел. В същото време страната няма право на глас в управителния съвет на институцията. Ако БНБ не изпълнява нарежданията на ЕЦБ, Франкфурт може да преустанови тясното сътрудничество.

Ако веднъж влезе в банковия съюз, България може да излезе от него най-рано три години след влизането.

Ако България твърдо не е съгласна с конкретно решение на ЕЦБ, например за фалит на банка, и възражението ѝ не бъде прието, тя може да поиска незабавно да прекрати тясното сътрудничество и няма да бъде обвързана с решението на Франкфурт. В този случай в ново тясно сътрудничество може да се влезе най-рано след три години.

До момента отговорните българските институции – МФ и БНБ не са обяснили какво означава за България членството в банковия съюз, срещу което БНБ се съпротивляваше. Според подуправителя на БНБ Калин Христов подобна стъпка е рискова, тъй като води до известни асиметрии при вземането на решенията за държавите извън еврото. Вероятно по подобни причини до момента няма държава извън еврозоната, която да е влязла в тясно сътрудничество с ЕЦБ.

"Страна с "тясно сътрудничество" ще бъде изправена пред изключително асиметрично третиране. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на ЕЦБ. Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове. Ще остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Няма да има достъп до единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките", твърди Христов.

България ще трябва да прехвърли част от фонда си от 400 млн. лв.

От 2014 г. насам банковият съюз си стои незавършен и на този етап се свежда основно до два елемента. Първият е единният надзорен механизъм, чрез който ЕЦБ контролира директно трите най-големи банки в съответната страна, но може да прави проверки и на по-малките. Реално институцията във Франкфурт контролира пряко 120-те най-големи финансови институции в еврозоната и непряко – към 3400 по-малки банки.

Вторият елемент е единният механизъм за преструктуриране на банки, чиято цел е фалитите да бъдат съпътствани от минимални щети за данъкоплатците и икономиката. В този случай ЕЦБ взима крайното решение да определи и обяви, ако дадена банка е във фалит или е вероятно да фалира.

Въпросният механизъм разполага със специален фонд за преструктуриране, който се пълни от вноски на банките и поема част от разходите при фалит. Задължително условие това да се случи обаче е големите депозанти и акционерите да банките да отпишат поне 8% от собствените си средства във фалиращата банка.

За да се присъедини към Европейския фонд за преструктуриране, в чието управление ще има глас, България трябва да прехвърли част от създадения преди три години национален спасителен фонд, който към момента разполага с около 400 млн. лв. С тези пари ще могат да се преструктурират при фалит чужди банки, например италиански, гръцки и т. н. При фалит български банки също ще могат да получават пари от фонда.

До 2024 г. Европейският фонд за преструктуриране трябва да натрупа 55 млрд. евро.

Въпреки че ЕЦБ решава коя банка да фалира, а Европейският съвет за преструктуриране определя какви средства да се отпуснат от фонда, Съветът на министрите на ЕС може да се противопостави на решението за преструктуриране и тогава фалитът става по националното законодателство.

Това, за което държавите в еврозоната не могат да се разберат обаче, е обща схема за гарантиране на влоговете, защото тя изисква създаването на общ фискален капацитет в еврозоната, тоест правителствата на едни държави да плащат влоговете в други, за което няма консенсус.

Така на практика се получава, че ЕЦБ ще решава за фалит на дадена банка у нас, но гарантираните депозити ще се плащат от националния фонд за гарантиране на влоговете в банките. Освен това, за разлика от държавите в еврозоната, България няма да има достъп до другите възможности за финансиране на ЕЦБ, включително кредитни линии за български финансови институции. България няма да участва и в Европейския стабилизационен механизъм (ESM), който предостави милиарди евро на правителството на Гърция, която обаче е част от еврозоната.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо протестираха строителите?