България подготви официалното искане за връщане на архивите си от Русия

България най-сетне ще поиска официално и по съответния ред архивите си от Москва. В четвъртък Министерският съвет възложи на външния министър да отправи искането към правителството на Руската федерация.

Документацията е предадена или иззета след влизането на съветските войски в България след Девети септември 1944 г. по различно време, от различни български институции, на различни представители на съветската власт или на Съюзната контролна комисия, във връзка с подготовката на Нюрнбергския процес.

Според руските закони, за да бъде поискано връщането на документи, е необходимо да се посочи къде точно се намират обектите на претенциите. В края на миналата година от Държавна агенция "Архиви" съобщиха, че над 90% от българските документи вече са локализирани - около 30 хил. архивни листа, сред които са документи на Министерския съвет, Министерството на войната и Военноморския флот.

Стана ясно обаче, че запитването няма да е много прецизно, тъй като за архивите, иззети след влизането на съветската армията в България в началото на септември 1944 г., няма никакви протоколи, а и основно се разчита на отговорите на руските служби.

Връщането на българските архиви ще трябва да мине и през Държавната дума, тъй като по закон Русия връща архивите само на страните, които са били част от антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война.

За евентуалното завръщане на документите ще са необходими и известни средства, тъй като България трябва да заплати преснимането на копия, които да останат в Русия. Цента за един лист е около 40 цента.

При съгласие от руското правителство агенция "Архиви" ще установи контакт със съответните руски архивни институции и ще окаже необходимото съдействие за връщане на документите. След това документацията ще ѝ бъде предадена за постоянно съхранение.

“Искането е съобразено с разпоредбите на Федералния закон за културните ценности, преместени в СССР в резултат на Втората световна война и намиращи се на територията на Руската федерация, приет през 1995 г. Решението засяга важни документи от периода 1934-1944 г. относно подготовката и влизането на България в Тристранния пакт до събитията през септември 1944 г.", съобщиха от правителствената информационна служба”.

През ноември 2007 година хиляди граждани подкрепиха петиция на Фондация "Свободна и демократична България" (ФСДБ) до президента, премиера и председателя на парламента, с която ги призоваха да предприемат стъпки за връщане на архивите.

Въпросът бе повдигнат през януари миналата година по време на визитата у нас на тогавашния руски президент Владимир Путин. Той обясни, че такова официално искане не е пристигало в Русия. Според него обаче през 1958 г. Русия е върнала на България "значителна част от архивите", изнесени след Втората световна война. През 2004 г. България поискала и другата част, но руснаците настояли молбата да бъде формулирана официално и "на хартия".

Путин, който сега е министър-председател на Русия, увери още, че ако такава молба постъпи, тя "безусловно ще бъде разгледана в съответствие с действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин."

Според ФСДБ от изключителна важност за българската история са и документи, свързани с разпити на регентите от периода 1943-44 г. и на членове на български правителствата от периода 1940-1944 г., проведени в Москва в края на 1944 и началото на 1945 г. Тези документи обаче не принадлежат на България, тъй като разпитите са били проведени в Москва и архивите от тях се считат за руски.

Според Панто Колев от Държавна агенция "Архиви", в информацията, която ще бъде получена, няма кой знае колко важни данни за българската история. От интерес за историята обаче са свързани с България документи, правени от руските служби. Страната ни не може да поиска тези документи, но може да отправи искане за преснимането им.

Фондация "Свободна и демократична България" (ФСДБ), която инициира връщането на архивите, настоява това да влезе в програмата на Годината на България в Русия през 2009 г.