Европейският съвет за външна политика:

България подкопава политиката на ЕС срещу енергийната зависимост от Русия

Димитър Бечев. Сн. БГНЕС

България е възприемана като подкопаваща европейската политика за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Това заяви естонката Кадри Лийк от лондонския офис на Европейския съвет за външна политика, при представянето на годишния доклад на организацията в понеделник.

"При разнообразяване на доставките руският енергиен дял на европейския пазар може да остане същият или да е дори по-висок, но ако не е в монополна позиция и има други енергийни източници, това автоматично би означавало, че Русия не може да използва това, за да манипулира ЕС политически", заяви Лийк.

Според доклада на организацията – т.нар. Бележник на европейската външна политика (European Foreign Policy Scorecard), България е в групата на т.нар. изостанали страни.

Конкретно са посочени като проблемни отношенията с Русия по енергийни въпроси и подпомагането на сирийските бежанци. Според   доклада   на организацията за България, чийто автор е шефът на софийския ѝ офис Димитър Бечев, България не е направила много, за да затвори политическата пропаст с останалата част от ЕС през 2013 година, а по ключови въпроси като енергийна сигурност страната се е насочила в посока Русия.

Организацията отбелязва ролята на София в реализирането на руския проект за газопровода "Южен поток" и възможността да бъде рестартиран проектът за строителство на АЕЦ "Белене".

"Най-важната област за мен е областта за енергийните отношения с Русия, тъй като България беше няколко обиколки напред от други страни членки в стартирането на проекта "Южен поток" въпреки възраженията на еврокомисията. Разбира се, и други страни членки са подписали междуправителствени споразумения, но никой не е създал такава компания, не е одобрил бюджета и дори символичното начало на строително-монтажни работи. Това е знак, че България се е отцепила от общата позиция на ЕС", каза Димитър Бечев пред БНР.

Той коментира и проблемите с посрещането на сирийските бежанци.

"Видя се липсата на капацитет от страна на държавните органи. Дори гражданското общество трябваше да се намеси, за да компенсира. Напоследък от Брюксел дойде и жълт картон спрямо министър Йовчев, имаше писмо на Сесилия Малстрьом в началото на януари, което потвърждава нашето заключение", заяви Бечев.

Членът на Европейския съвет за външна политика Меглена Кунева, коментира от своя страна, че България не е активна и по темите за Украйна, бежанците и Сирия, започването на преговорите на Сърбия за членство с ЕС.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?