България подсилва охраната на турската граница с 1000 военни

България подсилва присъствието на армията по границата с Турция, въпреки че според правителството няма основания за сериозна тревога от неконтролируем приток на бежанци.

Общо 1000 военни ще се включат поетапно в охраната на границата до края на седмица, съгласно оперативен план, подписан в четвъртък сутринта от премиера Бойко Борисов, съобщи министърът на отбраната Николай Ненчев.

Около 660 мигранти са се опитали да преминат българо-турската граница през последните 25 часа, но са се върнали доброволно, след като са видели, че границата е добре охранявана, каза главният секретар на МВР Георги Костов, който в четвъртък сутринта направи съвместно изявление с министъра на отбраната.

"Днес вероятно ще изпратим повече от 50 човека допълнително. Имаме готовност те да нараснат до 160 още в рамките на деня. От няколко дни има промяна на обстановката и най-странното е, че тази бежанска вълна никога не може да се предвиди точно в каква посока ще тръгне, тъй като ние не знаем предварително къде ще се струпат тези маси от хора и ако съответната страна реши да затвори границата, те се насочват към друга граница, естествено", заяви министър Николай Ненчев.

Решението е взето заради близо 1500 бежанци, които са се разположили в района на Одрин. Повечето от тях искат да преминат по суша към Гърция, откъдето да продължат към Западна Европа. Турските власти им разпоредиха в сряда да напуснат района до три дни и да се върнат в лагерите във вътрешността на страната, където са били настанени. В противен случай те ще бъдат принудително върнати. Същото се отнася и за още десетки стотици мигранти, които са окупирали централната автогара в Истанбул.

Военните "ще извършват рутинна дейност по охрана на държавната граница заедно със сили на граничната и националната полиция", каза Костов. В района на Елхово ще ползват джипове "Хамър", тъй като регионът там е труднопроходим.

Няма да проявяваме сила

"Не трябва да истеризираме толкова ситуацията. Има изостряне на обстановката, както това се случи вчера в Унгария. При упражняване на сила тези хора се радикализират. Ние няма да проявяваме сила- тези хора ще бъдат регистрирани и ще им бъдат взети пръстови отпечатъци", заяви вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова пред Нова тв.

"Ние задържаме и тези, които искат да преминат границата нелегално. Настаняваме ги в регистрационните центрове, след това когато се установи, че те искат да получат бежански статут и ги даваме в бежанските центрове. Има такива, които са дали заявления и след като не са получили статут, се връщат. Те са малко и незначителен брой. Който влезе - влязъл и е регистриран , той остава регистриран в България”, каза Бъчварова.

За потока през Одрин министърът заяви: "Следим ги като брой. Вчера турските колеги успяха да върнат голяма част от тях. В рамките на техните възможности, засега достатъчно, връщат тази групи хора”.

Ние нямаме интерес у нас да има регистрационен център за мигранти, но сме длъжни да го направим. Става въпрос за човешки същества, които са застрашени, коментира Бъчварова.

България желае да приеме сирийци, да са семейни и да има религиозен баланс

На въпрос колко бежанци ще приеме България, Бъчварова каза, че има решение за разпределение 40 000 души и България ще поеме 500. За разпределението на предстоящите 120 000 ще се вземе допълнително решение.

Ние сме предоставили нашите изисквания, при които ще приемем тези хора – да има баланс , да бъдат от Сирия, да имат семейства, изброи вицепремиерът по повод запитване от ЕК какви са предпочитанията на България за бежанците, които тя ще приеме в рамките на определената ѝ квота. Министерството на труда и социалната политика и Съветът по интеграционна и миграционна политика са уточнили общите критерии за подбор, които ще бъдат внесени официално в Еврокомисията от името на държавата.

Митов: Европа не трябва да стимулира бежанската вълна

Междувременно външният министър Даниел Митов заяви, че продължаващият в Европа разговор за разпределяне на бежанците по квотна система не решава абсолютно нищо. Според него "трябва да се създаде международна коалиция, която да се занимава специално с разрешаването на проблема в Сирия".

"Европа не трябва да стимулира бежанската вълна", заяви той пред бТВ, посочвайки, че най-важните стъпки за разрешаване на кризата са изграждането на бежански центрове извън границите на ЕС и борба с терористичните групировки, отговорни за миграционния наплив.

Митов е убеден, че изграждането на подходящи центрове извън границите на ЕС, които разполагат с нормални условия за живот, би задържало бежанците извън границите на Европа.

"Бежанският статут не дава право за оставане на територията на ЕС завинаги – тези хора ще бъдат върнати веднага, когато се оправи положението в техните страни", аргументира се външният министър, призовавайки Европа да се обедини около общи послания и решения, за да може да бъде преодоляна безпрецедентната криза.

По повод ситуацията с миграционния натиск спрямо България, Митов заяви, че "до момента сме доказали достатъчно ясно, че границата е достатъчно сигурна", добавяйки, че "ако има нужда, ще се изпратят още хора, рискът от идване на мигранти е пресметнат".

Кунева: Турция е в състояние да се справи с бежанския поток

Вицепремиерът по координация на европейските политики Меглена Кунева заяви от своя страна пред БНР, че България иска "равномерно разпределяне на тежестта, защото за нас квотната система е отправна точка за решаването на проблема".

"Смятам, че правим всичко възможно. Виждате, че при нас няма събития, които виждаме всеки ден в другите държави. Подчертавам ролята на Турция", добави тя, посочвайки, че според нея в момента Турция е в състояние да се справи с бежанските потоци от Сирия.

"След отказа на Унгария от релокация на бежанци не е ясно дали определеният квотен принцип ще остане непроменен, но за България не е решение увеличаване на европейската помощ за мигрантите. Средствата, които ЕС ще даде на Турция, България не би могла да ги извади и даде. Когато сме част от ЕС, това вече променя картината. Турция има всички основания да се справи с тежестите, които в момента носи. Просто една страна като България или Гърция, дори да има повече средства, това не решава дали може да интегрира и посрещне бежанците. За мен единна и задължителна политика е по-сигурният избор преди всичко за нашата страна", обобщи Кунева.

По думите ѝ от началото на годината 400 000 имигранти са подали молба за убежище в 28-те страни членки на ЕС, а около 2748 души са загинали през 2015 г., опитвайки се да прекосят Средиземно море.

Бежанците са по-агресивни и не желаят да остават в България

Експертът по сигурността Николай Радулов коментира, че на България ще ѝ се наложи да затвори границата си, въпреки че много малко от бежанците остават на наша територия.

"Тези вълни от мигранти се движат и напрежението пробива, където има дупка. Ще имаме страхотни проблеми в близко бъдеще”, прогнозира той пред Нова телевизия.

Според него профилът на мигрантите, които влизат в България, вече се е променил. Малко са хората с деца, повече са агресивните бежанци, които носят пръчки и тояги, отбеляза Николай Радулов.

Зам.-вътрешният министър Филип Гунев посочи, че в момента се наблюдава по-различно отношение на кандидат-бежанците от предишните години и нежелание да останат в България и да получат закрила.

"Мигрантите напускат, без дори да поискат убежище. В предходните години тези хора не само подаваха молби, но и изчакваха да получат статус. През последния месец това рязко се промени и поставя под въпрос цялата европейска система за външните граници и за убежище и закрила", каза Гунев.

Според него от двайсетина хиляди мигранти, влезли в страната през тази година, тук ще останат едва няколкостотин. Хората, получили бежански статус у нас, също продължават към Западна Европа.