България получава близо 1 млрд. евро от ЕК, спират пари заради ВиК

Европейската комисия съобщи, че дава зелена светлина на четвъртото поред плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

България поиска 1.1 млрд. евро в началото на април, но няма да получи всичките средства. Причината е, че не е изпълнила три от общо 26 заложени мерки. Неизпълнение има при ВиК реформата, обществения транспорт и културата. Останалите 23 етапни цели и мерки са изпълнени "задоволително", посочва ЕК.

ЕК дава на България един месец да се поправи, ако не стори това, ще ѝ бъдат задържани под 200 млн. евро, твърдят източници на Mediapool от Брюксел.

Неслучайно вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов съобщи, че България очаква да получи близо 1 милиард евро по четвъртото, предпоследно, плащане по НПВУ до края на юли. Тези пари са изключително важни за държавния бюджет, след като икономисти не спират да обясняват, че България е в "ликвидна криза" и това е причината да се тегли нов дълг от 3.8 млрд. евро в нарушение на Закона за публичните финанси.

"Отпускането на близо 1 млрд. евро от ЕК е важна ключова стъпка за успех на плана, жизненоважна глътка въздух за бюджета на страната и ключова стъпка за осигуряване и финализиране на всички инвестиции по плана, които са важни за всички нас", каза вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет, след като ЕК обяви новината.

Реформите и инвестициите, свързани с четвъртото плащане, ще доведат до положителна промяна за гражданите и бизнеса в области като борбата с корупцията, цифровизацията на административното правосъдие, професионалното образование и обучение, подкрепата за малките и средни предприятия, устойчивия транспорт, декарбонизацията и възобновяемата енергия, селското стопанство и извънболничната помощ, се казва в съобщението на ЕК.

Днешният резултат показва, че когато има ясна политическа воля, добра координация и последователност България може да защитава своите интереси, като ключово за положителния резултат е свършеното през последните няколко седмици по темите антикорупционна реформа и върховенство на закона, отбеляза Атанас Пеканов.

Отблокиране на 400 млн. евро

Добрата новина е, че Еврокомисията ще разблокира задържаните 401 милиона евро по второто и третото плащане заради антикорупционната реформа.

ЕК смята, че след идването на правителството на Румен Радев на власт България е предприела мерки за борба с корупцията чрез приемането на законодателство за създаване на политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията, както и въвеждането на правила за регулиране на лобистката дейност.

Това беше повод Пеканов да благодари на премиера и на министрите на правосъдието Николай Найденов и на вътрешните работи Иван Демерджиев, както и на всички депутати, гласували законовите промени за антикорупционната комисия и повишаването на отчетността и механизма за контрол на главния прокурор.

Преструктурирането на БЕХ

ЕК дава положителна оценка за преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ), с цел да се избегне риска от кръстосано субсидиране на въглищни дейности е дейността му да отговаря на бъдещите потребности на енергийния пазар в България. Преди десетина дни правителството взе решение държавните ТЕЦ и въглищните мини ще бъдат извадени от БЕХ и обособени в отделно въглищно предприятие. Преструктурирането на БЕХ трябва да приключи до края на август, за да получи България над 400 млн. евро по последното пето плащане.

ЕК отчита и създаването на Националния фонд за декарбонизация в подкрепа на енергийната ефективност на сградите, след като преди дни след близо година забавяне беше избран управител на фонда и бяха въведени правила за неговата работа. 

В допълнение ЕК дава положителна оценка на изпълнение на мерките за възобновяема енергия заради подпомагането на домакинствата, които получиха подкрепа за изграждане на близо 1400 битови слънчеви системи за топла вода или фотоволтаични системи за производство на електроенергия.

Три неизпълнени мерки

Общо три са неизпълнените мерки по четвъртото плащане.

Най-големият проблем е във ВиК сектора, за чието решаване бе заложен Закон за ВиК сектора, но управляващото мнозинство "Прогресивна България" реши да отчете реформата с поправки в два закона - за водите и за регулиране на водснабдителните услуги. Според ЕК обаче "влизането в сила на законодателството в областта на водоснабдяването и канализацията не е изпълнено изцяло".

От 2007 г. ЕК настоява ВиК секторът да се уедри на принципа 1 област един ВиК оператор, но това не става. Причината е съпротивата на малки общински ВиК дружества, които показват отлични финансови резултати, като ВиК Троян и ВиК Кресна, където водата е значително по-евтина за гражданите. В същото време големите ВиК оператори на областно ниво са в незавидно финансово състояние, дотират се от държавата, загубите по мрежата им растат заедно с цената на водата. И ако тук ЕК може да направи някаква отстъпка на българските аргументи, то по отношение такса водомер и различни цени на водата според потреблението едва ли ще отстъпи, коментират запознати с преговорния процес пред Mediapool.

За приемането на законодателство в областта на ВиК сектора по четвъртото плащане са заложени 437 млн. евро. Според запознати в хода на преговорите ЕК най-вероятно ще ни глоби с една четвърт от сумата - около 110 млн. евро.

Другата проблемна мярка е в сектор "Култура", но България е обещала да я изпълни до крайния срок 31 август 2026 г., посочва ЕК. "В сферата на културата има неизпълнение на един проект, който се случи, но все още не са верифицирани и отчетени. Там Национален фонд "Култура" (НФК) не се е справил навреме. Министър Милошев е информиран. Работи се по казуса и той ще бъде решен до 2 - 3 седмици", заяви Пеканов. Той е оптимист, че тук няма да се стигне до загуба на средства.

Вицепремиерът по еврофондовете не посочи кой е конкретният проект, но най-вероятно става въпрос за инвестиция C11.I6. "Развитие на културните и творчески сектори", която включваше няколко различни пера за подпомагане с общо 39 млн. евро по стотици проекти. В продължение на месеци забавянето на изпълнението на проекта създаваше голямо напрежение в независимия културен сектор, който на няколко пъти поиска удължаване на срока за финализиране на проектите. Първоначално той беше предвиден за 31 март, но вече е 31 август. 

В началото на юни от Национален фонд "Култура" обявиха, че към края от отчетния период са подадени 512 отчета, които екипът на фонда продължава да обработва. До края на февруари не е имало нито едно окончателно плащане по проектите, а само междинни и авансови. От 25 февруари до началото на юни пък са направени 48 авансови, 62 междинни и 186 окончателни плащания. Именно заради проблемите във фонд "Култура" и риска от провал на проектите по тази инвестиция по ПВУ служебният културен министър Найден Тодоров смени директора на фонда София Щерева само няколко дни, след като се върна във ведомството през февруари. Щерева беше назначена от министър Мариан Бачев (ИТН). На мястото на Щерева временно беше назначена Нели Неделчева, която остана на поста и при идването на министър Евтим Милошев.

Проблеми има и с "формулировката на един от ключовите етапи в областта на обществения транспорт", се казва в съобщението на ЕК. Според него тя не е достатъчно ясна и България е поканена да представи обосновано искане за преразглеждане на своя план. Пеканов посочи, че става въпрос за интегрирания градски транспорт и въвеждането на единен билет за влак, автобус и самолет. Преди дни транспортният министър Георги Пеев призна, че изработването на нормативните подзаконови документи по Закона за обществения транспорт не е възможно в заложените срокове.

Вицепремиерът по еврофондовете увери, че правителството работи трите неизпълнени мерки да са факт до края на август.

За какво ще отидат 1 милиард евро

Получаването на близо 1 милиард евро по четвъртото плащане е свежа глътка въздух за бюджета на страната в критичен момент за публичните финанси, каза Пеканов.

"Трябва да призная, че за мен е непонятно как предишни ръководства в Министерството на финансите са позволили това безобразие да няма ликвидност, за да се разплаща на крайните бенефициенти, които в крайна сметка си вършат работата по Плана за възстановяване и устойчивост", заяви той.

По думите му средствата от ЕК ще се използват за разплащането на проекти в образованието - над 2000 STEM кабинета в училищата, модернизирането на детски и oнкологични лечебни заведения, както и 23 специализирани центъра за лечение на инсулти.

Част от парите са за седем медицински хеликоптера, т.нар. "Въздушна спешна помощ", както и за 73 дома за възрастни в цялата страна, покупката на 12 нови влака и т.н.

Петото плащане за 1.7 млрд. евро

Петото последно плащане по ПВУ е най-голямото - близо 1.7 милиарда евро. По него България има да изпълни 57 етапа и цели до края на август 2026 г., като към момента не е постигнала нито една, сочи справка в системата за еврофондовете ИСУН 2020.

Атанас Пеканов призна, че сроковете са изключително кратки и всеки ден е от значение. Затова е направен график всяко едно министерство да знае ясно своята отговорност.

"България направи важна крачка напред. Сега трябва да завършим работата и аз съм уверен, че с нашите колеги това ще се случи успешно и ефективно. В крайна сметка хората няма да оценят Плана за възстановяване по броя писма, които сме си разменили с Брюксел, а само по това да виждат ясни, конкретни резултати", каза вицепремиерът по еврофондовете.