България получава около 1 млрд. евро повече от ЕС по политиките на сближаване след 2020 г.

България ще получи около 1 млрд. евро повече за регионално развитие и по политиката на сближаване през следващия програмен период 2021 – 2027 г. (около 10 млрд. евро) спрямо настоящия. Това показват предварителните изчисления по представената от Европейската комисия рамка за разпределението на бюджетите по държави във вторник, съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова на форум за бъдещето на териториалното сближаване в ЕС след 2020 г. в София. Той е организиран от Европейската мрежа за териториална обсервация – ESPON, която е участвала в изготвянето на индикаторите за разпределяне на средствата.

"С радост и гордост мога да отбележа, че това за нас е признание, че сме натрупали капацитет по изпълнение на програмите и можем да постигаме резултати, които са видими за всички. Очевидно ЕК търси възможност да ни подкрепи, за да постигнем по-бързо развитието си на ключови сектори", коментира Николова.

Причината България да получи повече средства е, че вече те се разпределят по нов механизъм с включването на нови индикатори освен досегашният базов – брутният вътрешен продукт на глава от населението. Сред тях са интеграцията на мигрантите, младежката безработица и екологични показатели.

Така заради политиката си да не приемат мигранти бюджетите на Полша, Унгария и Чехия са значително орязани с около 20 на сто.

Дали обаче предложението на ЕК за това разпределение ще бъде одобрено, тепърва ще стане ясно в преговорите между страните, ЕК, ЕП и Съвета.

След 2020 г. ЕС залага на нов модел на регионална подкрепа. Унифицираният се заменя с диференциран подход според специфичните нужди на отделните региони. Защото един размер не пасва на всички, както образно се изрази проф. Фабрицио Барка, бивш италиански министър.

Приоритетен ще е принципът на междурегионално сътрудничество, което ще се насърчава. За България това означава да продължи да си партнира с други държави по стратегически проекти за целия ЕС, каза Деница Николова. По думите ѝ ще бъде подкрепян повече регионалният подход на въздействие, а не концентрацията на ниво община и местни власти.

Ще се търси вариант, при който комплексно да се постигат резултати за конкретен регион спрямо географските особености, природните дадености, икономическите потенциали за развитие, демографията и всички останали индикатори, върху които може да се въздейства.

С новия подход ЕС ще се опита да поправи грешката от изминалите години, защото провежданата политика не е намалила неравенствата, а е довела до разделение, стана ясно от изказването на проф. Барка.

"Има разделения между хората от центъра и тези от перифериите, между градовете и селските райони, между бедните и богатите градове. Това създава усещането за изоставеност. Притеснявате се за образованието, здравеопазването, бъдещето на децата. Това създава напрежение и поставя в риск съществуването на Европа", каза Барка.

Според него добра политика за образование, за здравеопазване, за околна среда не може да се изготви и да се приложи еднакво за всички. Направихме политика, която изглеждаше добре, но когато я приложихме, тя не беше добра за много други. За това решението на проблема е териториален подход. Нуждаете се от центъра, но трябва да го свържете, така че познанията от него да са полезни и за останалите, каза още Барка.

ЕСПОН е хоризонтална програма на ЕС, която има за цел предоставяне на институционална подкрепа за разработването и изпълнението на различни политики в областта на териториалното развитие и сближаване.

България получава подкрепа от програмата под формата на експертиза за изготвяне на стратегически документи, които да послужат за оформяне на бъдещата рамка на ниво ЕС по отношение на развитие на регионите.

Програма ЕСПОН поставя фокус върху балансираното териториално развитие, като целта е да се намали обезлюдяването на малките населени места и пренаселването на големите градове.